Най-богатите държави не изпълняват обещанието си да решат проблема с прането на пари и укриването на данъци, което струва милиарди долари на бедните държави. Това е изводът от наскоро изготвен доклад на експерти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която членуват 34 държави. Докладът бе публикуван на фона на гръмките изказвания срещу незаконните финансови машинации, направени от лидерите от Г-8 и по-специално от британския премиер Дейвид Камерън. По данни на американската неправителствена организация "Глобална финансова почтеност" (Global Financial Integrity) обемът на незаконните финансови потоци от развиващите се държави през периода 2001 по 2010 г. е достигнал 5.8 трилиона долара, като половината от тези потоци идват от Китай. Това пък е 5 пъти повече от следващия в списъка - Мексико.

Във време на намаляване на официалните помощи за развитие донорите и получателите виждат твърде сериозен проблем в това, че бедните държави губят печалби заради незаконни финансови потоци. Авторите на доклада на ОИСР за пръв път оценяват мерките на страните членки срещу незаконните финансови потоци - прането на пари, подкупването на международните компании, връщането на откраднатите активи и на укритите данъци, включително на злоупотреби с трансферното ценообразуване (ценообразуването на стоки, което спомага да се намали размера на данъчните плащания). По всички тези пунктове богатите държави



са направили твърде малко



Борбата срещу прането на пари и срещу финансирането на терористичните организации се води в съответствие с 40 препоръки, съставени от Специалната група за финансови действия (Financial Action Task Force-FATF) - междуправителствена организация, създадена през 1989 г. Тези препоръки обхващат такива сфери като доверителното (или фактическото) управление на компаниите, а също комплексна проверка на клиентите (познаването на клиентите и на рисковете, пред които са изправени). Според доклада степента на изпълнение на препоръките от страните на ОИСР е твърде ниска. Най-ниска е степента на изпълнение спрямо управлението на компаниите и политически влиятелните лица (известни личности, които злоупотребяват с властта). "Резултатите са ужасяващи", изтъкна представител на ОИСР. Направо е поразително колко лошо държавите от Г-8 изпълняват ключови препоръки, засягащи комплексните проверки и доверителното управление. Те изпълняват най-слабо препоръките в онези области, за които се изказват най-гръмко.

Дейвид Камерън и лидерите на Г-8 се опитаха да решат проблема с доверителното управление. Миналия октомври Обединеното кралство обяви, че официалният списък на истинските собственици на компании ще бъде достъпен за внимателно проучване не само от данъчните органи, но и от обществеността. Този списък бе едно от основните изисквания на борците срещу прането на пари. То бе огласено, когато Великобритания председателстваше миналогодишната среща на Г-8 в Северна Ирландия и след обещанието на Камерън от миналото лято



да предприеме строги мерки спрямо



онези британски финансисти, юристи и бизнесмени, които използват фиктивни компании (намиращи се по правило в офшорните данъчни оазиси), за да бъдат скрити истинските имена на бизнес собствениците. В същото време богатите страни от ОИСР трябва да направят още много. По данни на организацията 27 от общо 34 нейни страни членки продължават да изискват недостатъчно количество данни за истинските собственици на компаниите и нито една държава не изпълнява в пълен обем препоръките на FATF.

"Г-8 решава проблема с доверителното управление изключително бавно", отбеляза представителят на ОИСР. Дори по въпросите за базовите изисквания за комплексните проверки на клиентите страните от организацията демонстрират печално неспазване на препоръките. В доклада се споменава отчет на Управлението на финансовия надзор на Великобритания, където се казва, че 1/3 от британските банки редовно нарушават изискването за комплексна клиентска проверка, въпреки че разполагат с достатъчно информация, за да определят клиента



като "политически влиятелна фигура"



Що се отнася до укриването на данъци, в доклада се признава, че е налице тенденцията за налагане на автоматичен обмен на информация между страните от ОИСР. Освен това страните както от Г-8, така и от Г-24 подкрепят работата на организацията за разработването на нов единен стандарт за размяна на такава информация. В развиващите се страни обаче липсват ефикасни технически стандарти и инструменти за защита на поверителната информация. Освен това по въпроса за укриването на данъци бедните държави по правило отделят повече внимание на международните компании, а не на богатите си граждани. Така Замбия получава съдействие от Норвегия, за да предоговори контрактите между правителството и големите международни компании за добив на полезни изкопаеми. В същото време развиващите се страни обръщат много по-малко внимание на измамите и корупцията вътре в тях. "Не са много държавите, склонни да се справят с укриването на данъците в собствените си държави, защото това засяга собствената им върхушка", поясни представителят на ОИСР.

Само през 2012 г. за даване на подкуп на чуждестранно длъжностно лице са били санкционирани 221 души и 90 компании, но примерно в половината от страните на ОИСР не е имало нито един съдебен процес за подобно нарушение. Според много експерти общият годишен обем на подкупите по света достига 1 трилион долара. Мнозина експерти смятат, че подкупите в развиващите се страни достигат $20 млрд., което е равно на 15%-30% от официалната помощ за тях от страните на ОИСР. От 2010 г. до 2012 г. държавите от организацията са върнали $147 млн. и са замразили почти $1.4 млрд. откраднати активи.

Проблемът с незаконните финансови потоци е онази област, където съвпадат интересите на богатите и бедните държави, казва Ерик Солхейм, шефът на комитета за подпомагане на развитието на ОИСР. "Страните от ОИСР могат да извлекат полза от засилване на механизмите за защита срещу прането на пари, укриването на данъци и подкупите", убеден е Солхейм.