Изборите са свързани с редене на листи, а при това действие партиите се тресат от скандали. Изисква се технологично време да назреят, разгорят и потушат.

В близкия хоризонт единствено сигурно предстоящи са европейските и те са достатъчна причина Реформаторският блок да се поразтури малко след като се създаде, в БСП да се появят "инакомислещи", а Бойко Борисов да обяснява, че предстоят промени в партийното ръководство и че той самият, а и Цветан Цветанов няма да водят листата. Представете си извънредни парламентарни избори миналата есен?



Кога щяха да се разгорят и отшумят скандалите



Нямаше да има време, затова никой, дори опозицията, която тръбеше, че иска вот веднага, нямаше интерес от тях. Казвам го без ирония, тъй като този процес е обективен и неминуемо касае всички политически сили.

Кратката история на европейските избори у нас показва, че партиите ги подчиняват изцяло на вътрешните си цели. През 2007 г. тройната коалиция искаше да покаже, че обществото все още й вярва и като преброи общо спечелените от нея мандати, изтъкна точно това. През 2009 г. ГЕРБ искаше да демонстрира, че получава главна роля на тукашната сцена, доказа го и месец по-късно на парламентарните. Нещо подобно се случва и сега. Партиите ще се състезават на евроизборите в контекста на настояването за предсрочни парламентарни - дилемата да ги има ли, или не трябва да получи отговор. Хипотезата за избори 2 в 1 е все по-малко вероятна, макар да не бива да бъде изключвана, защото нищо в България не е сигурно.

БСП и ДПС ще искат да покажат на евровота, че те, респ. правителството, се ползват с най-значима електорална подкрепа. Отсега е ясно, че отново ще сборуват самохвално резултата, без реално да имат повод за това. По-важно е друго - ако резултатът е добър за тях, може съвсем да затворят уши за предсрочни избори. Или пък обратно - сами да ги предизвикат с



идея за 5-годишен мандат



(2013-а плюс още 4 години). При Реформаторския блок евровотът е тест дали има въобще бъдеще на политическата сцена, а за ГЕРБ - надежда до покаже, че все още е водеща партия в страната (на последните проведени избори бе точно такава). Този въпрос е много важен за ГЕРБ, тъй като разпадът ще се ускори, ако активът й не вижда близка властова перспектива.

Но тези европейски избори притежават и един специфичен нюанс. Те са важни лично за Сергей Станишев, който нито е потвърдил, нито е отрекъл, че има амбиции да бъде следващото предложение за български еврокомисар. Хипотезата лично той да поведе евролистата (а очевидно това е обсъждан вариант в БСП) е мач с висок риск от автогол.

Ами ако БСП не спечели евровота? Ако вътрешнопартийната опозиция, улеснена от преференциалния вот, саботира лидера си? Изключително рядко партийни лидери повеждат евролиста, това би било авантюра. Може да пострада не само Станишев, но и партията да преживее електорален разкол навръх изборите. След скандала "Пеевски" обаче здравият разум в БСП е изцяло под въпрос.

Но не вътрешните проблеми на социалистическата партия, нито казусът ще води ли Кристалина Георгиева листата на ГЕРБ, или пък къде ще се приюти Надежда Михайлова са тревогите, с които трябва да очакваме евровота. Проблемът е, че европейски дебат няма да се състои. Отново няма да разберем защо пращаме хора в парламента на Европа, какви са функциите им и какво реално могат да свършат за България. Просто няма да се говори за тези неща. Ето трите риска пред европейските избори съобразно условията, в които ще се проведат.



Конюнктурата е такава, че и в трите варианта хоризонтът е мрачен



- избори де юре. Ще се случи при малко вероятната хипотеза вот 2 в 1. Устремен към вътрешната урна, електоратът ще понамине и край европейската. Избирателната активност ще е сравнително висока, но това ще бъде единствената полза. И партии, и електорат ще се съсредоточат изцяло върху вътрешното състезание. Това на практика няма да бъде европейски вот.

- вот в стил "Гочоолу". Партиите приемат европейските като прелюдия към парламентарните. Ще видим всички познати от изборната практика изстъпления - купуване на гласове, извозване на избиратели, компромати и т.н. Управляващите, които и да са те, винаги хвърлят целия властови ресурс. Новият момент е, че опозицията - ГЕРБ, също е управляваща (по места). Ще настане истинска вакханалия.

- третият риск е в контекста на цялата вътрешна и външна политическа ситуация. Европейският съюз се тресе от проблеми, България приютява бежанци, засилват се националистически настроения. На манежа е и Бареков с неговите "евромайки".

Подобна среда не може да произведе какъвто и да е продуктивен диалог. Думата, с която ще бъдат съпроводени евроизборите и в трите варианта, е една - истерия.