Поканата за НАТО вече е осигурена, макар и при неочаквани, драматични обстоятелства, създадени от скандала с ТЕРЕМ. Няма да анализираме реакциите на политиците ни, приписващи си лични заслуги. Какво ни чака оттук нататък?

Чисто технологически, в Прага ще получим покана за започване на преговори за присъединяване. Първата задача на правителството на Симеон Сакскобургготски ще бъде да назначи екип за водене на преговори. В досегашната практика на разширяването на алианса такива екипи са били на равнище заместник-министри на външните работи и на отбраната. Екипите включват експерти от всички области - например от министерствата на финансите и на околната среда. България подобно на останалите 6 поканени страни ще трябва да предостави отговори по голям брой въпроси, които би трябвало да са еднакви за всички страни-кандидатки. Като пример - как смятаме да се впишем в доктрините на НАТО, как ще осигурим "оперативната си съвместимост", в кои области ще се "специализираме".

Българското правителство изглежда изпълнено с решимост да приключи бързо с преговорите и към април 2003 страната да бъде готова да подпише Споразумение за присъединяването ни към НАТО. Това би следвало да стане в рамките на Съвет на НАТО, най-вероятно в Брюксел, на равнище министри на външните работи.

Теоретично от 3 до 12 месеца трябва да продължат ратификациите на Споразумението в 19-те страни-членки. Реалистично е да очакваме по-продължителна ратификация, особено трудна за България в една страна-членка. Без съмнение става дума за САЩ и за скептичния Сенат. Причината, разбира се е, че с ТЕРЕМ се изпуснахме на метено и сега ще бъде изключително трудно да спечелим отново доверието на скептичните сенатори. Проблемът не е дали въпросните редуктори са предназначени за сирийски трактори. Става дума за това, че върху България е хвърлена сянка. Доста тежка работа чака например посланика ни във Вашингтон Елена Поптодорова.

Ако успешно заобиколим всички подводни камъни и спечелим подкрепата на Сената, през април 2004 г. на среща на върха на алианса, вероятно във Вашингтон, България ще стане член на НАТО.

Както казват военните - отлично, даже много добре. За какви подводни камъни обаче става дума?

За експортния контрол вече споменахме, ясно е, че той излиза на първо място. Ще трябва да се направят чудеса, за да убедим натовци, че в България е невъзможно да се осъществи незаконна сделка с оръжие.

Втората тема ни я повтарят от щабквартирата на НАТО от доста време -



корупцията и организираната престъпност



Липсата на напредък в тази област е достатъчно основание, за да не бъде ратифицирано споразумението за присъединяването.

Третата тема е режимът на опазване на класифицираната информация. Колкото и да се вдига шум във вътрешен план, в тази област ние не стоим по-зле от сегашните членки в НАТО Унгария, Чехия и Полша, смятат наши експерти. Синята опозиция у нас често повдига темата за бившата Държавна сигурност, като намеква, че говори от името на Запада. Представителите на страни от НАТО обаче не поставят въпроса по този начин. В Алианса като цяло и в САЩ са загрижени не за това дали даден действащ офицер е работил в системата на ДС преди 10 ноември, а най-вече за пресичане на изтичането на чувствителна информация към руските (и други) секретни служби. Впрочем това в никакъв случай не означава, че с Москва няма да си сътрудничим в борбата срещу тероризма, наркотрафика, организираната престъпност - напротив. Запознати твърдят, че Вашингтон цени потенциала на нашите разузнавателни служби на Балканите и няма никакво намерение да ги отслабва с безсмислен лов на вещици.

Четвъртият препъникамък е бюджетът.

В момента "стоим добре", защото отчитаме 2,9% от брутния национален продукт за нуждите на отбраната. Това напълно съответства на изискванията. Само че голяма част от военния бюджет - над един процент - сега отива за обезщетения на съкращаваните военни и "надува" изкуствено този на пръв поглед добър показател. През 2004 г. съкращенията на практика ще престанат и



относителният дял на военния бюджет като част от БНП ще падне



Това в НАТО няма да се хареса.

Петият и вероятно най-голям подводен камък е административната и съдебната реформа. Както добре личи дотук, много от натовските критерии се припокриват напълно с изискванията на Евросъюза. В САЩ например може би на знаят, че разбойници като Златистия се разхождат на свобода. Там обаче прекрасно си дават сметка, че законът се е оказал безсилен да накаже виновниците за предишни оръжейни афери - като тези в "Бета"-Червен бряг например. И затова ще са особено взискателни. Не е трудно да се направи прогнозата, че без да заработи съдебната система, при това много бързо, членството в НАТО ще остане неизпълнена мечта. С пълна сила това се отнася и за ЕС.

Подводен камък, шести дотук, е и външният фактор. На фона на другите страни-кандидатки България не стои добре. София, Рига и Любляна не работят достатъчно за членството си в НАТО, алармира неотдавна пресата. Информацията бе потвърдена лично от посланика ни във Вашингтон. В Пентагона са на мнение, че



България, Латвия и Словения "пренебрегват съветите на САЩ"



в подготовката си за членство. Смята се, че членството на тройката ще отслаби НАТО, включително и финансово, че ще направи по-трудни необходимите вътрешни реформи в алианса. За България конкретно се посочва, че особено трудно върви военната реформа. Освен това САЩ смятат, че не ги подкрепяме достатъчно в борбата със световния тероризъм. Румъния например прати истински бойни части, не хигиенисти в Афганистан, и обеща да изпрати такива и в Ирак. Следователно получаваме поканата в неизгодна за нас позиция, а при развитие на външния фактор - война срещу Ирак например - ще ни гледат не под лупа, а под микроскоп.

За да не остане впечатлението, че пренебрегваме останалите страни-членки в НАТО, ще посочим само, че те също ще имат редица забележки към България във всевъзможни области - като се започне от незаконната миграция, та до АЕЦ "Козлодуй". И при тях ратификацията няма да бъде нито бърза, нито лесна.

Седмият подводен камък е вътрешният фактор. Той е повече теоретичен. Едва ли в България могат да се случат вътрешни сътресения, които да доведат до изплаването на повърхността на някакви скрити силни противници на НАТО. Точно обратното - сега



борбата е кой най-много обича НАТО,



кой има право да говори от името на американците. Преди няколко дни неправителствени организации, свързани с предишното правителство, организираха в Народното събрание събитие, целта на което беше те да се покажат по-загрижени и по-компетентни от кабинета по въпросите на НАТО.

Сините политици са подпомагани щедро във външнополитическата област от финансирани отвън мозъчни центрове и партийни централи. Комай за всеки по-значим политик специално се създава неправителствена организация. В нея той се препитава, изявява се медийно и създава впечатление, че се поддържа във форма до момента, когато щастието ще му се усмихне и ще се завърне в управлението. Благодарение на християндемократичното милосърдие на научна хранилка чака по-добри дни почти целият кабинет на Иван Костов. Това минира отношенията между НДСВ и СДС конкретно по темата НАТО. По нея левицата като цяло пази дистанция, тя е респектирана от позицията на президента и приема като свои неговите оценки. Избирането на Георги Първанов за президент страшно много съкрати пътя на социалистите до просветения атлантизъм. Направо късмет, защото ако няма единодушие на политическите сили за НАТО, няма членство.

Правителството на Сакскобургготски не бива да очаква, че в името на НАТО сини и червени ще му правят подаръци и ще продължават да пазят нисък профил. Точно обратното - след поканата в Прага неспособността на кабинета да решава проблемите ще бъде посрещната от дружен и категоричен отпор на двете опозиции. Напоследък сините са по-резки в оценките си. Червените пък преодоляха гнусливостта и без скрупули подкрепят предложени от сините вотове. Парламентарната група на НДСВ може всеки момент да се разцепи. Падането на кабинета обаче не би било осми препъникамък. Ако правителството не бъде на висотата на очакванията, предсрочните избори ще бъдат добра новина.

Какво ли ще се случи до април 2004 г.? Кой би се наел да гадае, след като само за седмица в държавата България се случиха толкова невероятни неща, че първият ни атлантик и даже антарктик Соломон Паси каза, че не е сигурен дали ще ходи в Прага. Дотук преброихме седем подводни камъка. Няма нужда от седем накуп. Всеки един от тях е напълно достатъчен, за да се преобърне лодката.