Вени Марковски е завършил право. През 1993 г. създава заедно с Димитър Ганчев bol.bg, който е втори в историята на България доставчик на интернет услуги. През 1995 г. е съосновател на българското Интернет общество. Бил е съветник на президента, на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и комуникации, работи също така в различни международни организации и програми. Живее в Ню Йорк.



- Г-н Марковски, вие сте специалист в сферата на електронните технологии и комуникации. Живеем ли в нещо като революция за човечеството в това отношение, как ни променя мрежата?

- Определено живеем в революционно време по отношение на възможностите, които имаме за общуване с всяка точка на планетата, с международната космическа станция, надявам се скоро и с други планети от нашата Слънчева система. Не са много хората, които знаят, че един от бащите на интернет, носителят на орден "Св. св. Кирил и Методий" д-р Винт Сърф, разработва със свои колеги технологията за интернет в Космоса.

- И там в Космоса ли ще има "тролове", "хейтъри"... Какво е това и защо го има? Навсякъде ли е или у нас е по-ярко?

- Има го навсякъде. Достатъчно е човек да отвори Фейсбук страницата на щатския президент, за да види, че там троловете и хейтърите са не само повече като количество, но и със значително по-добро "качество". У нас троловете и хейтърите са продължение на вековните чувства на българина към успелия, към човека, който знае повече от него. Да ви напомня какво казва багдадският летописец Ибн-Фадлан през Х век: "Когато българите видят, че някой е умен и работите му идват отръки, те казват: "Този човек трябва да служи на господ", след което го обесват на първото дърво, за да отиде по-бързо на небето". Знаете и че около българския казан с вряща вода в Ада няма дяволи, които да пазят българите да не избягат наказанието си, защото стигне ли някой до повърхността, другите го дърпат за краката обратно долу.

- И в интернет ли е така? Той повече ад ли е, или е рай?

- И едното, и другото. Всичко се случва в интернет. И това.

- Разбрахме от Сноудън, че могъщи организации нарушават законите и подслушват милиони хора по цял свят. Можем ли да се преборим с това?

- Можем, трябва и ще се преборим. След атаката над САЩ на 11 септември 2001 г. се стигна до нещо, което не можеше да се случи по-рано: ниската цена на компютрите, съчетана с ужаса от терористичните актове, направиха живота не само на пътуващите със самолети, но и на всеки от нас... различен! Страхът от повторение на терора се оказа по-голям от желанието за свобода и нуждата от контрол върху полицията.

- Ще стигнем ли до живот в общество, в което всеки е следен от люлката до гроба? Това само зло ли е, или ще намали престъпността вследствие на логиката аз не правя нищо лошо, следователно нека ме следят...

- Ние отдавна сме в такова общество. Помислете само - в момента, в който се роди, човек получава ЕГН, което се вкарва в компютри. Рентгенови снимки, бележки от училището, електронната поща, "селфи"-та, които биват изпращани през интернет или публикувани из социалните мрежи... Използване на кредитни и дебитни карти, влизане в обекти, които са с постоянно видеонаблюдение. Вече сме постоянно следени. Имам приятели, които не ползват карти, за да пазаруват, а си теглят пари в брой от банкоматите. Параноя или здрав разум?

- Вие кажете.

- И едното, и другото.

- Живеете повече в Америка - какво липсва на обществото ни, за да достигнем американското благоденствие?

- Икономическото благоденствие (защото това е, което интересува нашенеца) е следствие от разбирането, че човекът е висша ценност, а не нещо друго. Че трябва да се трудиш, без да завиждаш на другите, а да се стремиш да постигнеш това, което те са направили, но не за тяхна сметка, а благодарение на собствените си усилия. Някой може да каже, че цената на това благоденствие не си струва и аз - за изненада на читателите ви! - ще се съглася, че е висока. Но няма да се съглася, че не си струва да се опитаме да приемем някои от общочовешките ценности. Та какво лошо има не просто да запишем един текст в конституцията си, а просто да го следваме - например да се стремим към щастие?

- А имаме ли нещо, което следва да ценим и пазим, докато бързаме в общото цивилизационно русло?

- Много е лесно да се подведе човек и да сложи клишетата "изконните български ценности", например трудолюбието и гостоприемството. Истината е, че не сме тези трудолюбиви българи от XIX век. Комунизмът унищожи чувството, че хората са равни, но не са с еднакви способности. Комунизмът се опитваше да ни убеди, че всеки може да бъде всеки. Истината е, че не всеки има дарба да бъде художник, писател или лекар. Не всеки може да сглоби двигател с вътрешно горене. И не всеки може да пилотира самолет. Кой знае защо обаче, всеки се чувства готов да управлява страната - механизъм, който е значително по-сложен за разбиране, управление и владеене от един самолет.

- Българите наистина ли са талантливи в сферата на електронните технологии, или това е мит? Наистина ли имаме един от най-бързите интернет трафици в света?

- Ето, пак ще разбуня духовете. Били сме талантливи. След краха на комунизма образователната система продължи по инерция да произвежда програмисти, но дупката, която се появи в резултат на масовата миграция, няма как да се запълни. Не забравяйте - над 20% от населението на България е изчезнало от нашите земи. През 1989 г. бяхме 9 милиона, сега сме 7. Немалка част от преподавателите са вече на преклонна възраст. Младите хора не желаят да преподават в университети, в които се влиза вече с тройки. Студентите, които са талантливи, биват вземани на работа още от гимназия. Един омагьосан кръг, от който може да се излезе, но само с решителни действия на образователното министерство, средните училища и университетите. Да - има тук-там някои светли моменти, различни хора инвестират в академии, в паралелки за надарени деца и т.н.

И това е на фона на действително един от най-високоскоростните достъпи до интернет в света. Но и на това ще му дойде краят, защото останалите държави не стоят на едно място, а тичат. Ние достигнахме едно високо ниво и сякаш замряхме.

- Вие имате интереси и към литературата, музиката, изкуствата...Какви трансформации ще претърпи културното съзидание в досега си с Мрежата?

- При мен е по-скоро наследствено, ако мога да се полупошегувам. Интернет ни дава възможност да споделяме знанията, да публикуваме мислите си във форми, в които предишният век не ни предоставяше. Въпросът е обаче не е формата, а има ли съдържание, което да я напълни. Има ли българи, които да се равняват със света, или има само нашенци, които си мерят публикациите в "Култура", да речем. Както казваше режисьорката Иванка Гръбчева: "Син съм, мамо, на малък, но много прост народ". Комплексарщината, която ни мъчи, че сме велика нация, ама другите са ни виновни, може да се преодолее само с истинска култура. Има някои проблясъци (и нарочно не споменавам имена), появяват се автори, които действително творят - създават, измислят, публикуват, печатат, рисуват, играят... Но не само че са малко, а и биват подлагани на унижения, тормоз, завиждат им... Има и други, положителни примери - вземете цигуларя Васко Василев какви концерти само направи през последните седмици! Споменавам него, защото е активен и във Фейсбук, т.е. не само че той е читав човек, но е събрал около себе си други читави хора, с които заедно са създали образа на новия, модерния творец. Имам приятели - изпълнители, актьори, писатели в САЩ, които са в интернет, защото така стигат до своите почитатели лесно, веднага и това пък им помага, за да може произведенията им да се четат, слушат или гледат повече.

- В тази връзка нека се върнем към празниците - те са време за пожелания. Вие какво си пожелавате?

- Наивно бих пожелал на всички да престанат да мразят, а ако толкова искат да изпитват някакви силни чувства към сънародниците си, то нека ги обичат. С омразата - безплатна или платена - нищо добро не може да се постигне. Всъщност - и нищо лошо. Защото за да постигнеш нещо - добро или лошо, трябва талант. За да си гений на завистта в България не се изисква талант, а по-скоро липсата му. Завистта е творението на посредствения. Той толкова може. А у нас положението е толкова зле, че дори завистниците имат нужда още да работят, за да станат посредствени.

Затова пожелавам на всички наши сънародници, на всеки, който се чувства не просто българин, а гражданин на света, да изпитва повече положителни чувства, да гледа на живота с усмивка и да се стреми да бъде добър - не само към себе си, но предимно към другите, към околните.