Ако 2013 година мина под знака на въпроса КОЙ (реши да сложи Делян Пеевски начело на ДАНС), то 2014-а ще бъде белязана от въпроса ДАЛИ (ще има предсрочни парламентарни избори). Залаганията започнаха отдавна, но стохастичната грешка при политическите прогнози у нас е много висока поради ред особености на българския политически живот - лабораторни конструкти, невъзможни коалиции, масова барековизация с елементи на патриотарщина и пр.



ДАЛИ ще има предсрочни избори зависи от две неща



Първо - от европейските избори. И второ - от електоралното здраве на управляващите партии. Чисто хипотетично избори "2 в 1" през май - за европейски и национален парламент, са възможни само ако БСП и ДПС сами решат, че социологическите проценти очертават по-благоприятна перспектива за тях и им гарантират солидно мнозинство без "Атака" в следващия парламент. При това положение двете партии ще получат шанса да ни управляват не четири, а цели пет години, и то при солидна подкрепа отвън, ако успехът им се проектира и на евровота. Възможно е също избори за Народно събрание да се проведат няколко месеца след европейските, след като си проличи реалното съотношение на силите.



Така ще се избегне елементът на риск



Преждевременни избори поради вълна от социално недоволство засега ми изглеждат невъзможни. Не защото няма основания за това. Напротив. А защото протестната енергия на хората се изчерпа, тя беше безотговорно пропиляна от творческия колектив на "Протестна мрежа" и бунтът прерасна в кич. За да се вдигне отново вълната на недоволството, ще трябват наистина драматични причини. Според гласувания наскоро бюджет такива не се очакват. Мизерията е стабилизирана на познатите ни нива, някой и друг пенсионер получи коледна добавка, безработицата ще продължи да захранва фабриката за емигранти, а и сметките за ток едва ли ще са "взривоопасни". Разбира се, халът на средния българин е такъв, че всяка искра може да му палне клечката, но засега няма такава опасност.

Най-вероятно е обаче предсрочни парламентарни избори изобщо да няма.



Управляващите успяха криво-ляво да овладеят ситуацията



въпреки продължилите пет месеца протести срещу наглата им кадрова политика. Направиха го по арогантен начин - като си сложиха тапи в ушите и превърнаха държавните институции в непревземаеми цитадели. "Оглушките" дадоха резултат. Когато дълго време не те чуват, спираш да викаш. Дебелоочието на властта се изроди в т.нар. контрапротест, който съвсем обърка понятията на хората. Така или иначе положението бе удържано, до драматични кръвопролития не се стигна, бюджетът беше приет, Пеевски си остана депутат, предпразничната еуфория помете и последните остатъци гняв.

Новият политически хоризонт са европейските избори през май. Говорители на БСП вече обявиха, че ако гласуването покаже разместване на пластовете и променено влияние на политическите партии, е възможно да има предсрочен парламентарен вот. Посланието е добре премислено. Хем показва готовност за отказ от властта, която социалистите "не искат на всяка цена", както неведнъж са подчертавали. Хем не крие особени рискове. Избирателната активност на евровота по традиция е ниска, а у нас - хептен, понеже никой не се интересува от европейската бюрокрация, когато си има толкова грижи с тукашната. Обикновеният българин схваща изборите за европарламент като



гласуване за това кой да получава висока заплата



и да си "уреди положението". Тоест не го засягат лично. Нещо повече - дразнят го, понеже е изключен от този кастинг за "Стани богат". Ниската избирателна активност пък обслужва партиите с твърди ядра като БСП и ДПС. Тоест рискът двете партии да се провалят, от което да последват нови избори за Народно събрание, е минимален. Освен ако влиятелни леви фигури не решат да се пробват като "независими" кандидати във вота и да разсеят левите гласове, каквито слухове се чуват.

Но ако всичко мине според очакванията, БСП и ДПС ще запазят досегашното си присъствие в ЕП. Дори и ГЕРБ да излезе на първа позиция, това едва ли ще се брои за разместване на пластовете, тъй като и сега партията на Бойко Борисов е първа сила в парламента, но не управлява. Тоест не може да бъде основание за предизвикване на предсрочни парламентарни избори. И тук опираме до друго важно политическо събитие през тази година - националната конференция на ГЕРБ през февруари. На форума се възлагат големи надежди от страна и на Борисов, и на опонентите му. Първият разчита да сложи край на разцеплението, плъзнало като зараза в парламентарната му група. Вторите пък таят злорадо очакване конгресът да покаже отслабените позиции на Борисов в ГЕРБ.



Възможно е да има и "стимулирани" провокации



Вероятно бившият премиер ще се опита да отложи максимално съставянето на евролистите, които крият конфликтен потенциал и могат да породят нова вълна от вътрешно недоволство. Това ще даде глътка въздух на "Атака", която ще продължи да изпълнява ролята на кворумоносител, поне докато не се намери по-надеждна патерица. Разпадът на ГЕРБ също ще зависи от еврорезултатите. При добро представяне партията ще запази шансове да се върне пак на власт, а само това може да задържи редиците на членската маса сплотени.

Евроизборите ще са ключово изпитание и за новата формация на "кандидат-премиера" Николай Бареков. Ако успее да вкара евродепутат, ще я бъде. Ако ли не - е възможно спонсорите да замразят проекта, особено ако отпадне необходимостта от нови парламентарни избори.

Отсега мога с голяма степен на достоверност да отгатна съдържанието на "опорните точки" на БСП и ДПС след евровота. "Не виждаме основания за провеждане на предсрочни избори", ще каже Лютви Местан. И ще е прав, защото електоралното влияние на ДПС е предвидимо. "Нови избори в този момент са заплаха за сигурността на страната", ще се обоснове и Сергей Станишев. Третият в коалицията - "Атака", ще напомпа мускули с антиевропейска риторика и вероятно също ще се класира за ЕП. Така че негласната тройна коалиция, която управлява в момента, ще има формалното основание да продължи да го прави и след май 2014 г.