"Борбата, която последва победата на формалното равенство и всеобщото право на гласуване, може да не е толкова драматична, както в миналото, но тя е не по-малко важна", каза президентът Обама в словото си на погребението на Нелсън Мандела миналия месец. Посланието му беше ясно - постигнали сме много, но има още много работа за вършене. Въпреки реториката на повторно посвещение и надежда обаче, основите на човешките права се разпадат под краката ни. Всъщност, 150-годишният експеримент в създаването на глобални правила за защита на индивида вече приключва.

Авторитарният натиск върху човешките права в Китай засилва вероятността новата суперсила да се противопоставя усилено на досега доминиращата идея за универсалните права. Русия от своя страна надминава Китай, Владимир Путин манипулира легитимния стремеж на гражданите към основни свободи. От правото на шариата в Бруней до обединението на убийствения военен режим в Египет (чиято алтернатива бяха ултраконсервативните Мюсюлмански братя) - навсякъде виждаме примери за съпротива срещу човешките права.

В смайващ акт на перчене Саудитска Арабия - един от най-систематичните нарушители на човешките права, отказа мястото си в Съвета за сигурност на ООН под предлог, че организацията се е провалила в опитите си да защитава човешките права по света. Африканските лидери не признават авторитета на Международния наказателен съд. Башар Асад запази властта в Сирия, след като режимът му използва химически оръжия за убийството на хиляди. Изключителен консерватизъм относно гей правата се наблюдава в Африка, Близкия изток, Източна Европа и във Върховния съд на Индия.

В свят, в който 8 от 10 души се идентифицират с религиозна група и където консервативните форми на всички големи религии стават все по-разпространени дори в политиката, бъдещето на радикална промяна в социалното поведение извън Запада и елитите в развиващите се страни изглежда мрачно. За седма поредна година "Фрийдъм хаус" установиха спад в броя на свободните страни. Организацията призова Европа и САЩ да направят нещо повече. Но



Щатите се държат по-зле от безразлични свидетели



Употребата на мъчения срещу заподозрени в членство в "Ал Кайда", задържането без процес в Гуантанамо, програмата за безпилотни нападения, отхвърлянето на Международния наказателен съд подкопават самата идея, да не говорим за практиката, на човешките права. В речта си пред Общото събрание на ООН през септември президентът на САЩ Барак Обама заяви, че бъдещето ще принадлежи на международното и регионалното партньорство, целящо мир и просперитет. В епохата, в която сдържането на Китай е първостепенна цел, всички знаем какво значи "партньорство" - сделки.

Разбира се, правителствата никога не са имали желание да си връзват ръцете със зачитане на човешките права, а културното и религиозно разнообразие гарантира, че режимът на светските всеобщи права винаги ще има своите врагове. Промяната обаче не е краткотрайна. Свикнали сме да правим две стъпки напред, една назад, смятайки, че посоката на историята сочи към справедливостта. Но това е краят на исторически проект, започнал в Европа през 1863 г. със създаването на Червения кръст, първата постоянна, светска, международна организация, посветена на защитата на страдащия индивид. Бавният политически залез на Европа бе прикриван с десетилетия от американската сила. Но сега тихоокеанските страни призовават американските да се обърнат към Изтока. Светът, в който бе даденост, че глобалните правила са светски, универсални и не подлежат на преговори, бе основан на световния консенсус за човешките права. Но този консенсус е илюзорен.

След като фокусът на силата бързо се измества към Азия, влиянието на Европа - някогашната движеща сила на човешките права и международната справедливост, изчезва. САЩ се оказаха непостоянни защитници на човешките права в чужбина и сега се интересуват много повече от Китай и собствения си износ в Азия и Тихия океан. Новите и обновените сили, познати като БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) не са единодушни противници на човешките права. Те обаче все повече ще искат да влияят на глобалните права и на това кой точно ги създава. Новоизгряващите страни се противопоставят на статуквото на международното право и хуманитарните интервенции, които често интерпретират като справедливост за победителите и смяна на режима. Всички глобални правила и принципи, на които разчитат организации като ООН, не са написани от мнозинството хора по света, които много пъти са виждали силните държави да се смятат за изключения.



Новите силни държави ще оспорят системата



и ще търсят изключения и за себе си

Човешките права имаха смисъл в една светска Европа, която търсеше морална алтернатива на религията. Но светът не върви по този път. Той всъщност става все по-религиозен. През изминалия век християнството се измести на юг - повече от 60% от християните живеят в Африка, Азия и Латинска Америка. Само в Африка броят им е скочил от 9 на 516 млн. между 1910 и 2010 г. А ние сме толкова наясно със силата на ислямската вяра в Близкия изток, Северна Африка и Южна Азия, колкото сме наясно и със страстния евангелизъм на Америките и Африка.

Проявява се и един парадокс. Прогресът на гражданските и политически права, например, може да означава спад в други райони - като социалната справедливост и правата на жените. За сегашния режим на глобалните права всички от тях имат еднаква тежест. Но за много от бедните или посветените на социалната политика, или силно религиозните, или консервативните, тежестта на всяко право е обект на дискусия и компромис, а не на диктата на Ню Йорк и Женева.

Класическата стратегия на "Хюман райтс уоч" на изобличаване на нарушителите на човешките права е неадекватна в случаите, където налагането на шариатския закон е желано от тези, които трябва да бъдат изобличени, за да се промени нещо. В многополярния свят справедливостта за актове на изключително насилие може да означава смъртно наказание или абсолютно помилване. В този свят може жените, които се противопоставят на домашното насилие и искат образование за дъщерите си, да са против репродуктивните права по принцип. А идеята, че децата имат права, които да използват срещу родителите си, може да е гибелна за най-ценната социална институция - семейството.

В този свят всички религиозни групи имат шанс да играят по-голяма роля в борбата срещу глада и репресиите отпреди. Папа Франциск - Личност на годината на списание "Таймс" - твърди, че Църквата не е НПО, имайки предвид, че тя може да предложи нещо повече от светска активност. Църквата има по-дълбоко, по-силно, по-привлекателно и по-важно духовно послание, което да разпространи, каза той, със сигурност разбирайки, че слабото влияние на традиционните принципи на човешките права не може да се сравнява с моралната сила на Църквата.

Това, което класическото движение за правата постигна, е идеята, че



всяко човешко същество е равно на всички други



Това е изключителен подвиг. Но националисткият, авторитарен и консервативно-религиозен отпор срещу езика и практиките на движението отваря нуждата от алтернативни форми на мобилизация, от които то ще бъде само част.

Европейската мечта за един свят, подчинен на глобален светски закон, приключи. Резултатът може да бъде съживена универсална църква. Или паралелни и постоянни зони на свобода и репресия и глобална средна класа, отчаяно опитваща се да премести себе си или поне децата си от едната в другата.