|
- Г-н Божинов, защо трябва да се промени изборното законодателство и смятате ли, че предложеният изборен кодекс е напълно готов за приемане от парламента? - Не можеш да се готвиш за местни избори без да мислиш как да промениш законодателството, защото има много неща, които не са направени като хората. Засега всички се ослушват за избирателния кодекс. Не виждам особена активност в парламента. А и кодексът иска доработка, защото Емил Кошлуков го вкара много суров. Вътре има неща, които не са доизпипани.
- Например?
- Например не са стиковани сроковете за отделните неща. В самия кодекс има срокове, които трябва да се променят, тъй като 3 закона бяха събрани в един и сроковете не са много прецизно разработени. Ние по принцип ги бяхме оставили за последно. Има неща, които са объркани - секционните комисии трябва да се назначат преди районните, които ги назначават. Ние самите знаем, че не е изпипано, тъй като идеята ни беше да проверим дали ще се възприеме и след това да пипаме подробностите.
Пропуснати са елементарни неща, които дават материал на тези, които по принцип са против кодекса, да се хванат за тях и да се заяждат за цялостната материя. Намирайки дребни проблеми, могат да го забавят.
- Значи Кошлуков избърза с вкарването на кодекса в НС?
- Да, трябваше да има поне още 15-20 дни да го допишем, а те казаха, че ще го дописваме в комисиите. Лошото е, че в комисиите има противоречиви интереси. В кодекса в момента има текстове, които ние максимално искахме да избегнем.
- Дайте пример?
----------------------
- Проблемът е, че ако партиите искат мажоритарните им кандидати да не се смесват с пропорционалните им и да получат по-голяма относителна квота, те биха могли да представят своите мажоритарни кандидати като независими. Така хем пропорционално си печелят гласовете, хем всичките мажоритарно избрани не се смятат за партийни и влизат като независими. Това ние го бяхме избегнали.
--------------------
Моето предложение е гласовете за партийните кандидати да се събират с гласовете за партиите и така да се оформя общия брой гласове, в който да се прави пропорцията. Аз бях записал такъв текст в кодекса. Сега остана варианта, в който партиите могат да хитруват, пускайки независими кандидати. И аз твърдя, че ако този текст остане, ще има много партии, които ще хитреят по този начин. Включително и БСП. И аз даже така бих ги посъветвал.
- Какви проблеми биха възникнали, ако изборите се проведат по действащия закон?
- Ще има поне 5-6 много сериозни проблема. Първият е с документите за самоличност. Този закон е правен, докато важеха паспортите, и там пише, че в паспорта се отбелязва "гласувал за местни избори". Това при личните карти не може да стане и трябват нови текстове. Цялата тази част за легитимацията трябва да се опише наново.
Бюлетините нарочно са много лошо направени, за да се объркат неграмотните. Няма номерации. Само квадратчета. Турците например имаха страхотен проблем. Те трудно четат на български и прилагаха хитрини. Имаха дървени пръчици, които са с дължина, колкото да стигнат до квадратчето, и те така гласуваха - виждат докъде стига пръчката и там задраскват. Имаше и друго. Попълват им бюлетините навън. Те влизат, гласуват с нея, а тази, която са им дали от комисията, се изнася навън, попълва се, дава се на следващия и така - в индийска нишка. Изрично в закона пише, че не може да има номерация. В кодекса ние пишем, че трябва да има не само номера, но и логото на коалицията - роза за БСП, лъвче за СДС и т.н. Дори и неграмотният да види.
Правят се измами и с имената. В Благоевград имаше двама Костадин Паскалеви. И единият, и другият от инициативни комитети. Същото се получи и с Димитър Калчев в Русе. Както след това се появиха фантомни царски партии, така те бяха измислили фантомни кандидати за кметове. Заради тези неща трябва бюлетините да бъдат максимално информативни, но това в закона го няма.
--------------------
Последният случай беше на изборите в Минерални бани. Беше скандално. ДПС раздадоха на всички свои гласоподаватели номерца - от 1 до 2 500. Те влизат, гласуват и си пускат номерчето в плика. След това тези, които са пуснали номерцата, ще имат дърва за зимата, а другите - не са изпълнили партийното указание. Трябва да има законова промяна в тази област. Ако се намери нещо в плика, което нарушава тайната на гласуването, вотът трябва да се анулира.
------------------
На миналите местни избори имахме общини с 10-15% невалидни бюлетини, защото никой не знаеше какво да прави. Организацията на изборите беше лоша и сега сме на път да я повторим.
- Защо се мотае приемането на кодекса?
- Защото уж всички го приветстват, но много хора не ги удовлетворява. Въпреки че сме се опитали да защитим партийната йерархия - който не може да се яви мажоритарно, да влезе в партийната листа. Това обаче създава неудобство за партийната номенклатура. Партийните чиновници започват да се притесняват за местата си и да увъртат. Румен Овчаров дори каза, че този тип мажоритарна система е антипартийна.
Според мен такъв тип мажоритарност ще доведе до качествена промяна в партиите към по-добро. Това са нови лица. Млади хора, които ще са бъдещият елит на партията. Партиите качествено ще си повишат и рейтинга, и кадровия състав, но това застрашава много от сегашните лидери. Това е проблемът. Затова започва мрънкане и увъртане. Притеснявам се, че никой няма да каже "не" на кодекса, но няма да го гласуват до местните избори.
Аз успях да направя така, че Емил Кошлуков да вкара кодекса. Ако ние, като БСП, бяхме внесли тези промени щяха да ни гледат под лупа и нямаше да ги приемат. Промените са нужни, но просто защото БСП ги предлага, няма да станат. Аз съм работил половин година, докато Емил Кошлуков внесе в парламента кодекса, който аз съм писал, като свой. И си се хвали с него. В този момент ти си доволен, защото си прокарал текста и само чакаш да се изгласува от други, а не от твоите хора. Докато в случая какво правят нашите хора от БСП? Сега ще се бият по гърдите. Уж от години се готвим за мажоритарен елемент, но не вкарвахме такъв закон. Вкарахме един много некадърен закон преди миналите избори и то пак така - 15 дни преди парламентът да затвори врати, който дори не влезе в пленарна зала. И сега по същия начин ще вземем да отчетем работа. Ще вкараме нещо, което няма да стане, ще правим изборите по стария закон и ще стане страхотна боза. А почнем ли в последния момент закона, ще се променят някои текстове, няма да се съобрази, че това влияе върху други текстове и ще настъпи пълно объркване. А законът за местни избори и без това е клан-недоклан, дран-недодран.
- Лични интереси ли пречат на бързото приемане на качествени избирателни закони?
- Да, големият проблем е, че заради лични интереси страдат сериозни национални интереси. В закона за изборите всеки вижда своя личен интерес, защото той е силно политически. Човек почва да си прави сметка следващия път как ще стане депутат или съветник, как да се кандидатира за кмет. И затова е много трудно да има промени по него. А има ли промени, БСП примерно трябва да си промени и партийния устав. В момента в устава пише как се издигат депутати. Ако ще има национална листа и мажоритарни кандидати по места, не е ясно въобще как ще се издигат тези хора. Това е съвсем друга схема. Което пък означава, че БСП трябва да направи извънреден конгрес. А и националната листа ще трябва да се утвърждава по друг начин.
Това предизвиква сериозен трус в партиите и, докато се прокара, изисква много сериозно лобиране, но трябва да стане. Защото и хората го искат, а и за партиите ще е полезно. Не за всички личности от тези партии естествено, но глобално ще бъде полезно обновяване и то периодично.
---------------------
Големият проблем на БСП, пък и на другите партии е, че ние вътрешно си се харесваме, но хората извън партията може да не ни харесват. А на нас ни трябва човек, който да бъде обществено приет. Единственият начин да оцениш дали обществото харесва този човек е да го пратиш на избори. В този смисъл може би някои се страхуват, че няма да минат през този обществен тест.
--------------------
- Никой политик не иска да се жертва...
- Ще има много жертви, но искаш ли да постигнеш някакъв напредък, трябва да жертваш. Хубавото е, че това ще бъде един обективен процес, който е свързан с обществото. Хората не вярват на партиите, защото виждат, че те издигат хора, които те не биха избрали. А това ще вдигне и процента на гласувалите.
- Не трябва ли политиците по-активно да се допитват до избирателите? Примерно, чрез референдуми?
- Референдумът е сериозен коректив на партиите и на политиците. Ние не случайно за 12 г. не сме провели нито един национален референдум. Какъв е парадокса? За да се направи национален референдум, политиците трябва да кажат: "Ние този въпрос не можем да го решим, дайте хората да си кажат мнението". Което политиците никога няма да направят, защото не искат да си признаят, че не са сведующи по този въпрос. А и опасността е, че хората могат да решат друго, а не това, което политиците са решили. И затова не само, че сега няма, но, ако не променим закона, и 100 г. напред няма да има референдум. Или той ще бъде по някакви напълно незначителни поводи, колкото да се каже, че е имало референдум. Парламентът не трябва да влияе в случая. Ако се съберат 100 000 подписа, автоматично да има референдум. Естествено политиците винаги ще казват, че хората не разбират. Но странно защо, когато тях трябва да ги избират, не казват, че хората не разбират. Политикът пречупва през своя интерес нещата. Аз например не съм сигурен, че ако питаме хората за НАТО или за ЕС, те ще кажат, че това е в техен интерес. Референдумът е един много мощен лост за натиск върху политиците и трябва да го има. Особено в България, където политиците много често действат абсолютно не в интерес на избирателите си. И това е напълно конституционно.
- Какви други промени в избирателното право могат да се очакват?
- Смятам, че трябва да има промяна в конституцията по отношение на съдебната власт - тя също да се избира. Както има местни избори, трябва да има и съдебни избори. Хората да избират председатели на окръжните съдилища и окръжни прокурори. В момента те се назначават и съдебната система е абсолютно затворена. Отвън трудно може да й се влияе. Всеки път, когато има местни избори, се избират окръжен прокурор и окръжни съдии, които си правят необходимите промени по съдилищата, за да могат да си изпълнят обещанията. И те да избират висшите органи - прокурор на републиката, Висш съдебен съвет и т.н., но не да ги сменят изцяло, а както е в момента с Конституционния съд - 1/2 или 1/3. Цялата глава "Съдебна власт" е написана в съвсем друг стил, понеже са си я писали юристите. В момента съдебната власт си се самовъзпроизвежда. Сега, за да се смени някой висш съдия, който примерно е корумпиран, трябва неговите колеги да се съгласят. А те си се пазят един друг и нищо не става. Същото е и в прокуратурата. Един прокурор се избира веднъж на 7 г. А него така го притискат от всички страни, че той много скоро става човек на всички и вече няма проблем, а 7 години - каквото стане - такова. Може да съкратим мандата на 5 г. и тогава поне веднъж на 5 г. ще имаме едни активни прокурори, които вкарват престъпниците по затворите и едни активни съдии, които да ги съдят. Не случайно САЩ са си направили системата такава. Трябва да има съдебни избори.