|
Да си припомним
кой е виновен за това - ами самият парламент
Той гласува решение, според което правителството трябва да обвърже затварянето на двата блока с пълноправното членство на България в ЕС. До текста се стигна след многочасови съгласувания между ръководствата на 4-те парламентарни групи при активното участие лично на премиера Симеон Сакскобургготски и куп министри. Всички те се убиха да се поздравяват, след като мъдрата формулировка беше гласувана с невиждано мнозинство.
После се убиха да обясняват две съвършено различни неща. Правителството и управляващото мнозинство, представено от капацитетите на НДСВ и ДПС: че няма разлика дали затваряме двата блока през 2006 г. или при пълноправно членство, а ако има, тя се равнява на 1/1 000 000 от секундата, защото ЕС се кани да ни приеме в началото на 2007 г. Опозицията: че има разлика и от гледна точка на конституцията е все едно дали тя се равнява на милионна или трилионна част от секундата - просто кабинетът е длъжен да се подчини на парламентарното решение.
Това е първият удар срещу държавността. Не може всички да приемат едно решение, а после да го тълкуват по два противоположни начина.
Щом всеки го чете, както си иска, значи то е боклук
Законодателен боклук - сам по себе си обида за най-висшия орган в републиката.
Вторият удар срещу държавността е във факта, че депутатите възторжено гласуваха решение, което правителството на практика не може да изпълни. За закриването на реакторите трябва да се договори дата и това ясно е казано в меморандума от 1999 г., парафиран от кабинета "Костов". Формулировка от сорта "затваряме, като ни приемете" дори при най-фриволни тълкувания не може да бъде сметната за дата, която Еврокомисията да се съгласи да запише в документ. Следователно, докато са мислили текста, шефовете на групи (сред които блестят юристът Панайотов и бившата външна министърка Михайлова), премиерът и министрите или са проявили некомпетентност, или са договорили решение, за което са били наясно, че ще бъде нарушено и ще предизвика скандал.
Има обяснение защо на опозицията й трябва скандал. Но за какво им е на управляващите? Ако са се надявали, че ще го избегнат, като внушават, че въпреки някои различия в тълкуванията правителството действа за закриването на реакторите с благословията на парламента,
някой им е дал отчайващо глупав съвет
Далеч по-просто щеше да бъде, ако не се бяха връзвали с депутатско решение. Нали Паси, премиерът и куп капацитети от НДСВ и ДПС твърдяха, че преговорите с ЕС са отговорност на изпълнителната власт, а Народното събрание накрая ратифицира или не всичко договорено. Ами щом е така и щом въпреки депутатското решение кабинетът постъпи, както си беше намислил от самото начало, управляващите да не бяха играли пиесата "Парламентарен консенсус".
Сега се задава третият удар срещу държавността. СДС и БСП искат вот на недоверие срещу правителството. И при гласуването депутатите от НДСВ и ДПС ще трябва да подкрепят кабинета на Симеон Сакскобургготски, въпреки че той е погазил волята им. Т.е. те фактически ще отрекат, че изпълнителната власт е длъжна да се подчинява на законодателната.
Разбира се, може артистично да приемем, че това тюхкане за държавността е важно, ама си е за домашно ползване. Големият факт е, че в резултат на прословутата 2006 г. като дата за затваряне на 3-и и 4-и блок Еврокомисията вече направи отстъпка - съгласи се на проверка за безопасността им, а през декември в Копенхаген ще ни награди с "пътна карта" за присъединяването. Ако правителството беше следвало парламентарната формулировка "затваряме, като станем пълноправен член на ЕС", нямаше да мине условието за проверката, нямаше да спазим меморандума - т.е. да се договорим за АЕЦ до края на 2002-а, а Европа щеше да ни изключи от сметките си за членство.
Само че какво ще стане с великолепните ни европерспективи, ако български съд (Върховният, където вече тече дело по жалба на леви депутати, или Конституционният) реши, че правителството не е имало право да поема ангажименти напук на парламента?
Ами тогава или правителството ще трябва да се откаже от договореното, или парламентът ще трябва да прегласува решението си и да го съобрази с правителственото такова.
И в двата случая голям срам дори за държава, която има цар-премиер, вервайте ми!