Трудно ще се намерят много събития в току-що изминалия ХХ-ти век, които да са също толкова често и толкова разгорещено обсъждани като Кубинската революция от 1953-1959 г. Вероятно част от тази известност се дължи на младежката пламенност, на безкористния героизъм и на безусловната саможертва на водачите на бунта, това няма как да се отрече. Но също толкова сигурно е мястото на Кубинската революцията, и на последвалите я съществени промени в обществения, политическия и стопанския живот на страната, сред най-важните международни събития от началото на 60-те години на миналия век, когато заради защитата на Куба и на Кубинската революция светът бе на прага на ядрено стълкновение.

Обект на неспирни обсъждания е най-често един и същ въпрос: Донесе ли щастие за кубинците революцията от 1953-1959 г.?! Изглежда отговорът на тоя въпрос зависи от гледната точка само.

Сигурно могат да се намерят, и с право при това, много недъзи и в провеждането на Кубинската революция, и в промените, които тя донесе за народа на Куба, но революцията, която победи преди точно 55 години направи кубинците достойни, това не може да се отрече. В общоисторически план Кубинската революция трябва да се разглежда само като една крачка по дългия път на човечеството в търсене на всеобща справедливост и природосъобразно благоденствие без излишества. Може тая крачка да не е била твърде голяма, може също да не е била и в най-правилната посока, може да е била и не съвсем уверена, възможен е дори обратен ход някога, но в историята мястото на Кубинската революция ще остане винаги запазено със сигурност.



* * *



Често може да се чуе, къде полушеговито, къде напълно сериозно, че мафията у нас си имала държава. Без никакви условности обаче поне една наистина мафиотска държава вече е съществувала - в Латинска Америка през 50-те години на миналия век, и това е Куба след преврата от 10 март 1952 г., при управлението на диктатора Фулхенсио Батиста.

Макар близките връзки на диктатора с американските мафиоти да датират още от 30-те години, точно времето от 1952 г. до 1 януари 1959 г. бележи техният пълен разцвет. Впрочем и превратът Фулхенсио Батиста организира с парите на американски мафиоти, той не само идва на власт, но и управлява почти 7 години в пълно съгласие и в услуга изцяло на мафията и на американските компании.

В резултат на управлението на Батиста американската мафия завладява без остатък целия развлекателен и туристически отрасъл на острова, все бизнес начинания, които в цял свят са любимите на държателите на мръсни пари. Хавана бе превърната в огромен публичен дом с денонощно работещо казино. През 1956 г. публичните домове в града са 8550 с общо над 22 хиляди служителки и служители в тях. Казват, че условията в тези заведения са ужасяващи, проституиращите не преживяват повече от 7 години непрекъсната работа средно.

Състоянието на останалата част от кубинското стопанство изглежда също смразяващо. То, и без това крайно неразвито, се намира предимно в американски ръце - към края на управлението на Батиста 70% от него е собственост на американски компании, включително 90 % от миннодобивната промишленост, 90 % електрическите и телефонните компании, 80 % от комуналните предприятия, 50 % от всички площи, засети със захарна тръстика. В същото време половин процент от собствениците владеят над 36 % от обработваемите земи, обединени в латифундии, докато повече от 200 хиляди селски семейства не притежават земя изобщо. След като почти от началото на ХХ в. насетне безработните в страната се колебаят все около 30-те процента, през 1958 г. те са вече твърдо над 40 %.

За безспорните си заслуги към американската мафия и към американските монополи Фулхенсио Батиста е награждаван от попечителите си с непрекъснати и щедри подкупи, с осигурен и безметежен живот на верен пазител на чуждото имане. Музеят на Революцията в Хавана, в сградата на стария президентски дворец впрочем, пази и позлатения телефон, и нощното гърне от масивно сребро на диктатора - все "подаръчета" от мафията и от американските компании. Съпругата на диктатора, Марта Батиста, събира усилено ценни произведения на изкуството и се занимава с устройването на Националната галерия в Хавана, днешния Национален музей на изящните изкуства, ще видим по-долу, че е имало защо. Показните занимания с изкуство, с археология, с колекциониране са също, впрочем, съвсем обичайни и даже задължителни за мафиотите по света за всички времена, вижте само родните ни "колекционери" и "археолози".

Дали пък не ви се струва, че цялото това описание е твърде подобно на българската действителност през последния четвърт век, с казината и безчетните хотели по черноморското крайбрежие, с престъпния произход на големите пари, с необезпокояваните от властта монополи, с безкрайните безсмислени приказки, които трябва да успокоят трайно оредяващото и безспирно циганизиращо се българско население?! Не мисля, че ще е нужен нарочен отговор на тоя въпрос . . .



* * *

Фурхенсио Батиста е почти неограничен властелин на Куба още от 1933 г., във времето от 1940 г. до 1944 г. е и законно избран президент на страната, властта си губи в законни избори. Скоро след повторното му идване на власт с преврата от 10 март 1952 г. започва и въоръжената борба на кубинците срещу превратаджиите. На 26 юли 1953 г. е направен опит да бъдат превзети казармите Монкада в Сантяго де Куба и в Баямо. Двучасовото сражение за Монкада слага началото на Кубинската революция, там 165-те въстаници, начело с Фидел Кастро, са отблъснати от редовната войска, мнозина са убити или заловени. В Баямо въстаниците също не успяват. Засега.

Фидел Кастро е изправен пред съда на 21 септември 1953 г. С правно образование, Фидел там защитава сам себе си и произнася знаменитата си реч "Историята ще ме оправдае". Осъден е на 15 години затвор, но скоро е освободен и в Мексико създава революционната организация "26 юли". Точно под червено-черните знамена на "26 юли" въстаниците ще свалят Батиста в началото на 1959 г. В Мексико Фидел и брат му Раул Кастро се запознават с аржентинеца Ернесто "Че" Гевара, който също става член на "26 юли".

В следващите малко повече от пет години в Куба ще се разгръща масово партизанско движение, начело с Фидел Кастро, Раул Кастро, Ернесто "Че" Гевара и Камило Сиенфуегос. Значителни сили ще бъдат съсредоточени за партизански действия в градовете. Заключителният етап от Кубинската революция започва на 2 декември 1956 г., когато 82-ма въстаници с яхтата "Гранма", днес също експонат в Музея на Революцията в Хавана, слизат до селището Белик в провинция Ориенте. Партизанската война в Куба набира непрекъснато сили през следващите точно две години, нейният победен край настъпва скоро.

В късния следобед на 31 декември 1958 г. генерал Франсиско Таберниля, главнокомандващ въоръжените сили на Куба, докладва, че разложението във войската е пълно и тя повече няма да може да спира настъплението на въстаниците към Хавана. На 1 януари властта за диктатора Батиста е вече наистина неудържима - същият ден Че Гевара завършва с победа боевете за Санта Клара, въстаническата войска влиза и в Сантяго де Куба. Още сутринта Фулхенсио Батиста с повечето си роднини и близки сътрудници, както и всички американски мафиоти, живеещи в Куба, напускат страната. В самолета диктаторът отнася със себе си 700 хиляди долара в брой и част от най-ценните експонати на създаваната от жена му Национална галерия. (Някой да се съмнява още в ползата от колекционерството?!) Ден по-късно въстаниците влизат безпрепятствено в столицата, която на 6 януари тържествено посреща и Фидел Кастро.

Първите мерки на новата власт са наистина показателни. Почти веднага след установаването й са намалени наемите, а също и цените на електричеството, на газта, на съобщителните връзки и на медицинското обслужване. Според приетия на 17 май 1959 г. Закон за аграрната реформа с 60 % от отнетите от латифундистите земи са оземлени безимотните селяни, останалите 40 % остават в разпореждане на държавата. През август и септември 1960 г. са национализирани банките, кредитно-финансовите институции и общо 382 от най-големите промишлени предприятия и търговски фирми, всички те собственост на американски компании предимно. На 24 октомври са национализирани още 166 предприятия, собственост на американски компании. В крайна сметка 979 американски компании губят в Куба 2 млн. хектара обработваема земя, най-малко милиард долара преки инвестиции, три нефтопреработващи и 36 захарни завода. Последвалата икономическа блокада на Куба е американският отговор за загубите на компаниите им, така е и досега. Трудното за Кубинската революция тепърва предстои.