За да те предложат за висок пост в съдебната система, е нужно да принадлежиш към кръг, близък до управляващите в нужния момент. Професионалните и моралните качества нямат чак такова значение. Веднъж придобил най-важното житейско качество - да бъде удобен, всеки магистрат може да си накриви шапката. Той няма причина да се страхува от данъчни проверки, които биха се натъкнали на необясними сделки с фамилни имоти.

А ако Висшият съдебен съвет (ВСС) покаже любопитство от не май къде, ще прояви разбиране и уважение към колегата и неговите "строго личностни имуществени отношения".

Сам по себе си новоизкованият термин трябва да внушава, че е неприлично журналистите, а и етичната комисия да си врат носа в интимния живот на съдийката.

Воден от универсалното правило за "нашия човек", преди няколко дни ВСС отказа изобщо да задава въпроси за странните имотни сделки на единствения кандидат за съдебен инспектор - съдията от Върховния административен съд (ВАС) Веселина Тенева. Етичната комисия, която трябваше да реши дали Тенева е нарушила кодекса за етично поведение на магистратите,



претупа задължението си с едно изслушване,



на което никой не разбра какво е казала съдийката. Съобщението за това събитие се състоеше от две изречения. От ВСС посочиха, че Тенева е представила документи за 4 имотни сделки, които не бяха показани на журналистите.

Което според комисията е достатъчно, за да се убеди обществото, че всичко е наред, макар да се знае - Тенева първо е продала въпросните имоти (два апартамента в София, един в Бургас и парцел в тамошната вилна зона "Росенец") на майка си, а след това ги получила като дарение. Но по логиката на комисията, щом има документи, всичко е наред. Има си хас и тях да ги няма.

Проверка на "Сега" обаче показа, че въпросът с документите за имотите не е толкова безобиден, колкото прие на сляпо етичната комисия. Декларациите на Тенева пред Сметната палата преди 2007 г., когато тези документи не се публикуваха в интернет, имат смущаващи пропуски. От тях се вижда, че тя не е декларирала парите, получени от две продажби на апартаменти на майка си, които след това са й били дарени обратно, както и едно дарение. Какво ще каже комисията за това? Пак ли няма да види проблеми, или понеже случаят формално е приключен, няма да има повод за проверка? Ще бъде отказ да изпълнява правомощията си, ако не се заеме със случая отново. Ще стигнат ли членовете й дотам?

Всъщност с категоричния си отказ да провери тези сделки, с който даде индулгенция на единствения кандидат за съдебен инспектор, комисията направи много лоша услуга на Тенева дори ако се беше оказало, че всичко с имотите й е наред. Заради скоростта, с която я "изпраха", съмненията, че в придобиването на имотите, продажбата от дъщеря на майка и обратното им даряване има нещо гнило, прераснаха в убеждения. Комисията можеше да попрочете някой документ, да провери дали сделките не са фиктивни или не прикриват други, да се увери в етичността на твърдението, че са правени, за да не може детето от първия брак на съпруга на Тенева да претендира за наследство. Всъщност няколко дни по-късно зам.-председателката на парламента Мая Манолова, която номинира заедно с Четин Казак Тенева за поста, заяви без грам критичност, че става дума за фиктивни сделки с аргумента, че "всяко българско семейство го прави". Този нахален довод заприлича на известен плевенски анекдот от времето, когато кметът на града беше хванат да уринира във фонтан. По време на предизборната кампания негова симпатизантка го защити така: "Ама кой не го прави, бе!"

Невероятната бързина, с която членовете на ВСС се опитаха да тушират въпросителните около Тенева, показа единствено, че те



не желаят да си развалят добрите отношения с управляващите



Този мотив лъсна още след начина, по който беше номинирана Тенева - в последния от трите възможни дни между Коледа и Нова година, без никаква конкуренция, без яснота кой точно я е посочил на вносителите Манолова и Казак, които признават, че не я познавали без предварителна проверка на професионалните и личностните й качества.

Всички знаем, че правителството просто бърза - през този месец се очаква поредният мониторингов доклад, който ще е силно критичен, и затова съдебен инспектор трябва да бъде поне номиниран, за да се смекчи малко критиката. А тя е сигурна, тъй като мина цяла година, откакто мандатът на предишния главен инспектор Ана Караиванова изтече.



Двойният стандарт на етичната комисия е забележителен,



ако се сравни как действа, когато има на мушката си неудобен магистрат. Например в случая с Камен Ситнилски. Тогава членовете на ВСС изобщо не се колебаха дали да започнат процедура по отстраняването му, а тъкмо напротив. Председателят на комисията Ясен Тодоров и един от членовете й - Галя Георгиева, дори преминаха процедура по допуск, за да могат да четат секретни материали по разследването срещу друг прокурор, в рамките на което бяха направени СРС-тата с договорки как да се гласува на изборите за прокурорска квота във ВСС.

Със същата впечатляваща строгост комисията се задейства и при друг висш магистрат - шефа на спецпрокуратурата Светлозар Костов. След като не получи нито един глас на конкурса за началническото място в апелативната спецпрокуратура, той си позволи да каже публично истини, които всички знаят. По думите на шефа на етичната комисия Костов казал, че съществува задкулисие, конкурсът за специализираната прокуратура е бил непрозрачен, упражняван е натиск, има лобита, че определени медии са правили черен пиар с неверни твърдения, че



правосъдната система обслужва интереси на организираната престъпност



Друг е въпросът, че самият прокурор едва ли щеше да изрече тези тежки обвинения към собствената си система, ако бе получил поста, към който се стремеше. Все пак дисциплинарно производство бе започнато, но поради друга причина - ВСС установи, че Костов е заплашвал свои колеги.

По сходен начин с Тенева се развиха събитията и при неуспялата кандидатка за Конституционния съд - прокурор Галя Гугушева. Тогава обаче етичната комисия поне си даде малко повече време, преди да откаже да проверява, а нейни членове се запознаха с материалите.

Единственият случай, при който кадровиците бяха абсолютно единодушни за дисциплинарно производство, бе при уволнението на бившия градски прокурор Николай Кокинов заради участието в записа от къщата на бившия премиер Бойко Борисов в Банкя. Съдбата на Кокинов обаче бе ясна още с пускането на записа в медиите и ВСС просто трябваше да официализира неизбежното, като го уволни.

Според етичния кодекс на магистратите, който е ориентирът на етичната комисия, почтен е този, който извън рамките на закона не приема материални или нематериални облаги независимо от естеството им и които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност. В семейството на Тенева, чиито роднини също са по върховете на съдебната власт, е налице



неясна плетеница от сделки с имоти, която предизвиква съмнения



Затова е редно да бъде ясно и публично изяснена. Когато деца продават на родителите си, които след това ги даряват, трудно можем да говорим за нормална практика, както ни уверява Мая Манолова. Явно и самите политици не са убедени в това, след като всички изказаха надежда, че кандидатката за главен съдебен инспектор ще успее да изчисти съмненията около имотите си пред правната комисия. Помним фиаското на Венета Марковска там, затова е чудно упорството, с което сюжетът се повтаря.

А колкото до етичната комисия - произведе глупав парадокс, зад който съдия Тенева се опита да се скрие. Кофти начало на мандата на съдебния инспектор. Ако изобщо бъде избрана. Тогава наистина ще повтори казуса Марковска и ще се оттегли в пенсия с унизителен професионален край.