Според разделението на законодателния труд в настоящия парламент ДПС прокарва лобистките поправки и законопроекти, свързани с конкретни бизнеси, а на БСП са оставени т.нар. социални трохи от трапезата на управляващите.

В края на миналата година на фона на бурните дебати ще има или не гъвкаво пенсиониране, което така и не мина, след като ДПС бламира коалиционния си партньор БСП, някак тихомълком се прокрадна



и бе приет един от големите законодателни гафове



на управляващите в социалната сфера - възможността осиновителите на деца до 5 г. да получават обезщетение за майчинство. "Така ще се даде шанс да бъдат осиновявани и по-големи деца", твърдят вносителите на законопроекта депутати от БСП Захари Георгиев и Жара Георгиева. Окончателната картинка обаче е следната - от 1 януари, ако някой осинови дете от 2 до 5 г., има право на година отпуск, през която ще получава т.нар. високоплатено майчинство от НОИ. При това, ако детето не ходи на детска градина. Парадоксът е, че ако детето е осиновено на 1 година и 11 месеца същият осиновител ще има право само на 1 месец отпуск и на едно обезщетение от 340 лв. Защото за осиновителите на деца до 2 години важат правилата за биологичните родители - високоплатено майчинство до 1 г., и то за оставащите месеци от осиновяването до навършването на годинка. От 1 до 2 г. осиновителите получават по 340 лв., но ако вземат детето на 1 г. и 2 месеца например, ще получат обезщетение и право на отпуск само за 10 месеца. Така се създават два режима за едни и същи осиновители, според това кога са осиновили детето.

Този законопроект Захари Георгиев се опита да прокара още по време на управлението на ГЕРБ, но понеже тогава БСП беше опозиция, не мина. Сега побърза да го пробута отново. Но промените са толкова неизпипани, че се наложи между първо и второ четене да се внесе напълно нов проект с предложения на Георги Гьоков, за да се изчистват нередностите.

Но най-големият недостатък - дискриминирането на осиновителите на по-малките деца за сметка на по-големите остана. Депутати от "Коалиция за България" твърдят, че колегите им не са се консултирали с никого, когато са правили предложенията. Да, но пък те можеха и да не ги приемат. Но пък защо трябва да се мисли, когато става въпрос за съдбата на някакви си 2000 изоставени деца, които не гласуват.

"И все пак направихме нещо хубаво - разширихме възможността за ползване на права при осиновяване", все още настоява Георги Гьоков. Оказа се, че няма статистика колко от осиновяваните на година около 800 деца са на възраст до 2 г. и колко са до 5 г., за да е ясно има ли смисъл от промяната. И дали изобщо някой осиновява деца над 5 г. Защото това е големият проблем на системата - изоставените деца над 5 години, които вече ходят на предучилищна или на училище, завършват, без да знаят да четат и да пишат. Тях, а не тези до 5 г., никой не ги иска, защото осиновителите нямат време да останат у дома и да наваксат пропуснатото с години и в образованието, и в комуникацията. Отказът да се даде възможност на всички осиновители да ползват права беше обяснено с аргумента, че НОИ и останалите социални експерти били против да се разрешава отпуск и обезщетение при осиновяване на деца над 2 г., защото това било нов осигурителен риск. Защо тогава не се съобразиха с това становище за децата до 5 г.? Смислен отговор очевидно няма.



Трябва да има начин за стимулиране на осиновителите, но на всички.



Все пак това са хора, които цял живот са се осигурявали за майчинство, но законодателството не им позволява да се възползват от правата си, когато станат родители, т.е. когато осиновят дете.

Въпреки негативната оценка на експертите управляващите не се спряха да премахнат и пенсионната възраст за военните. И в този случай става въпрос за 700-800 души на година. Но пък получаването или отнемането на привилегии обикновено мобилизира цялата армия, а това вече са избиратели. Доста смешно е оправданието, че така се възстановявало равноправието им с полицаите, за които ГЕРБ не въведе възраст. Далеч по-честно и принципно щеше да бъде да се въведе възраст и за тях, както предлагат експертите. Но дори депутати от опозицията, които сложиха пенсионна възраст за военните през 2013 г., се уплашиха да предложат подобна промяна, защото и те чакат на гласове за следващите избори. Отпадането на възрастта за военните показа силата на лобитата в парламента. При ГЕРБ силният министър беше вътрешният Цветан Цветанов. И неговите хора не бяха засегнати от рестрикциите, макар че още тогава експертите настояваха възраст да има за всички привилегировани служители на сигурността, които се пенсионират без възраст само при 27 г. стаж. Сега силният министър е военният Ангел Найденов, едно от разпознаваемите лица на БСП, който успя да се пребори за своите хора.

В същото време на други 13 000 души, които стоят без работа и не им достига малко до пенсия, им се обяснява, че трябва да остават по-дълго на пазара на труда. Точно с тези аргументи от социалното министерство и ДПС не подкрепиха идеята на БСП за гъвкаво пенсиониране. Военните също могат да работят нещо друго, а и го правят, като така вземат заплата и пенсия едновременно.

В края на годината управляващите хвърлиха безброй обвинения към предшествениците си от ГЕРБ, че са национализирали резерва на здравната каса и така почти 2 млрд. лв. от здравните осигуровки на хората са влезли в общия бюджет или с тях са плащани здравни дейности, които би трябвало да са ангажимент на държавата. Но после набързо пришпориха законопроект, с който на практика



държавата получава цялата власт



в управлението на касата. Той чака да мине на второ четене в парламента, но в него няма нито дума за възстановяване на парите от резерва пак по сметки на касата. Това не би трябвало да е проблем, тъй като тази сума пак ще си е част от резерва на държавата, само дето властта няма да може да я пипа, за да запълва дупки. И ако това е по-трудно изпълнимо, можеше да се предложат промени, които поне да позволят НЗОК да трупа нов резерв, но и такива няма. Ако в края на 2014 г. се появят неизхарчени пари от преизпълнение на осигурителните вноски например, и това управление ще може да си ги прибере в общия бюджет.

Социални решения у нас се вземат само от гледна точка на изборите и в битка между няколко лобита. Затова няма стратегии, а партизански тактики. Ефектът е, все по-объркано законодателство, което всеки следващ дошъл на власт забърква още повече.