Виждали ли сте падаща звезда? Небето се осветява, сенките се разбягват, а реалността се огъва. Хем е красиво, хем се молиш да падне някъде надалеч.

Нещо такова наблюдаваме напоследък - Първанов се отцепва от БСП. Всичко гори, красиво е, но никой не иска да е там, където Гоце ще се сгромоляса. На отделни места стават чудеса - Бойко, примерно, прописва. Само обикновените зяпачи от някой Реформаторски блок се радват като дечица на сладолед. Като протестър на намацан паметник.

Няма никакво съмнение, че заявеното участие на Първановото АБВ със самостоятелна евролиста е директен отказ от членство в БСП. Причисляването на един човек към партия напоследък не се изразява нито с плащането на членски внос, нито с наличието на партийна книжка. Единственото сериозно основание да броим една персона към дадена партия е отношението й към изборния процес. Ако по време на избори работиш за ГЕРБ, няма как да си атакист. Ако си кандидат на ДПС, не може да си десен. Ако си социалист, не може да участваш в друга листа, освен в тази на БСП. Това е уставно положение, което напълно граничи с нормалността. В ранните демократични години имаше всякакви чудеса от рода на "СДС-та с тирета", но такова чудо като една партия с две листи дори тогава нямаше.

Доколкото може да бъде разбран, Първанов претендира да е водач на идейно течение в рамките на БСП. В БСП винаги е вряло и кипяло от идейни течения - в това няма нищо лошо. Но проблемът остава - няма идейно течение, което да се явява самостоятелно на избори. Имало е няколко формации, предимно младежки, които имаха претенции да са част от планетарната система на БСП, но де юре те си имаха самостоятелни регистрации в съда.

Така че БСП не само е в пълното си право, но тя е и задължена да изключи Първанов, Петков и т.н. Иначе няма да е партия, а сбор от банди. Напротив - ако Станишев не изключи отцепниците, остатъчната БСП ще подлежи на още по-бърз разпад. Партията не търпи ренегати под каквато и да е форма. БСП вероятно ще изчака АБВ да консумира престъплението - т.е. да участва в кампанията с алтернативната листа, преди да приложи чл.24, ал.5 и да отлюспи врага.

Така тече идентификацията "свой - чужд" във всяка една партия. Тук няма битка "добър - лош". Става дума за партиен ред. И тъй като партията винаги е била по-важна от която и да е личност, сблъсъкът е предрешен. Станишев и Първанов ще продължат да тичат по отделни листи, а БСП уверено тръгва по седесарските пътеки.

Много вода изтече от времената, в които учителят Първанов издигна до висините младежа Станишев. В тези времена всички виждаха единствено плавната смяна в ръководството на монолитната социалистическа партия. После двамата се скараха - типични личностни проблеми, характерни за всяка партия по време на прехода. Като всеки нов лидер, Станишев реши да се себедокаже. Отстреля опасните, обгради се с доверени хора. Станишев бе внимавал в този лидерски урок и извърши перфектно операцията по завземането на вътрешнопартийната власт. Неговият връх бе конгресната победа на онзи нереализиран лидерски сблъсък - когато Първанов се изсули от битката. Сергей обаче показа, че не владее друг урок - задържането на властта. Изкуството да оцеляваш. Неговият изначален проблем не е в липсата на качества, а в печеленето на приятели. Той трудно се бори за доверието на хора, които не се идентифицират с "Позитано". Станишев може да спечели социалистите, но не може да спечели масите. Може да докара БСП само до поредния "труден момент на изпитание".

Така се стигна до очакваната ситуация - лидерът е стабилен, но БСП ерозира. Станишевата БСП губеше вот след вот. Те са на власт днес, без да са спечелили избори. Те са на власт, защото Бареков и прокуратурата реализираха успешно мероприятието "Костинбродска афера", защото Бойко Борисов проспа кампанията. Те са на власт, защото Волен Сидеров има златен пръст, защото Пеевски иска да си отмъсти на ГЕРБ, защото Доган харесва тази коалиция... Мощният във вътрешнопартиен план Станишев всъщност се оказа зависим от страшно много външни хора.

Ако имаш желание за развитие, нямаш място в партия, която се е докарала до такова зависимо положение. Скоро Пеевски ще започне да кадрува на "Позитано".

Истината е, че профилът на Първанов не е по-различен от този на Станишев. Това, което Първанов извършва сега, е може би първият случай в личната му история, в който той се движи на собствен ход. През 1997-а зае позиция, защото събитията го принудиха. После стана президент по щастлива случайност, а вторият му мандат бе предизвестен, тъй като основният му съперник се отказа от участие. Неговата светлина винаги е била институционална, а не изградена.

Сега Първанов може да направи нещо сам. Но оцеляването на Първанов като политик минава само през разбиване на мита за монолитната и прогнозируема БСП. През съсипването на партията. Както казва Станишев: "Ще разрушат къща, за да изградят колибка". Пътят минава през разпарчетостването на лявото пространство. Не може да му се отрече - човекът воюва с ръководството на БСП отдавна и го прави толкова силно, колкото нито един реформатор не може да си позволи.

При успешно отделяне на Първанов - т.е. при приличен резултат на неговата листа на евровота, създаване на партия и изграждане на структури, БСП със сигурност ще напусне сектора 750 хил. - 1.1 млн. гласа, който държеше през последните 10 години. Няма как да падне до нивото на ДПС (400-600 хил), както прогнозира Андрей Райчев, но спадът ще бъде толкова осезаем, че ще вкара БСП в още по-голяма зависимост. На практика Първанов ще тласне БСП още по-силно в прегръдките на Доган, Пеевски и разни нови проекти.

Самият Първанов няма как да добута АБВ до резултатите на БСП. Няма как да създаде заместител на БСП. Моментната ситуация на българския политически пазар говори за уклон към раздробеност, а не към създаване на монолитни структури. В АБВ има достатъчно читави хора, няма спор, но те са далеч от възможността да постигнат електорален бум. Всъщност, продължавам да мисля, че Първанов цели само това - да разбие БСП, а не да прави сериозна алтернатива. Защото сериозен политик не би направил партия с дебютно участие в евроизбори. Нова партия не би се впуснала в битка за мандат, чиято цена е над 100 хил. гласа. Нова партия би се пробвала на местни избори, после на национални.

Сериозен политик.... Всъщност, работата си е съвсем сериозна. Резултатът от работата на несериозния политик Първанов очевидно ще е разбиването на левицата, а това е твърде, твърде сериозно. През 1989 г. това не се случи - системата бе сменена, но основният играч остана. Този играч властваше през по-голяма част от т.нар. преход. Определяше живота между два протеста. Сега идва време и БСП да заплати част от цената на прехода.