|
| Проф. Румен Гечев |
- Проф. Гечев, неотдавна заявихте, че през 2015 г. България може да кандидатства за еврозоната. Но вярвате ли, че ще отговаряме на критериите?
- България отговаря на всички условия. Дефицитът ни е под 2% от БВП, държавният дълг няма да надвиши 23% от БВП, левът е фиксиран към еврото и въпросът с колебанията на валутния курс не стои. Надявам се, че положителните макроикономически показатели ще се запазят и през 2015 г. бихме могли да кандидатстваме. А след задължителния двегодишен период на наблюдение можем да станем и пълноправен член на еврозоната.
- Но според много анализатори България от миналото лято е поела по лош път - на растящи дългове и дефицити. А според бившия вицепремиер Симеон Дянков този път води към фалит?
- След като през януари 2015 г. изплатим стария дълг от 2002 г. в размер на 800 млн. евро, държавният дълг ще слезе на рекордно ниски нива от около 16-17% от БВП. Бюджетният дефицит за 2013 г. бе малко под 2%, а за 2014 г. е заложен 1.8%. Само две страни от ЕС са с по-добри показатели - Германия и Естония. Това са фактите.
- Предизвикахте иронични усмивки с изявлението, че БСП вече е изпълнила 80% от предизборните си обещания. Как ги изчислихте тези 80%?
- Това е образно казано. Увеличени помощи за майчинство и за второ дете, 100 лв. за всеки първокласник, увеличение на минималната заплата, на помощите за деца с увреждания, повече средства за безплатна храна за бедни и бездомни, енергийни помощи за допълнително над 50 хиляди души. Върнахме "швейцарското правило" за пенсиите, таксата за посещение на лекар за пенсионерите се намали до символичния 1 лев. Това не е малко за 6 месеца управление.
- Но това са все "бюджетни" мерки - раздаване на пари от хазната. А какво става с трудните мерки - за "разбиване на изкуствените монополи","предотвратяване на картели" на пазарите на горива, лекарства, банки и др. Как ще защитите например кредитополучателите?
- Често банките поставят кредитополучателите в неравностойно положение - с налагане на такси, чрез които заемът се оскъпява, със субективно определяне на лихвата, продажба на безценица на ипотекирани имоти, непълна и дори подвеждаща информация и др. Натрупано е огромно напрежение. Целият свят използва обективни, пазарни индекси при формиране на банковите лихви - основно ЛИБОР (базиран на цената на кредитите на Лондонския пазар) и ЮРИБОР (цената на кредита в еврозоната). Само ние не прилагаме такива критерии. Наши банкери казват, че ЛИБОР и ЮРИБОР били далече от действителността у нас, а българският СОФИБОР се формирал на твърде малък пазар. Как така навсякъде индексите работят, само у нас не може? Трябва да дадем възможност на всяка банка и нейните клиенти сами да решат кой от трите индекса да бъде заложен в договора. Така ще се избегне субективизмът и заемополучателите ще могат сами да следят в интернет как се променя този компонент и накъде ще върви лихвата по техния кредит. А непазарните съставки на лихвата ще са ясни предварително и веднъж включени в договорите, няма да могат да се променят.
- Обвинихте големите търговски вериги, че работят "подозрително" на загуба с години, не плащат данък печалба, а превеждат милиарди на компаниите майки. Ако е така, защо НАП спи?
- Съгласен съм, че не е виновен, който яде баницата. Данъчните трябва да проверяват отчетите за приходите и разходите. Но има различни начини за легално укриване на печалби - например подписване на консултантски или рекламен договор с фирма от Австрия или Германия. Фактурите за разходите са налице. Оттам нататък трябва да се използват специални разузнавателни средства, да се правят проверки в страната, където е компанията майка. Контролът е труден. Но ако проверките се правят по-често, нещата ще се подобрят. Друго нещо, което трябва да се промени, са условията за доставчиците. Не може българските и чуждестранните фирми да се третират различно - примерно вносител на хладилници, произведени в Австрия, да си получава парите веднага, а на българска фирма да се плаща месеци след като стоката е продадена.
- Но нали за това има Комисия за защита на конкуренцията, която трябва да бди за равнопоставеност?
- Да, различното третиране на доставчиците е нарушение на европейското законодателство, нарича се дискриминация. И смятам, че глобите за това трябва да се увеличат драстично.
- Кога все пак промените, за които говорите, ще станат факт?
- Разбирам, че всички очакват с нетърпение обещаните мерки. В следващите седмици и месеци предстои обсъждането на промени в няколко ключови закона. Има още много неща за вършене. Не сме изпълнили, но работим и за реализация на предизборния ни ангажимент за прогресивно данъчно облагане.
- Само че коалиционният ви партньор ДПС е твърдо против, а от много места ви предупреждават, че ако отмените работещия плосък данък, само ще насърчите криенето на доходи?
- Фактите говорят друго. Преди дни излезе изследване на "Виза Юръп" и университета в Линц, според което в ЕС с голям дял сива икономика е България, следвана от Литва, Естония, Румъния и Хърватска. И петте държави са с плосък данък. А всички страни с малък сив сектор са с прогресивен данък
- Но България бе шампион по сива икономика и преди да въведе плоския данък.
- Няма високоразвита страна, която да не е с прогресивен данък. Защото няма да е развита, ако няма достатъчно ресурси за образование, научни изследвания, здравеопазване, модерна инфраструктура и т.н. Това струва пари, а те няма как да се осигуряват от нисък плосък данък. Затова на последния си конгрес БСП взе решение за преход към прогресивно облагане. Първата стъпка е факт - приехме промени, позволяващи връщането на данъка на хората с минимална работна заплата. Моето лично мнение е, че скалата трябва да бъде плавна и умерена и най-високите доходи да се облагат с около 30%. Повечето страни в Европа, САЩ и Канада имат такава скала. Започва се от 5% след необлагаемия минимум, постепенно ставката расте и се стига до 50-60% и повече. В началото на кризата немалко държави, включително САЩ и Великобритания, увеличиха пределната ставка, за да осигурят допълнителни бюджетни средства за сметка на най-богатите. Преди десетина години в Швеция даже имаше 80% данък. Но това е прекалено, тогава АББА, Бьорн Борг избягаха от страната си.
- Именно, най-богатите хора бягат, когато държавата им вдига данъците. Нали точно затова са измислени и офшорните зони?
- Ако зависи от мен, всички тези данъчни убежища ще ги закрия. Значи ние си стоим тук и плащаме данъци, а хитреците отиват в офшорни зони. Това морално ли е?
- Едно от предизборните обещания на БСП бе "повишена събираемост на държавните вземания с 1-1.5 милиарда лева годишно". Вместо да вдигате данъците за богатите, защо просто не накарате НАП и митниците да съберат данъците при сегашните ставки - тогава ще има достатъчно пари в бюджета и за социална политика, и за инфраструктура?
- Навсякъде хората, които крият доходи, ги вкарват в затвора, а у нас - не. Знам, че известен наш бизнесмен дължи 8 милиона на бюджета и има към половин милиард необслужвани задължения. В САЩ такъв отдавна ще е в затвора, а нашият прави изявления в медиите.
- С този пример само доказвате, че държавата трябва да си прибере данъците, не да ги увеличава - той 10% не плаща, а Вие му готвите 30% ставка?
- Аз казвам обратното - ако можем да го накараме да плати 10%, ще плати и 30%. Укриването на данъци трябва да се третира като тежко криминално престъпление. Достатъчно е да влязат няколко души в затвора - "едри риби", и нещата ще се променят. Но ни трябва и работеща съдебна система.
А с 600-те млн. евро с плащания до 2023 г., които вчерашния брой на Държавен вестник официализира, какво става? А с дълга от 2012 г., дето за четири години ще се плащат 1.3 млрд. евро (на Дянков му трябваха 900 млн. евро за да покрие падежа на Милен Велчевата "трансформация", ама изтегли 960 млн. евро и ще се връщат 1.27 млрд. евро)?
Тогава данъкът почва да пада под 30%. Бедните плащат до 40% данък* - 8% здравно, 17% пенсионно, 3.5% общо заболяване, 1% безработица и още 1% трудова злополука, а на останалото - 10% ДОД.
