|
| Светослав Терзиев |
Откъде накъде?
- възрази заместник-председателката на Народното събрание Мая Манолова. "Няма европейска директива или регламент за ограничение за въвеждане на нови изборни правила. До края на месец февруари окончателният Изборен кодекс ще бъде готов, за да се подготвят партиите за изборите. Крайно време е изборите в България да се провеждат по честен и демократичен начин", каза на 6 януари Манолова. Евродепутатът Андрей Ковачев от ГЕРБ, който няма задачата да брани ръководството на БСП, коментира лаконично същия ден във Фейсбук: "Манолова vs. Калфин 1:0". Той каза пред "Сега" по телефона, че се е консултирал в правната комисия на Европарламента и оттам са му отговорили, че няма европейско законодателство, което да ограничава промените в националните избирателни закони в определен срок преди избори, включително и европейски.
Изглежда, че липсват правни пречки всяко управляващо мнозинство да натъкмява изборните правила по своя мярка точно преди задаващи се избори. Ако загубилите партии го заподозрат в манипулация, на кого да се оплачат? Отговорът от "Позитано" 20 е: На арменския поп. Така са отговаряли и други партии, възползвали се от удобството да правят каквото и когато си поискат с изборното законодателство, докато са на власт. Проблемът с арменския поп е, че не се знае адресът му. Активисти на "Екогласност" се амбицираха да го издирят и успяха: "European Court of Human Rights/Council of Europe/F-67075 Strasbourg cedex". Преди година на 6 февруари 2013-а влезе в сила окончателно решение на съда в Страсбург по
делото "Екогласност срещу България",
по което съдът се произнесе на 6 ноември 2012 г. В него държавата бе осъдена, но избегна финансова санкция само защото "Екогласност" не поиска пари и се задоволи с моралната си победа, като доказа, че лошият навик на управляващите в България да ремонтират избирателния закон непосредствено преди изборите противоречи на базови принципи на демокрацията в Европа. Делото е преведено на български и може да се намери в сайта на Министерството на правосъдието. Решенията на Европейския съд за правата на човека са задължителни за държавите и когато се отнасят до законодателството, означава, че трябва да се избягва законотворчество, сметнато за недопустимо. Нещо повече, тъй като законите изключват възможността да бъдат атакувани пред съдебната система, защото тя е длъжна да ги прилага, а не да ги оспорва, фактически законодателите отварят широко вратата на всеки засегнат веднага да подаде жалба в Страсбург, където иначе се изисква първо да изчерпа възможностите за защита на човешките си права пред националните съдилища. Така постъпва и "Екогласност", която подава жалба в Страсбург на 12 август 2005 г., само месец и половина след парламентарните избори на 25 юни 2005 г. Делото се бави седем години в европейския съд, но все пак държавата е осъдена.
Щом минат европейските избори през май 2014 г., още на другия ден, но не по-късно от шест месеца след тях, всяка недоволна от представянето си партия ще може да пише оплакване до европейския съд, че е нарушено правото й на свободни избори съгласно чл. 3 от Протокол №1 на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът, който се опира на прецедентното право, т.е. на досегашните си решения, ще бъде принуден да вземе под внимание дебелоглавието на България, която вече е осъждана, че през 2005 г. е преправила закона два месеца преди парламентарните избори, а сега се е нагласила да приеме изцяло нов Изборен кодекс три месеца преди вота за Европарламент. Трябва да си пълен игнорант по правни въпроси, какъвто юристката Мая Манолова определено не е, за да не се досетиш какъв може да бъде изходът от ново дело по сходен казус. Някой би казал:
Много важно, ние да спечелим изборите, пък ...
нека след това седем години се точи дело с предизвестен резултат в Страсбург - и да ни осъдят, няма да касират изборите. Освен това съдът по правата на човека е към Съвета на Европа, а изборите за Европарламент засягат Европейския съюз, който е друга организация. Кой ще обърне внимание? Да се разсъждава така би било твърде безотговорно, защото ЕС признава водещата роля на съда в Страсбург по въпросите на основните човешки права, а избирателното право е точно такова. Всяко високомерие към Съвета на Европа и неговия съд би било предизвикателство и срещу Евросъюза, който и без това държи България под унизително наблюдение заради дефицит на демокрация. Второ, ЕС не смята за необходимо да приема специално законодателство за европейските избори освен общите насоки. Европейските избори се организират съгласно националните изборни закони, които пък са обект на внимание на т.нар. Венецианска комисия (нещо като съвет на мъдреците по правни въпроси), чието мнение се уважава както от Съвета на Европа, така и от Евросъюза. Тъкмо изработеният от нея през 2003 г. Кодекс за добра изборна практика послужи като основа за осъдителното решение на Страсбург срещу България.
Възможно е и друго оправдание на ентусиастите за бързо преработване на Изборния кодекс:
Намеренията ни са чисти,
защото искаме да изчистим закона от пороците, които са ни завещали предишните управляващи. Номерът няма да мине. Решението по делото "Екогласност срещу България" оспори не самите промени в закона, а късното им въвеждане. Съдът в Страсбург се позова на препоръката на Венецианската комисия, според която "основополагащите елементи на изборното право и в частност самата изборната система, съставът на изборните комисии и разделянето на избирателните райони не би трябвало да могат да бъдат променяни по-малко от една година преди избори". Затова в решението на съда пише, че "ако една държава променя твърде често основните изборни правила или ако ги променя в навечерието на избори, би могла да подкопае доверието на обществото към гаранциите, очаквани от нея за свободни избори, или доверието въобще в тяхното съществуване".
Случаят бе следният: Оспорваните от "Екогласност" промени бяха въведени на 15 април 2005 г., а изборите бяха на 25 юни 2005 г. Новите правила изискваха партиите да представят заверени от Сметната палата финансови отчети за последните три години, да внесат гаранция от 20 000 лв. и да депозират подписка на поне 5000 избиратели, че подкрепят тяхното участие в изборите. Определеният краен срок 46 дни преди изборите означаваше едва месец за изпълнение на новите условия. "Екогласност" се справи с първото, но не и с другите две и не бе регистрирана за участие. Страсбург призна, че промените са полезни, защото служат за по-голяма финансова прозрачност на партиите и слагат бариера пред партии еднодневки, затлачващи изборите с безсмислено участие. Така че те не нарушаваха конвенцията за правата на човека, но късното им въвеждане бе показател за скритите намерения на управляващите от НДСВ и ДПС да изненадат с пречки опозицията.
От седмината в съдебната колегия шестима гласуваха за осъждането на България, а българската представителка Павлина Панова (която замести оттеглилата се по делото титулярка Здравка Калайджиева) направи възражение. Според нея "Екогласност" просто е проявила пасивност, защото дори не си е направила труда да започне да събира подписи и пари, за да отговори на новите правила. Но тя остана самотна, което показва какво ще се случи с България след предстоящите избори, когато започне да се оправдава, че е била преизпълнена с добри намерения, но злонамерени партии са я очернили пред Европа. Станишев, който в качеството си на председател на ПЕС би трябвало да показва повишена отговорност пред европейското обществено мнение, не бива да търси челен сблъсък по европейска етика с опонентите си точно на европейските избори.
Като любител на "опорните точки"
лидерът на БСП може да се възползва от "насоките", приети от Европейската комисия за демокрация чрез право (официалното название на Венецианската комисия), които важат за всякакви избори в Европа - президентски, парламентарни, местни, европейски. В чл. 65 на този етичен кодекс за изборите се казва: "Това, което трябва да се избегне, не е толкова промяната на условията и реда на провеждане на изборите, тъй като те винаги подлежат на подобрения; а най-вече повтарящите се или осъществени в непосредствена близост до деня на провеждане на изборите изменения (по-малко от година). Дори при неналичието на воля за манипулация те могат да бъдат възприети като свързани с конюнктурни партийни интереси".
Ако Станишев не иска да постави в неудобно положение европейското семейство на левицата и ако не иска да свързва името си с нова присъда срещу България, най-добре е да прояви сдържаност. Вече е късно да си прави трамплин за европейските избори през май. Тъй като нищо не го задължава да ги съчетае с парламентарни избори въпреки настояването на протестиращите срещу кабинета "Орешарски", може още през юни да внесе за гласуване в Народното събрание новия Изборен кодекс, за който очевидно подготовката е напреднала, без да се страхува от упреци в Страсбург или Брюксел, че си постила за следващите парламентарни избори. Всяко прибързано действие сега обаче може сериозно да навреди на амбициите му за европейска кариера, които той не крие. Разбира се, ако губи само себе си, няма да е толкова лошо, но защо да губи целият народ, като плаща глоби по осъдителни присъди срещу България?
|
| ----- |
Хич ли не може хем..., хем душата в рая?
