|
| Александър Кашъмов |
-------
- Според доклада на Европейската комисия България има нулеви резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност. Казва се, че нито парламентът, нито правителството са направили стъпка в положителна посока. Залагате ли надежда на министрите на вътрешните работи и правосъдието, които вчера обявиха, че спешно ще пишат екшън планове, за да се промени това. Какъв трябва да е този екшън план?
- Вижте, с екшън планове не се прави нищо. Екшън планове и стратегии се правят без прекъсване през последните 10 години в българските институции. Още през 2008 г. колегите експерти от Западна Европа се отнасяха с насмешка към стотиците стратегии, които още тогава съществуваха в България. Сега сигурно са набъбнали още повече.
Истината е, че корупцията по високите етажи и организираната престъпност са наистина много трудни за борене в много държави по света. Единственият начин да се провежда ефективно тази борба е като лека-полека си сглобяваме една нормална система за превенция на корупцията. Става дума за малките неща - да бъдат решавани и отхвърляни постепенно проблемите в съдебната система и изпълнителната власт.
Сглобяването на една разумна и работеща система е единственото средство да се проведе истинска борба с корупцията и организираната престъпност. Когато не са сглобени ниските нива, няма как да се стигне до високите. Трябва да се върви напред, а не да има връщане назад, както се случва през последните месеци.
- Реакциите на политиците след доклада са: не сме виновни ние, а предишните, а на съдебната власт: не сме чак пък толкова зле.
- Докладът е справедлив, но смятам, че едно нормално демократично общество трябва само да може да анализира проблемите си. Тук обаче се държим като в детска градина. Понеже акцентът е върху съдебната власт, управляващите се правят, че не съществуват проблеми в изпълнителната, което изобщо не е така. Тя има вина и по отношение на съдебната власт. Министерството на правосъдието не изпълнява функцията си да е генератор на реформата. В доклада се отбелязват големите проблеми с конфликта на интереси. Ще добавя, че декларациите за конфликт на интереси на две трети от изпълнителната власт не се публикуват в интернет, което е нарушение на закона. Декларациите на магистратите се публикуват; след като беше водено дело миналата година от три неправителствени организации. Ако гледаме по-широко положението с управлението в страната, то е доста по-притеснително дори от констатациите в доклада на Брюксел.
- Това ли е най-острият доклад до момента?
- Не се сещам за доклад, който да не е бил остър по отношение на България. Този път има по-добро фокусиране на експертите от ЕК. Тъй като обикновено фокусът е върху репресивния апарат, а не върху превенцията, която всъщност е по-важната.
- В доклада са изброени всички скандали покрай непрозрачните номинации и избори в съдебната власт и Конституционния съд. Критиката е, че те са били непрозрачни и само формално публични. Изрично е подчертано, че изборът на главен съдебен инспектор ще бъде тест за прозрачност и почтеност, както и че не може да се прави състезание "с един кон". В резултат правната комисия на парламента одобри кандидатурата на единствената номинирана за длъжността. Сигнал за какво е това?
- Очевидно е за какво. През последната година не за първи път сме свидетели на подобно нещо. Не за първи път се надбягва "само един кон". Това е знак, че политизацията на съдебната власт не е прекратена, водят се битки за овладяване на ключови позиции. Това не води нито до промяна на системата, нито до промяна на манталитета.
Правилно комисията отбелязва, че има по-голяма прозрачност през последната година на номинациите и публичното обсъждане на кандидатурите за Висш съдебен съвет, главен прокурор, но, общо взето, в редица случаи това беше дори в режим на нарушаване на собствените правила или пък отново при крайно ограничено участие на неправителствения сектор, въпреки че е ясно, че оттам идват свежи идеи. В този сектор е Съюзът на съдиите, който в крайна сметка е институцията, която трябва да има инициативата, енергията и възможността да прави предложения и да отправя въпроси към кандидати. Демокрацията се характеризира с това, че решенията се взимат отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Но при нас нещата остават в рамките на източния модел.
- Критиките на Брюксел изчерпват ли недостатъците в правосъдието и вътрешния ред?
- Смятам, че по отношение на някои въпроси докладът само маркира проблемите. Примерно неспособността, въпреки наличието на правила и някаква прозрачност, да назначиш на ключови позиции почтени професионалисти, особено случая с назначението на председател на ДАНС миналата година, който неслучайно е цитиран в доклада. Този случай сам по себе си показа толкова дълбоки проблеми в системата на държавно устройство, така че трудно може да се препоръча какво да се подобри тук.
Съдебната система е фина моторика, която трябва да се поправя от часовникар, а не от майстор, който подковава коне. Там трябва да се пипа внимателно и с дълбока мисъл и прецизност. Аз не виждам основните проблеми да са решени - претовареността, диспропорционалността, публикуването на съдебните решения, така че да бъде прогнозируема практиката, възможността да бъде отстранявана противоречива практика. Напротив, като адвокат съм свидетел на потресаващи случаи - например има решение на Върховния касационен съд (ВКС), обаче по-ниският съд излиза със съвсем друго решение, без да се съобразява с практиката. Става дума за казус, който не може да стигне до върховна инстанция. Така влиза в сила решението на окръжния съд, което противоречи на практиката на върховния. Има такива сериозни пробойни в системата, които пречат тя да бъде схващана като справедлива.
- Самите назначения в съдебната система изчистиха ли се от политическата си сянка?
- Тази година ще има два теста - единият е изборът на главен съдебен инспектор, който виждаме накъде отива. Вторият важен избор ще е на председател на ВКС. Като видим как завършат, ще можем да кажем има ли политическо влияние върху тях.
- Продължават да изскачат скандални разпоредби от проекта за нов Наказателен кодекс (НК). В доклада на Брюксел се настоява за широка обществена дискусия, която управляващите твърдят, че са провели. Вие като негов критик какво бихте казали?
- Констатацията в доклада, че проектът трябва да бъде подложен на широка обществена дискусия, е директен отговор на безобразието, че такава не беше направена. Това е директна критика на ЕК за липсата на обсъждане. Намирам за арогантност позицията, че вече е проведена дискусия. Миналата сряда се случи една от най-арогантните постъпки в история на последния четвърт век. Министърът на правосъдието, без да е приключил дори срокът на обществената дискусия, внесе в Министерския съвет проект, без да се съобрази със становищата на заинтересованите. Тази постъпка показва какво е уважението към обществото, към гражданите, към гласовете на тези, които дават независим поглед към съответния проект. Аз няма как да нарека другояче тези текстове, които успях да видя и анализирам, освен мракобесни, скандални, с които, вместо да се изпишат вежди, могат да се избодат очи.
Не сме видели редактиран вариант, нито министърът на правосъдието и неговият екип дадоха публичен отговор на редицата критики, които бяха отправени към отделни текстове в НК. В демокрацията е "а,б", когато има критики и предложенията, ангажираната институция публично да даде отговор, да каже какво приема от тези критики и да оповести финалната редакция. А бързането да се внесе текст само защото се очаква доклад на Европейската комисия говори за едно ниво, което не бих искал да коментирам.
Министрите са министри заради гражданите на държавата, а не заради това "учителката" - ЕК, каква оценка ще им пише. Това схващане на нещата показва тийнейджърски манталитет, а не качества на зрял човек, още по-малко на хора, които оглавяват институции.
