Настоящият парламент е на път да спечели битката в едно от най-безсмислените упражнения, предвидени в правилника за дейността му - временните анкетни комисии. Само за първите шест месеца в 42-рото НС са създадени пет временни комисии, а шестата все още не е гласувана, просто защото не остава време, но вече влиза в дневния ред на депутатите. От предходните три парламента личи, че най-многобройни тези полуразследващи звена са били в 39-ото НС - 11, в 40-ото са 7, а в предходното 41-во - 10. От тук са изключени всички комисии, които са създавани по искания на главния прокурор за нечий депутатски имунитет, които вече рядко се правят заради възможността народните представители сами да се откажат от защитата.

За какво служат временните комисии би трябвало да личи от наименованието им, което често се формулира като "да изясни факти и обстоятелства" или нещо в този дух. Всъщност не е никаква тайна, че най-често те се формират или около трагични инциденти, или около заплетени казуси, почти винаги с целта



да се окаля политическият противник



Какво толкова повече могат да изяснят депутатите детективи в сравнение с компетентните органи?! Резултатите от дейността им доказват, че архицелта е да се съберат достатъчно аргументи срещу опонентите за пред медиите. Не на последно място депутатите създават допълнителна и в повечето случаи излишна работа на куп институции, които да им предоставят необходимите справки по съответния казус. През годините се стигна и до парадокса управляващите да "проверяват" себе си с подобни комисии, като например по времето на ГЕРБ, когато депутати само от мнозинството "разследваха" публично известни случаи на полицейско насилие. В същото време опозицията отказа да участва в комисията на управляващите и си създаде своя. Става дума за отвличането и убийството на Мирослава от Перник. Резултатът от цялата тази неуморна и безсмислена дейност бяха няколко уволнени служители от системата на МВР и намерения за законодателни промени.

По традиция почти всеки нов парламент се изсилва с обещанието за огромни и зловещи разкрития за управлението на предшествениците си. Така в предишното НС първата временна комисия бе "за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната година от мандата на правителството на Сергей Станишев". Резултатите бяха опровергани от съда. Други ключови комисии бяха по скандала с австрийския лобист Хохегер и връзката с фирмите на Моника Йосифова, както и тази за АЕЦ "Белене". Заседанията на последната дори се предаваха пряко по националната телевизия, но и заседаващите се загубиха в многобройните факти и документи.

Новата власт реши да го кара по-конкретно и започна с Авиоотряд 28. Фактите, които всички подозираха, но трябваше да бъде доказано с документи как властта и лично Борисов са използвали авиоотряда за футболни мачове, туризъм и т.н., се изродиха в мерене на ядките, изядени на борда, или подобни пикантерии. Документите липсваха. Кой слиза, кой се качва, кой пътува със специалните самолети? Ръководствата на Авиоотряда и на НСО заеха позата на ни чул, ни видял. След като комисията претегли ядките и получи на практика мълчалив отпор от преките институции, бомбастично съобщи колко стотици хиляди километри е пропътувал Борисов. Но всъщност основният въпрос в този случай бе не колко километра, а защо и по какъв повод.



Друга комисия, която вече приключи работата си,



бе по случая с тефтерчето на бившия вече шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов - да изобличат "еманацията на управлението на ГЕРБ" (както обобщи лидерът на БСП Сергей Станишев). В записките личаха инициали на видни фигури в ГЕРБ и указания кой да се удари с проверките за конфликт. От тази усилна работа произлязоха законови промени, които са внесени в НС. С тях се прави опит да се децентрализира органът и се посяга на данъчната тайна на проверяваните. Съпътстваща жертва на скандала - Искра Фидосова не е депутат.

Бурна дейност кипи и в звеното за т.нар. калинки на ГЕРБ. То засипа институциите с куп запитвания кой, кога, как и защо е бил назначен или уволнен през последните години. Преди Коледа оповести, че повече от 40 хил. служители в администрацията са били уволнени от предишното управление, но с уточнението, че не всички са били махнати по политически причини, за да бъдат назначени лоялни.

Целта на комисията е напълно прозрачна - да не се изоставя един от емблематичните скандали на предишното управление. Все пак нарицателното дойде от Калина Илиева, която без образование оглави фонд "Земеделие". Премиерът Орешарски, който излиза лека-полека от няколкомесечния ступор, с радост прегърна данните за 40-те хиляди уволнени и ги посочи в медийните си изяви като аргумент, че настоящото правителство не прави като предишното.



Уволненията по политически причини са отвратителни,



назначаването на калинки - илитерати и аналфабети, също, но никаква временна комисия не може да възстанови справедливостта или да направи администрацията по-ефективна. Първото е работа на съда, второто - на новите ръководители на администрацията, които дойдоха на власт, твърдейки, че ги води единствено експертността. Резултатът е, че калинките и хранениците на Цветанов и Борисов биват сменяни от хранениците и калинките на Станишев/ Йосифова и Местан/Доган.

Чисто ново е и звеното, което ще "слуша" прословутия разговор "Ало, Ваньо" между Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов. Скандалът с основание бе лайтмотив на опозицията през по-голямата част от предишния мандат. Но тогавашните управляващи и лично Борисов заедно подчинените им медии направиха всичко възможно да се представят за жертва на фалшификат, после да омаловажат случилото си, накрая да потвърдят автентичността му по карикатурен начин. В това отношение много им помогна прокуратурата. Сега при новия главен прокурор разследванията по този казус също се възобновиха. Т.е. отново върви паралелна работа с неизвестен край.

Временните парламентарни комисии са "думба-лумба шикалка, няма файда никаква". Търси се само медиен ефект. Не всяко тв шоу зависи от способностите на водещия. В случая - председателите на комисиите са семпли. Формално в края на усилния си труд комисиите пращат документите и доклада си в прокуратурата. А там какво става? Та нали това са същите магистрати, които служиха с блеснал поглед на Цветан Цветанов и Борисов? Николай Кокинов не е изключение, а еманация на явлението и имаше лошия късмет да изтегли късата клечка. Тогава защо да очакваме, че днешната прокуратура не е като вчерашната? Прокурорите са изпаднали до нивото на служители на медиите на Пеевски, на които един ден им казват, че Боко е тиква, а на другия - г-н Борисов. И те слушкат.