:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,668,852
Активни 698
Страници 11,417
За един ден 1,302,066
Консулт

Наследяват се идеални части, които стават реални едва след делба

Красимир Добрев
При трима преки наследници как се дели имуществото? Как всеки си получава дяловете?

А.Г., София



Според чл. 1 от Закона за наследството (ЗН) едно наследство се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Веднага след това започват и процедурите по приемането му, ваденето на удостоверения за наследство, регистрирането на съответните имущества в общините на името на наследниците, определянето на дялове, получаването им.

Важно е да се отбележи, че щом се употребява думата преки, вероятно става дума или само за деца, или за съпруг и деца. При всички положения се приема, че е въпрос за лица, които наследяват поравно - в случая значи по една трета. На практика те наследяват дялове в идеални части, което автоматично означава, че те са в хипотезата на съсобственост.

От своя страна това означава, че за разлика от определянето на размера на дяловете, тяхното разпределение е далеч по-сложно - и като процедура, и по съдържание. Разпределението и определянето на дяловете на наследството вече в реални части става чрез делба. Съгласно чл.69 от Закона за наследството (ЗН) всеки наследник може да поиска по всяко време делба. Законът му дава това право, дори и ако има противно разпореждане на наследодателя.

По общите правила всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан. Важно е да се знае, че при делбата трябва да участват всички наследници. В противен случай тя ще е нищожна. Освен това според чл.70 от ЗН "преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях". Това означава, че при всички случаи при делбата трябва да участват всички наследници и по-възможност да се делят всички получени имоти. Има само едно изключение. Според чл.75, ал.1, "когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително". Ако обаче тя бъде извършена без участието на някой от сънаследниците, то тя ще е изцяло нищожна. Важно е да се знае и, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

Иначе делбата може да е доброволна, а ако не се постигне съгласие, тогава ще е съдебна. При доброволната делба страните прекратяват изцяло съсобствеността върху вещ или право. Тя може да е и ако съсобствеността може да се раздели на реални дялове - примерно недвижим имот или земи да се поделят на части, които да могат да се ползват самостоятелно. Възможна е и ако имуществото не може да се раздели на реални дялове. Например ако се дели само една вещ - например апартамент или пък къща. И при съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици. В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства. Тя минава през две фази. Първата е по нейното допускане. Ако съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки. Следва втората фаза. При нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имуществото. Ако в наследствената маса има имот, то в тази фаза той бъде възложен на един от наследниците, а за останалите да има изравняване с пари.

Важно е да се знае, че наследството е не само права и имущество, но и задължения. Така според чл.60, ал.1 от ЗН "наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават". Законът допуска и още една възможност. При нея наследникът, който приеме наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
1
10489
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
14 Януари 2014 21:26
Да ми простите, ама "смъртта на умрелия" подгони кучето ми в бесен кръг...
Да ми простиш, ама тази страница е на "СЕГА-Наблюдател", Красьо ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД