Ученици от училище в град Моор, щата Оклахома. Учителите имат повече очаквания от деца, които носят името Майкъл, отколкото от учениците с името Лакиша. |
Оттогава учените изследват как името влияе върху човека и след няколко десетилетия изводите на изследването от 1948 г. многократно били потвърждавани. Авторите на някои нови изследвания твърдят, че името може да повлияе върху избора на професия, на местоживеене, на съпруга/та, на оценките в училище, на акциите, в които инвестираме, в кое училище ще учим, каква длъжност ще заемем, а също върху качеството на работата ни в един екип. Нашето име влияе дори върху това ще дадем ли пари в помощ на пострадалите от всякакви катастрофи: според едно изследване, ако името на човек започва с буквата на урагана, той е много по-готов да даде пари за отстраняване на последствията му. Очевидното въздействие на името върху поведението на човека се е обяснявало с ефекта на скрития егоизъм: много повече ни привличат вещи и хора, които приличат на нас самите.
Тази теория обаче при по-внимателно вглеждане се оказва несъстоятелна
Психологът Ури Саймънсън от университета в Пенсилвания се усъмни в много изследвания, заявявайки, че изводите на учените представляват случайно съвпадение от статистическа гледна точка, което се дължи на погрешна методология. Според него недостатъкът на тези изследвания е в пренебрегването на базовата информация - доколко често едно име се среща в рамките на една или друга общност. Може да изглежда примамливо, че човек с името Дан с голяма степен на вероятност ще предпочете докторската професия, но ние трябва да се запитаме много ли са лекарите, които носят името Дан - това широко разпространено име се среща и в други професии. Ако нещата стоят точно така, ние вече не може да се позоваваме на ефекта за скрития егоизъм.
Някои изследователи са по-умерени в своите оценки за връзката между името на човека и съдбата му. През 1984 г. психоложката Дебра Крисп заедно със свои колеги откри, че макар по-традиционните имена да предизвикват по-често симпатия, те не оказват никакво влияние върху човека в хода на учебния процес. През 2012 г. психолозите Хуей Бай и Катлийн Бригс направили извода, че "първата буква от името може да окаже в най-добрия случай подсъзнателно влияние, ако изобщо има такова влияние". Въздействието на името върху вземането на решения е твърде ограничено. Следващите изследвания също поставиха под съмнение връзката между името и дълголетието, успеха в живота, избора на професия, на местоживеене, брачните предпочитания, а също на академичните постижения.
Между другото никой не твърди, че името не оказва никакво влияние върху човека: по-скоро неговото въздействие трябва да се тълкува по нов начин. През 2004 г. икономистите Мариана Бертран и Сендхил Муллайнатхан съставиха 5000 CV-та в отговор на обяви за работа, публикувани във вестниците в Чикаго и Бостън. Използвайки актовете за раждане, издадени от 1974 до 1979 г., двамата изясниха кои имена са най-разпространени в една раса и кои са най-малко разпространени в друга раса. Така те създадоха списък с "бели имена" (като Емили Уолш и Грег Бейкър) и с "черни имена" (като Лакиша Вашингтон и Джамал Джонс). Те също създадоха два типа кандидати - висококвалифицирани кандидати с голям опит в работата и дълго CV и нискоквалифицирани кандидати с очевидни недостатъци в образованието и трудовата им биография. Икономистите изпращали на работодателите по две CV-та от всяка група - едното за човек "с бяло име" и друго за човек с "черно име".
Кандидатите с "бели имена" са получили 50% повече обаждания
в сравнение с кандидатите с "черни имена". Средно работодателите се обадили на всяко 10-о "бяло CV" и на всяко 15-о "черно CV". Така нашите имена съдържат информация за нас и нашия произход.
Тези изследвания намериха потвърждение в целия свят. Авторите на едно изследване в Швеция сравнили имигрантите, променили своите славянски, азиатски или африкански имена като Ковачевич или Мохамед на шведски или неутрални имена като Линдберг или Джонсън. Икономистите Махмуд Арай и Петер Скогман от Стокхолмския университет открили, че такава смяна на имената вдигнала значително доходите на имигрантите - хората с новите имена печели средно с 26% повече от онези, които са запазили предишните си имена.
Въздействието на сигналите от името - тоест какво то може да каже на околните за расовата принадлежност, вероизповеданието, социалния кръг и икономическото минало - вероятно започва много преди момента, в който човек се присъединява към работната сила. По време на изследване в училище в щата Флорида през 1994-2001 г. икономистът Дейвид Фильо доказа, че името на детето влияе върху отношението на учителите към него и различията в отношението се отразяват върху оценки на детето. Учителите имали по-малко очаквания към деца с имена, свързани с нисък социален статут или тъмен цвят на кожата. Не е учудващо, че по-късно тези деца са показали по-ниски резултати в сравнение с децата, чиито имена се свързвали с по-висок социален статут и светла кожа. Фильо открил, че "момче с името Дамаркус е показал по-ниски резултати в математиката и четенето от неговия съученик с името Дуейн". От друга страна, отношението към деца с азиатски звучащи имена бе изпълнено с по-високи очаквания
и те по-често били включвани в програми за помощ на надарени деца
Икономистите Стивън Ливит и Роанд Фрайър направиха опит да изследват промените в списъка на имена, които се давали на чернокожи деца в САЩ от 70-те години до началото на миналото десетилетие. Те открили, че с времето "черните" имена се превърнали в изключително точен сигнал за социално-икономическия статут на човека, а този статут на свой ред е оказвал влияние върху живота на детето. Излиза, че ние може да установим връзка между името на човека и неговата съдба, а това потвърждава изводите, направени от учените от Харвард през 1948 година. Както пише Саймънсън, "името може много да разкаже за това кой сте вие".
Споменатото изследване от 1948 г. установило още, че по онова време повечето необичайни малки имена са били взети от фамилните имена - и за времето си това е било доста разпространено явление сред представителите на висшите обществени слоеве. Тези имена също са били сигнал, но този път сигнал за привилегированото положение на техните носители - може би последните са смятали, че не е задължително да полагат усилия, за да преуспеят в живота, или че те имат право да представят на показ своите неврози, които при други обстоятелства ще се постараят да скрият. Ние чуваме едно име, косвено го свързваме с определени характеристики и несъзнателно използваме тези асоциации, за да си направим извод за компетентността и годността на неговия носител. Затова главният въпрос трябва да бъде не в това какво крие дадено име, а какви сигнали то изпраща към околните.