Завръщането на Георги Първанов в активната политика до момента се коментира с оглед на процесите в БСП. Но има още няколко новини, по-значими, които пропускаме, улисани покрай цепенето на партията и лидерските битки със Станишев.
От близо година някъде изглеждаше, че вятърът на промяната е задухал в българската политика. Водещите лица на прехода смъкваха царските одежди и доброволно излязоха в пенсия - Ахмед Доган сдаде лидерството в ДПС, Иван Костов - в ДСБ, Касим Дал направи крачка назад, дори емблематични за БСП фигури като Румен Овчаров и Георги Пирински не пеят вече в първия хор. Тези промени, дори и донякъде формални, доведоха до фактическа смяна на лидерското поколение. Доста политически наблюдатели отбелязаха края на "муцуните на прехода". Отчетоха, че започва процес на обновяване на партийния елит, иницииран от самия него. Някои дори побързаха да отворят шампанското.
След борбите, поведени от Първанов, става ясно, че празникът е прибързан. Поставен е под съмнение целият процес на самообновяване на елита. Щом Първанов е алтернативата в БСП, щом той е таранът на вътрешната опозиция срещу Станишев (друго износено лице), значи
часовникът тиктака с интервалите
на прехода. И нищо не показва, че БСП има сили, а и потребност да роди нещо различно от двамата. Напротив, тази партия още дълго години може да печели и губи избори, да съставя правителства и върши невъобразими глупости (както в случая с Делян Пеевски), разкрачена между "зайчето и фокусника". Т.е. положението може да е такова, каквото е сега, и в необозримото бъдеще.
След демократичните промени България се сдоби с трима бивши президенти и един действащ. Първият бивш - Желю Желев, опита да направи партия след края на мандата. Тя се казваше "Либерална алтернатива" и претърпя крах на парламентарните избори през 1997 г. (0.3%). Фиаското отказа Желев от политическа кариера. Вторият бивш - Петър Стоянов, след кратка международна дейност влезе в листите на СДС, седна на депутатската банка и оглави партията до 2007 г. Под негово ръководство тя претърпя невиждано изборно крушение (без мандат на европейските избори през 2007 г.). Стоянов напусна парламента и партийното лидерство. Сега имаме бивш президент, решил да дублира с изборна листа партията, на която дълги години бе лидер, символ, пък и, нека припомним, тя го направи човек.
Градацията в политиканството на бившите президенти е втората важна новина - имаме
траен процес на самоомаскаряване
на държавни глави, на задълбочаващо се поведение, което не съответства на техния статус. Бившите български президенти сами опровергават твърдението, че не могат да бъдат бивши.
Третата новина е краят на илюзиите за някакъв български ПАСОК, ляво движение, ветрило и т.н. Дълго време Първанов захранваше подобни идеи. Но АБВ не се оказа нито гражданска структура, нито "лаборатория за идеи", нито надпартийно обединение. То си е най-обикновена фракция - змия под възглавницата на партньора, предназначена да пуска отрова при изневяра. Имаме и още една новина - не ПАСОК, а нерушим съюз с ДПС роди БСП. Двете партии функционират като единен субект и това е новината, която пропуснаха в последните години редовите червени симпатизанти. Първият, който скочи в защита на Станишев, бе не друг, а лидерът на ДПС Лютфи Местан (заяви, че "коалиция Мишо Бирата" атакува кабинета, очевидно намеквайки за връзката Първанов - Борисов). Точно защото
БСП и ДПС са общ политически субект,
видяхме как Сергей Станишев (чрез Пламен Орешарски) предлага в парламента кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Но този процес не започна при Станишев. Стартира го Първанов, поднасяйки на Доган тялото на БСП и коалиционни мандати в името на президентските си изборни триумфи.
Малцина вероятно си спомнят клетвите на Първанов, че няма да се връща в БСП. После се върна и обеща да стои на последния ред. Не стои. Целта на този етап изглежда е овладяване на партията, а и ликвидиране на политическото настояще и бъдеще на Станишев. При провал на европейските избори ще бъде застрашен статутът на Станишев в ПЕС, амбицията му да е европейски комисар, а Ивайло Калфин е подходяща маша в изпълнението на този план. Но ще се стигне ли докрай? Ще се стигне ли до истинска война? Твърде е възможно да видим "преформулиране на позициите" в месеците до вота, т.е. отказ от паралелна листа. Ако Станишев е схванал поведението на Първанов като ултиматум, то БСП наистина може да се разцепи. Ако обаче двамата седнат и преговарят, може да видим стопляне на отношенията. БСП за Първанов, постът на еврокомисар за Станишев - това е реална хипотеза.
Каквото и да се случи обаче, събития в БСП връщат цялата ни политика години назад.