Няма как да върнем времето назад, дворците на българските средновековни владетели са стигнали до наши дни само с по няколко реда камъни. На места дори камъни няма и плановите им схеми се възстановяват по хоросановите легла на основите. Само благодарение на археологическите дирения днес все пак знаем как изглеждат приблизително владетелският дворец в Плиска и извънстоличните господарски аули от VII-IХ в. Само чрез десетилетни археологически разкопки най-сетне стана възможно да имаме що-годе приемлива представа за Симеоновия дворец във Велики Преслав. Царският дворец на Царевец във Велико Търново бе проучен сравнително по-бързо заради ограничената си площ - колкото един по-голям провинциален замък.

Третото българско царство не остави значими дворцови сгради. Почти веднага след Освобождението започва приспособяването на конака в София, най-представителната сграда в града по това време, за княжески дворец. Значителните преустройства, украсявания, осъвременявания, както и масивните пристроявания, не можеха да превърнат бившата административна сграда от времето на Османската империя в запомнящ се владетелски дворец, достоен за имперските мечти на цар Фердинанд.

Нито цар Фердинанд, нито синът му цар Борис успяха да осъществят старата си идея за строителството на представителен царски дворец в София. Дори при определено за това място - южно и западно от днешния Паметник на Съветската армия, цар Фердинанд не започва даже проектиране на големия Дворец на престолонаследника.

Първата половина на ХХ в. бе изпълнена с две световни войни, с въстания и революции, с несигурност и страдания, та строителството на нов царски дворец, както и на представителен дворец за престолонаследника, щеше да изглежда наистина нелепо. Дори за задоволяване на жилищните нужди на брата на цар Борис, княз Кирил, е построена двуетажна сграда, доста по-малка от градските къщи на богатите софийски търговци и индустриалци. Може би не е случайно, че микродворецът на княз Кирил (на ул. "Московска", днес е сграда на БАН, зад Националния природонаучен музей) е чудесно решен архитектурно, с отлично вътрешно разпределение, в същото време е съвсем малък, лишен от разкош и от всякакви излишества даже, сбутан е незабележим в североизточния ъгъл на дворцовия комплекс, до един от входовете му.

Днес състоянието на царския дворец в София продължава всъщност да е плачевно. Превръщането на сградата в музейна я обрича на разруха и вечен недоимък, музеите по подразбиране са бедни, много бедни и не биха могли да се грижат за подобни сгради - поддръжката им струва колосални суми, които само държавата може да отдели.



* * *



Едва през 1974 г., позамогнала се след войните и в условията на стопански подем, България можа да си позволи за първи път след края на IХ в. строителството на имперски и по размери, и по дух дворцов комплекс. Резиденция "Бояна" днес е единствения дворцов комплекс у нас, който въплъщава в себе си идеята за имперското ни минало. Създаден върху значителна площ, дворецът е съизмерим с Големия императорски дворец в Цариград, с двореца "Топкапъ", с Московския Кремъл. Огромният парк е създаден за да може тук, според бъдещите условия, да се строят допълнителни сгради за държавни нужди.

В същото време от 15-ина години насам съсипването на двореца "Бояна" върви устремно с пролетарски плам. През 1999 г. в най-представителната държавна сграда - Дом №1 започна преместването на Националния исторически музей. Не напразно арх. Александър Баров заявяваше на обсъжданията с уредниците в Националния исторически музей, че негова цел е преместването да стане с колкото е възможно по-малка намеса в архитектурата на сградата. Добре, че арх. Баров не доживя да види резултата.

Отдавна може да се ожените в друга част на двореца, хотелската част, известна като Дом № 2, от миналия месец той може да се ползва и от чужденци. Вероятно защото за първи път в резиденция "Бояна" не живее никой от първите лица на държавата. Над 61 декара от вече неподдържания парк на изток от Дом № 1 един министър-председател, по съвместителство и футболист, предаде за изграждане на футболни игрища.



* * *



Комплексът в Бояна е дворец, при това имперски. Той не е просто многофункционален и многопластов, а е универсален, не е "резиденции", сиреч "обиталище", а средище на държавната власт, неин символ. Уважението, което дължим на държавата си, го дължим и на нейното седалище. Друг е въпросът, когато самата държавна власт е оплетена като в кълчища в собственото си невежество и не знае как да се справи с имотите си.

С една малка разлика само - император Константин I (324-337) построява дворецът "Дафна" до хиподрума в Цариград, избран вече за столица. Стените на двореца са долепени до хиподрума (вж. Изображение), построен още от император Септимий Север (193-211) през 203 г. Това пространство - на юг от стария акропол на Византион и на изток от хиподрума, Константин I избира за владетелски дворец. В Бояна е обратно, на готовия дворцов комплекс се опитват да донадят игрище, за да е още по-имперски сигурно.

В следващите почти осем века - от 330 г. до 1081 г., Големият дворец ще бъде средище на държавната власт във Византия, до запустяването си, а после и до почти пълното му (само)разрушаване, ще остане най-впечатляващата сграда в тоя отрязък от човешката история. Големият императорски дворец е всъщност колкото цял град като съвременната му Верона, два пъти по-голям от Рекополис (Испания), три пъти по-голям от Civitas Leucorum (дн. Тул, Франция). Съпоставими с него, само първоначално, са единствено Рим и Антиохия (Bryan Ward-Perkins 1998).

Бързото харчене на събраните пари довежда Византия до стопанска нестабилност (Георги Острогорски, 1963) след 1025 г. Още почти половин век цяла редица неумели управленци успват, макар и трудно, да поддържат Големия дворец, голям колкото няколко средновековни града, взети заедно. Император Алексий I (1081-1118) окончателно премества средището на държавната власт в постепенно обновявания и пригаждан Влахернски дворец. Макар големият дворецх да се ползва още известно време, на картата на Христофор Буонделмонти (1380/1390 - след 1430), правена през първата четвърт на ХV в., на мястото на Големия дворец са означени няколко незначителни, вероятно частни жилищни сгради.

Дворецът "Бояна" трябва да се запази, въпреки променените обществени условия и въпреки стопанските несгоди, като средище на държавната власт, защото той е създаден за това - не за музей, дори и национално исторически, не и за футболно игрище, и ако е възможно, не и за сватби с "Пий, куме, пий". Дълбоко съм убеден, че трудностите с издръжката му лесно ще се преодолеят с повече стопански умения. България също заслужава, и исторически, своя имперски дворцов комплекс. Съсипването на дворца "Бояна" е недопустимо, още не са минали 8 века от построяването му.



Извори



"Недалеч от този площад [Августеон; пред църквата "Св. София" в Цариград] се намира жилището на императора [Големия дворец]. Почти целият нов дворец, както вече бе казано от мен, е дело на императора, да го опиша в разказ няма никаква възможност; за потомците ни ще е достатъчно да знаят, че всичко това е творение на нашия император. И подобно на това, което се говори - "познаваме лъва по ноктите му", така величието на този дворец моите читатели ще опознаят [дори само] от описанието на входа му, а този вход е това, което се нарича Халки [тържествения вход към Големия дворец, изграден във вид на арка и увенчан с купол, украсен с разноцветни мрамори и с мозайки]."

Из "За строежите" на Прокопий Кесарийски (около 500-след 565)



"Когато [някой] простороден, и беден, и [при това] чужденец, идвайки отдалече, [стигне] до портите на княжеския дворец, като ги види, започва да се чуди, изпълнен с възхита, [и] като пристъпва към вратите моли [да го пуснат]. И като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете [му] страни, украсени с камък и дърво и изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите дворцови сгради и църквите, украсени необикновено богато с камък и дърво и [в различни] цветове, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо, а само бедни сламени колиби, и той ще им се диви [и ще изглежда], сякаш си е изгубил ума. Но ако му се удаде да види и княза, седнал [и облечен] в дреха обшита с бисери, с огърлица от златни монети на шията и пръстен на ръката, препасан с пурпурен пояс и със златен меч, висящ на бедрото [му], и от двете му страни седят болярите със златни огърлици, пояси и пръстени. И ако някой, когато той се върне в своята страна, го запита, казвайки: "Какво видя ти там", той ще отвърне: "Не зная как да ви разкажа за това. Най-добре е да видите със собствените си очи, за да се възхитите, както трябва, от красотата, [която аз видях]." Така и аз не мога да опиша, както трябва, тази красота и ред. Но всеки от вас, като гледа сам с плътските си очи и като разсъждава с безплътния си ум, може по-сигурно да се възхищава. Защото собствените очи никога не лъжат. Макар и понякога да се заблуждават, те са по-сигурни от [очите] на някой друг."

Из "Шестоднев" на Йоан Екзарх (IХ-Х в.)



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=601912

http://www.segabg.com/article.php?sid=2013032100040001301