На автогарата в Сливен рейсовете за Бяла са много, но пътниците са кът. Очакванията ми за поредното затиснато от времето и географията село не се сбъдват - след половинчасово изкачване по стръмните баири на Сливенския балкан се открива чудна гледка към котловина, заслонена от снежнобели върхове стражи. Вляво е Чумерна, вдясно - Качул, има и още, които пазят времето в котловината топло. В нея са разхвърляни селца, а по полегатите склонове, въпреки приличната надморска височина, се зеленее жито.

Първото село е Бяла. "Вие тук туризъм нямате ли? Красотата е неповторима, но май никой не е чувал за вас", питам кмета Желю Желев. "Нямаме", отговаря. В гората над селото се намира дом за възрастни хора с умствена изостаналост, някога е имало пионерски лагер. Това е единственият сграден фонд, ползван сега за някакъв вид "почивка". Туризмът е развит оттатък върховете - в Еленския Балкан.

Бяла, с около 1300 жители, има училище, макар в последните години децата да намаляват. Поминъкът е кът, но местните свързват двата края.



Престъпност липсва,



причината, според хората, е липсата на роми. С една дума - Бяла е по-жизнена от хиляди други български села.

Открехваме вратите на домовете, за да разберем какво мислят хората по въпросите, които всеки ден политиците бистрят в парламента. Първата тема, която всички подхващат, са личните и политически похождения на Волен Сидеров. Нормално - скандалът е в разгара си, снощи телевизорът е излял поредната истерия. "Кое е истина, кое не, не знам. Ето, и атакистите вадят снимки на други хора. Ако искаш да очерниш човека, винаги ще намериш", казва 73-годишната баба Мария. "Бе то, ако е истина, не е хубаво, никак", добавя две години по-възрастната Мата. "Ако по служба е бил в Куба, добре, ама ако не - трябва да си е стоял в парламента. При нас как е - един ден не ходиш на работа - и си вън", обобщава Мария.

На масата са отворени бонбони. "Вземи си, имам момченце", подканя ме Мария. Тъкмо да я поздравя за внучето, оказва се, че



момченцето е теленце



"Ха да ти е живо и здраво, пък и кравата, защото тя дава мляко", поздравява след малко и кметът Желев.

Разговорът плавно е тръгнал към пенсиите. Мария, по фамилия Иванова, е с 28 години трудов стаж. Била е домакин в АПК-то, после в горското, накрая, за да докара по-голяма пенсия, работила във фурната. Там трудът е по-горна категория. Докарала пенсията до... 203 лв. Мата Тонева пък, която е била чистачка, взема 150 лв. "Бе те ще ги увеличават пенсиите, ама дали ще го доживеем, не знаем", смеят се жените. После добавят: "Ми то, както вика буля Минка, не ги вземат, дават ги - пак файда" (тъй е изкоментирано крехкото увеличение с 4.50 лв. на минималната).

Разговаряме и за партийните субсидии. "Най-напред на партиите ли трябва да дават? А на другите?", питат бабите. По всички останали въпроси чувствата са смесени - бежанците са хора в нужда, но как ще ги издържаме. От влизането на България в Европейския съюз не се усетила полза, а Орешарски, ако дойде на крака, ще му бъде отправено едно искане - за по-високи пенсии, разбира се.

Между кмета Желев и Зафирка Михалева, секретар на читалището, се разгаря интересна дискусия за субсидиите. "Трябва да са малки. Особено за партиите, които не са влезли в парламента. За тях дори трябва да ги спрат", казва Зафирка. "Не, ако няма субсидии, партиите стават зависими,



ще се върнем в мутренските времена



Но трябва да има регламент - примерно, да не можеш да идеш на хотел като Сидеров. Парите трябва да са за ясни цели. А сега липсва прозрачност, то затова и партиите са много", разсъждава Желев. "Да ограничат партиите", предлага Зафирка. "Не може", опонира кметът. "Да, ама какви заплати получават...Казват, че вземат 2000 лв., но от командировки си докарват и по 3000", негодува Зафирка.

В Бяла, оказва се, живее английско семейство. Макар и заселено отдавна, не научило езика, живеело затворено. Чувам думичката "високомерно". "Мъж и жена са. Той, гледам му ръцете, черни са, цял живот е бил шофьор, въртял волан. Получава пенсия в Англия. На нашите цени живее като цар. Ползва български блага. Значи той може да ги ползва тук, пък нашият българин да не може във Великобритания. Е, трябва ли и ние да ги гоним?", казва кметът Желев, по повод намерението на британския премиер Камерън да ограничи притока на работници от България. "Не, ние няма да ги гоним, добре дошли са. Но и българи, които искат да се трудят във Великобритания, не трябва да бъдат спирани", категорични са кметът и Зафирка. Вярно, има цигани, които искат да точат социални помощи, но хората не бива да бъдат слагани под общ знаменател.

Зафирка отбелязва, че в ЕС може да се движим, да работим на много места, това е добре. Но не е добре, че не стигаме по стандарт другите страни. Плавно се промъква и темата за протестите. Кметът Желев, който по-рано е споменал, че не вярва студентите да са житейски зрели за политическа позиция, казва: "Протестите например си изиграха ролята. Ето, правителството въведе някои социални придобивки. Но дали щеше да ги направи, ако нямаше протести? Сега



властта е под напрежение, под лупа



Страх ги е, гледат да не сбъркат. Така трябва да бъде. Това е ролята на гражданското общество. Досега какво беше - карахме зимен сън и лете".

За Волен Сидеров смятат, че е краен, ама прав за някои неща. За Местан - че е умен, ама слуша Доган. "Всички искаме едно - да сме спокойни, да живеем подреден живот. Много ли е? Как не го разбраха политиците толкова години", кърши ръце Зафирка Михалева.

В канцелария, наведени над документи, ни посрещат две приятни момичета - на около 30. Работят. Не искат да говорят и да се снимат. Все пак споделят проблеми: "България трябва да си оправи държавата, да осигури работни места на младите хора. Доста приятели имаме в Германия, Испания, Америка. Искат да се върнат, ама като чуят какво е тук, отказват се. Защо не сме се преселили в Сливен? Ами там трябва да имаш къща или апартамент, иначе отиват месечно 500-600 лв. за наем, ток, вода.... От там нататък са храната, дрехите... А в Сливен можеш да си намериш работа максимум за 600-700 лв. Максимум. За 400 лв. се намира, но на смени - кой ще взема детето от училище, кой ще го води на градина. И бабата трябва да прибереш в Сливен, пък бабите, знае се, работят, за да свързват двата края. Трудно е. Много".

Последните ни събеседници са трима дядовци, облегнати на пейка, радващи са на оскъдното зимно слънце - Слав Тенев, Георги Маринов и Слав Иванов. Най-младият е на 75. И тримата са бивши миньори. "А бе държавата е обрулена. Я вземи от това обрулено дърво плод - можеш ли?



Така окрадаха тая държава,



че няма накъде - тъкмо това приказвахме", казва Георги. "Ние видяхме и хубаво, и лошо. Помня войни, бомбардировки, партизанско движение, вечерен час. Живяхме и през капитализма, и през социализма. Но таз демокрация на нищо не мяза. Такова беззаконие не е имало", намесва се единият Слав. "За едни има закони, за други няма", добавя вторият Слав.

Единственият, който леко оцветява некролога на обществения и политически живот, е Волен Сидеров. "Ха-ха, той е най-най-хитрият човек в държавата - и с тия, и с ония, и така, и вака", смее се Георги. След това е образен: "Питаш ни за бежанци. Ми тя, държавата, си разголи г..за, бе мойто момче. Едно време кльонове, огради, птичка или коте да стъпи на границата, виждат я. А сега...".

Говоря им за права, свободи, движение на стоки и капитали. Изпращат ме: "Вий младите, по четете книги. Ама не отиваме на хубаво, не виждате ли?"