|
| Иван Нейков |
- Г-н Нейков, от 1 януари т.г. и последните 8 страни в Европейския съюз, които имаха пълни или частични ограничения на трудовите си пазари за българи и румънци, бяха принудени да ги премахнат. Това отваряне за кого е по-драматично - за англичаните, които се страхуват, че вълна от емигранти ще им източи социалните системи, или за страната ни, понеже ще доведе до изтичане на най-кадърните и квалифицирани кадри?
- Това с наплива от емигранти, с източването на социалните системи е някакво плашило, което всяка държава размахва за вътрешнополитическа употреба, за да се харесат партиите на избирателите си - внимавайте за кого гласувате, да не останете без работа и помощи. Всъщност при отварянето на пазарите печелят и страните, в които идват да работят други граждани, и онези, от които излизат тези граждани. Може да изглежда абсурдно, защото ние сме свикнали да се тръшкаме, че когато българите отиват да работят в чужбина, страната ни губи от това, но не е така. Всички данни сочат, че страните с голяма миграция в крайна сметка печелят от нея. Първо, защото това е един поток от средства, които непрекъснато влизат в родините на емигрантите като пари, пратени до семействата им. По неофициални данни за България те се движат между половин и 1 млрд. евро годишно. Излиза, че тези българи са едни от най-големите инвеститори в страната си. На второ място, емигрантите научават нови знания, нови умения, ако трябва да сме честни, научават се да работят по друг начин. Ако се сравнява един българин, който е работил само у нас, с някого, който няколко години е работил навън, виждаш двама различни работници. И това е много голям плюс за България.
- Какво значение имат тези умения, като те ще ги използват, за да работят навън, не в България?
- Във всички южни нации това е почти закон - голяма част от хората, които са отишли да работят навън, се връщат в родините си. Ние още не сме стигнали до тази фаза, ще я стигнем сигурно след 10 г., но се връщат особено след пенсионирането си. И тези хора си идват с умения, със свой собствен финансов ресурс. Не се обявяват за аутсайдери - щом съм пенсионер, значи за нищо не ставам, а започват да развиват свой бизнес. И го правят предимно с роднините си, които също остават тук. Това са показатели, които не искаме да видим или още не можем да видим. Това са плюсовете за България от емиграцията.
- А какво да прави икономиката ни през годините, в които чакаме да се върнат емигрантите като по-квалифицирана работна ръка или за да правят свой бизнес тук? Тя не може да чака?
- Това е големият ни проблем - че ние виждаме дупката в квалификацията и практически нищо не правим, за да я преодолеем. Очаквам скоро отново да се надигне глас сред част от работодателите за внос на работна сила. Защото те смятат доста погрешно, че ще им е много по-евтино да си намерят отвън квалифицирана работна сила и да я вкарат в България, отколкото да си квалифицират собствената. Но ако от друго не разбираме, да погледнем футбола ни - онези отбори, които не залагат на собствена школа, рано или късно спадат в класирането, изчезват. Това важи за всеки бизнес, за всяко предприятие. Ако ти не инвестираш в своите работници, ако не ги задържаш, ако не намериш начин да ги мотивират, а все разчиташ, че ще купиш отвън някой подготвен, трябва да знаеш, че все ще има конкурент, който ще даде 100 лв. повече и ще ти го открадне.
- Има обаче друг голям проблем в емиграцията - родените навън деца на емигранти едва ли ще се върнат в България, което означава топене на нацията?
- Да, има го и това. Втората генерация може и да не се върне или поне по-голямата част от нея. Но ние живяхме достатъчно дълго в затворена държава, за да видим, че това не е решение. От тази гледна точка ние ще преживеем и следващия феномен, който засега ни се разминава - когато и в България ще започнат да идват емигранти и да работят.
- И какво ще ги привлече?
- Онова, което привлича българите в западните страни членки. Ние всички смятаме, че там, където не сме, е по-добре оттам, където сме. Но това го мислят и много други хора по света. И има много други места в света, за които условията в България са много по-добри. Така че в един момент ще тръгне и тази вълна. Европейският съюз и страните около него са като скачени съдове от гледна точка на работната сила, на пазара на труда. Няма как от едно място да изтече цялата работна сила и никой да не дойде там. Това положение ще се балансира по някакъв начин.
- Ако всичко е толкова розово за всички, защо тогава е тази истерия във Великобритания, във Франция, насаждане на страх как българите и румънците ще им източат помощите?
- Вие да сте чули случайно някой от министрите на Нейно Височество да се оплаква от българските лекари, инженери, банкови специалисти? Никой не го прави. Проблемът е, когато дойдат неквалифицираните работници, защото са повече, тогава започват ревовете. И не защото не им трябват, да не би англичаните да вършат всичката черна работа в Кралството? Просто някой трябва да гласува за тях. И на този някой трябва да му се покаже, че ако не гласува, ще дойдат емигрантите и ще им вземат работните места, социалните помощи. Затова казвам, че става въпрос за размахване на плашило с вътрешнополитически цели. И няма значение кой го размахва - дали "Атака", дали лейбъристи, консерватори, социалдемократи, това плашило е насочено към хората, които утре трябва да отидат до урните.
Но никой не казва, че отварянето на пазара ще изсветли част от сивата икономика в тези страни. Защото всеки, който е поискал да емигрира, вече е заминал. И една част от тези хора вероятно са работили на черно заради бариерите. Сега ще работят легално и не само няма да точат системата, но ще внасят в нея данъци и осигуровки. Има и един много интересен въпрос, който никой от депутатите, министрите, политическите лидери не иска да си зададе - как са работили сегашните емигранти там при всички ограничения?
- И как?
- Някой ги е наел на работа. Кой ги е взел - английските работодатели. А да сме чули тяхното мнение в цялата гюрултия?
- Честно казано, появява се по медиите, и то не е в полза на политиците, специално във Великобритания, където предпочитат емигранти, защото са по-изпълнителни и дисциплинирани?
- Да, и това е отговорът на цялата истерия - икономиката и развитието на обществата ни имат нужда от това свободно движение на хората и печелят от това. Англия стана Англия, след като започнаха да идват хората от Индия, Канада, Австралия, от целия свят. Дотогава беше една глуха провинция. Всъщност повечето страни в ЕС отвориха пазарите си за българи още в самото начало преди 7 години. Някой в Гърция да е казал не щем българските работници. Или в Испания, че те ни изядоха работните места, нищо че имат 30% безработица. Тези държави си дават сметка, че емиграцията просто им помага. Явно и в т.нар. стари демокрации трябва да мине май месец, изборите за Европарламент, да няма нужда от изкуственото плашило, за да се успокоят духовете.
