Близо 150 години след като бе завършен Суецкият канал продължава да внушава респект. 190-километровият воден път е жизненоважна връзка между Европа и Азия, стратегическа придобивка и чудо, направено от човешки ръце. Но светът е еволюирал от 1869 г. Дали новите развития в политиката, икономиката и сигурността правят канала излишен? Или той е по-важен от всякога заради глобалните промени? Според някои наблюдатели след три години турбуленция в Египет значението на Кайро за САЩ е намаляло заради очевидната смяна на властта в региона и многото аксиоми за Близкия изток, които бяха просто пометени от всички случили се бунтове. Дали Египет ще остане жизнен обаче зависи до голяма степен от това дали Суецкият канал е реликва от миналото, или продължава да бъде централно място за международната политика.

Суецкият канал е почти неразривно свързан с две фигури от втората половина на деветнадесети век: френския дипломат Фердинанд дьо Лесеп и египетския вицекрал Исмаил Паша. Идеята за воден път между Средиземно и Червено море обаче предшества и двамата. Най-ранното подобно хрумване е от 1798 г., когато Наполеон нахлул и окупирал Египет. Идеята му никога не се осъществила, но около тридесет години след като напуснал друг французин - инженерът Бартелеми Проспер Анфантeн, направил много, за да я превърне в реалност. Дьо Лесеп просто довършил работата на Анфантeн и си осигурил подкрепата на Саид Паша, за да финансира проекта.

След десетгодишен изтощителен строеж каналът бил открит от Исмаил през 1869 г. в Порт Саид с голямо празненство в чест на модернизацията на Египет и нарастващата независимост от Османската империя - голямата цел на три поколения лидери. Амбицията на Исмаил да направи Египет независима сила довела до още действия, повечето от тях скъпи. Той похабил огромно количество ресурси,



за да развие Кайро по модела на европейска столица



Също така разширил владенията в Судан, а бюджетът на страната само се влошил заради големите харчове, които се налагали за изпълнението на мечтите на Исмаил.

Вследствие на това през 1875 г., затрупан от дългове, Исмаил продал целия дял на Египет от компанията, управляваща канала, на Обединеното кралство. Великобритания установила де факто протекторат през 1882 г., за да подкрепи сина на Исмаил - Тауфик. За държавниците в Лондон и Париж Египет бил просто средство да стигнат до други места от по-голям стратегически интерес. Британският премиер Бенджамин Дизраели направил това ясно, когато триумфално обявил пред парламента, че контролът на Великобритания върху колониите й в Азия - особено Индия - се бил засилил след покупката на дяловете. Въпреки всички неудачи на Исмаил той и чичо му - Саид Паша - разбрали, че създаването на канала ще промени Египет задълго. Жизненоважният воден път превърнал страната в център на глобалната търговия и важен геостратегически район на епохата - въпреки че поставил Египет под контрола на колониалните сили до петдесетте години на двадесети век.

Осемдесет години след като Лондон придобил частта на Египет от канала местните най-накрая се възползвали от проекта, който десетки хиляди техни сънародници построили. През 1952 г. военните свалили и изпратили в изгнание крал Фарук. Гамал Абдел Насър обявил пред огромна тълпа на площада "Маншия" в Александрия на 26 юли 1956 г., че каналът е бил национализиран. За египтяните национализирането на канала било последната стъпка от дългата им борба за освобождение. Оттогава насам каналът символизира националното възраждане.

Въпреки че Суецкият канал



се превърнал в мерило за египетския национализъм,



днешната велика сила - САЩ, гледа на него, както са гледали и колониалните сили от миналото. Както Дизраели, щатските президенти и стратези дълго смятаха канала за средство за постигане на целта - критичен компонент за глобалната търговия; oсновен канал за военните кораби между Средиземно море и Персийския залив. Дебатът за военната помощ от САЩ за Египет се разгоря след военния преврат от 3 юли и последвалите бунтове на Синайския полуостров, анализаторите започнаха да се питат колко точно безопасен е каналът и дори дали това все още има значение.

Настоящият дебат за военната помощ от САЩ за Египет, който пламна след военния преврат през юли, всъщност зависи до голяма степен от канала. Ако например промените в регионалната политика, глобалната икономика и американските стратегически интереси бяха подкопали важността на Суецкия канал, последствията за Щатите при спиране на помощта биха били скромни. Загубата на достъп до канала едва ли би била загуба изобщо. Това би решило основния проблем в близкоизточната политика за последното десетилетие, съгласувайки желанието на Вашингтон да подпомогне демокрацията в Египет с краткосрочните проблеми на сигурността, един от които е гаранцията на свободен достъп до канала. С по-малък залог за сигурността американските политици биха били по-склонни да намалят годишната субсидия от 1.3 млрд. долара, за да принудят египетските лидери да направят сериозни стъпки към демократична промяна.

Въпреки че този сценарий изглежда съблазнителен за някои, аргументът, че каналът вече не е толкова важен, не съвпада с реалността. Преди цялостния ефект на икономическия спад 21 415 плавателни съда са го използвали през 2008 г. Въпреки че напоследък трафикът е спаднал,



каналът заема 8% от световната морска търговия



На теория щатският флот не се нуждае от Суецкия канал. Флотът, работещ в два океана, позволява на военните стратези на САЩ да бъдат гъвкави. Корабите могат да преминават от Тихия в Индийския океан и към Персийския залив при евентуална криза там. Въпреки това непредвидени случаи биха могли да изискват движението на морските съдове във и извън Средиземно море бързо. През Суецкия канал пътят от Арабско море до френските пристанища е близо 7000 километра. Да пътуваш около нос Добра Надежда добавя повече от 9000 км към пътя и отнема поне осем дни с максимална скорост. За флота Суецкият канал е най-ефективният, удачен и икономичен начин да върши задълженията си, особено във време на сериозни бюджетни ограничения. Докато не дойде момент, когато САЩ ще преосмисли задълженията си в Европа, Източното Средиземноморие, Африка, Персийския залив и Южна Азия, Суецкият канал ще бъде безценен за морските офицери и стратези на Щатите.

Макар че е допринесъл много за европейската доминация над Египет, каналът подсигурява и значението на страната. Египет е наследник на велика цивилизация, център на арабската култура и исторически лидер на Близкия изток. Това са важни предимства, но начинът, по който те допринасят за престижа на Египет, е до голяма степен субективен. Пирамидите са изключителни, но те не са причината, поради които САЩ са дали 77 млрд. помощи на Кайро от средата на седемдесетте години до сега. Тази щедрост гарантира определен привилегирован достъп до канала. Играчите може да са се сменили, но връзката, която каналът поддържа между Египет и съюзниците му, остава същата.