|
| "Те много хора са като вас! Да не мислите, че сте единствен!" |
Понеже съм от ония тъпанари, които редовно, съвестно и безропотно си плащат данъци, такси, глоби и сметки, ме сполетя точно тази съдба, която явно заслужавам - затънах в абсурда на редовния платец. С други думи - наложи ми се да се занимавам с НАП.
Веднага искам да подчертая - изобщо не мога да се оплача от нелюбезно обслужаване. Напротив - всички служители на НАП, с които ми се наложи да общувам, бяха ужасно приветливи. Проблемът е, че никой от тях не ми помогна да реша бързо проблема си и да усетя ползата, че съм съвестен данъкоплатец. Всичко по реда си обаче:
Наложи ми се да си извадя удостоверение за липса на данъчни задължения
и цъфнах на гишето на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП), за да си поискам такова. Услугата, бай дъ уей, е безплатна и това е горе-долу единственото положително в тази нелепа история.
Женицата зад гишето включи някакъв софтуер (който работи под DOS, видях го с очите си), изпринти две-три страници, изгледа ме укорително и потъна в злачните дебри на териториалната дирекция. Нямаше я около 15 минути и в прекалено мислещата ми тиква започнаха да изникват всякакви сценарии: някой е регистрирал фирма на мое име и е избомбил бюджета с милиони ДДС или е спретнал две-три имотни измами, или си е прибрал тлъст хонорар от не знам къде си и т.н.
По някое време женицата се завърна и заяви, че не може да ми издаде въпросното удостоверение поради това, че в качеството си на водач на МПС съм извършил нарушение на Закона за движение по пътищата, което е било констатирано от органите на МВР и ми е бил съставен фиш номер еди кой си от дата еди коя си и сега дължа на Република България, нейните трудови хора и прочее честни данъкоплатци 30 лева. Жената заявява, че трябва да си платя борча, иначе удостоверение - йок! Обясних й, че съм от ония тъпанари, дето си плащат всичко, и че съм платил фиша в указания 7-дневен срок, но тя е непреклонна и ме изпраща към централното управление на НАП. Да съм се изнасял там, тя после лесно щяла да ми издаде удостоверението, щом съм бил толкова изряден. (Жената всъщност не беше груба, но изговаряше думите някак странно отчетливо, ползваше прости изречения и избягваше сложни думи, сякаш съм на най-много 12 години и така или иначе няма да разбера какво ми казва...)
Слава Богу, освен че съм от ония тъпанари, които си плащат всичко,
аз съм и още по-голям идиот, защото си пазя и всички документи
Така че намирам фиша с прикачена към него разписка за плащането и в първия следващ работен ден се понасям в тръс към въпросното управление. В 8.30 сутринта съм пред портите му, където любезен охранител ме осведомява, че "те работят след 9". Около 32 минути по-късно отново тропам на дверите на крепостта и същият охранител много любезно ме води до гише, на което ми издават пропуск. В асансьора се возя с позакъснели чиновници, които гледат дългата ми коса, тениската и джинсите ми с невероятен интерес. Аз пък гледам с не по-малък интерес някои от чиновничките.
Намирам стая № 40, откъдето безобразно любезно ме отпращат към стая № 10. В стая № 10 намирам три женици, една от които веднага се заема да ме обслужва с най-любезната си усмивка. Абе, всички са не просто любезни - направо са мили. Компютърът открива същото - дължа 30 лева, което се опровергава от документите, които нося със себе си. Връчват ми бланка за заявление, с което искам да ми се заличат дълговете към държавата, а женицата отива да снима фиша и квитанцията. Попълвам аз всичко, връчвам заявлението и получавам следната обратна връзка:
- Ще оправим нещата, но да знаете, че няма да стане бързо.
- Какво имате предвид?
- Ами ние ще изпратим преписката със становище, но кога началникът ще я прегледа и резюлира - не знаем. Обаче веднага щом го направи, ще изпратим писмо на регионалната данъчна служба да ви махнат задължението и да ви дадат удостоверението. С конкретен срок не мога да се ангажирам, но ето ви телефона ми, да се чуем в сряда-четвъртък.
Напускам крепостта на бюджета в потрес. Потресът ми е заради следните абсурди:
1. Фишът за превишена скорост е от юли 2010 г., платил съм го седмица по-късно.
2. По най-мистериозен начин обаче моето плащане с пощенски запис към посочената на фиша банкова сметка изчезва или просто някак не е регистрирано в НАП. Поради което срещу мен има преписка за неплатена глоба, заведена през април 2011 г.
3. Очевидно преписката е била пазена в дълбока тайна, защото през 2012 г. поисках и получих удостоверение, че нямам неплатени данъци, такси и глоби от същото място. Пазя си го и до днес.
4. През 2013 г., преписката срещу мен изведнъж е "разсекретена" и се оказва, че дължа 30 лв. (вероятно и лихви). Пък аз съм ги платил през 2010 г.
5. Така и не разбрах защо трябва да ходя до друг офис на НАП.
6. Още не ми е ясно защо трябва да се чуваме по телефона в "сряда-четвъртък".
7. От разговора си с жениците разбрах, че ако не бях платил фиша си навремето, вероятно щях да си реша проблема почти светкавично, като просто платя сега 30-40 лв., промяната щеше да се отрази тутакси - без становища, резолюции и писма.
Дойде срядата и аз като един нахален и убеден в правотата си гражданин звъннах. Проведох следния разговор:
- Звъня ви по повод заявление с входящ номер еди кой си.
- Момент да проверя, - казва женицата, потрака на някаква клавиатура и рече:
- Ами, заявлението ви още не е разпределено. Това значи, че се намира при началника и той още не е определил коя колежка ще го работи, - търпеливо ми обясни жената.
- А това какво означава като време?
- Може би утре, най-късно до края на седмицата, заявлението ви ще бъде разпределено.
Ставам директен:
- Ами ако просто отида и го платя отново този скапан фиш, няма ли да стане по-бързо?
- Определено! В клоновете на банката Х най-добре ще ви обяснят какво да направите.
- Значи да платя, а после, ако искам да ви съдя, за да си взема парите обратно?
- Именно - абсолютно невъзмутимо отвърна женицата. - Те много хора са като вас. Да не мислите, че сте единствен?
Затварям телефона, броя до десет
и се емвам към гореспоменатата регионална дирекция на НАП, откъдето всъщност започва всичко. Тегля си номерче, изчаквам си реда (като междувременно цъкам снимки на някои от идиотските разпечатани на ксерокс простотии, залепени по стените) и се изправям пред поредната женица. Обяснявам накратко случая си.
И се случва чудо!
- Носите ли си фиша и разписката за плащането? - пита жената.
- Да - отвръщам аз и подавам пожълтелия от времето документ. Жената го разглежда и казва:
- Добре бе, как могат да ви кажат пак да го плащате, като тука ясно е написано, че сте го платили? Мама му стара, начи, егати глупостта! Моят мъж и той замалко да се прецака да си плати фишовете в пощата като вас, но добре че жената там ни каза, че плащанията със запис се губят. Ей ся ще оправим работата. Отивам да го снимам това и ви нося удостоверението. Как така ще го плащате два пъти!
Застивам в ням възторг и благоговение, а след две минути щастливо прибирам заветното листче, заради което изобщо беше целият този зор. Благодаря на женицата и се изнасям на галоп.
Изводи или както му викаме днес - takeaways: де факто аз не дължа пари на бюджета, според НАП обаче - дължа. Едновременно с това имам документ, че нямам никакви задължения. Мисля, че това е Параграф 22 едно към едно. Това, че аз реших проблема си без връзки или други подмолни средства, е хубаво. Благодаря на онази женица, чието име така и не научих, и която бе така добра да ми помогне. Дано не си навлече неприятности заради мен. Но дали останалите хиляди нещастници имали неблагоразумието да си платят глобите чрез пощенски запис през последните 4-5 години биха имали същия късмет?
Гадното чувство си остава. Всичко започва оттам, че някой някъде не си е свършил работата, за която му е било платено. Както почти винаги. Убеден съм, че и в Австрия, Германия, Франция (примерно) също се случват подобни абсурди, но едва ли абсурд, засягащ буквално десетки хиляди хора, ще бъде оставен да се точи с години. Най-малкото ще се намерят достатъчно засегнати, които да осъдят тамошната НАП, и някой в системата ще понесе персонална отговорност за това.
Засега обаче тази страна явно се движи от ято скромни, мили женици, на повечето от които изобщо не им пука, че е възможно заради едни пикливи 30 лв. държавата да плати стотици лева съдебни такси. Нали не са техни, кво им пука? И защо е така? Може би защото над тях има ято абсолютно непригодни невидими началници, които с дни не могат да разпределят кой коя преписка "да работи", а над тях едни други началници, които пък се чудят коя братовчедка къде да назначат на нископлатена, но сигурна държавна службица и т.н.
Както и да е. Благодаря ви, че дочетохте това нещо чак дотук.
