Всеки е чувал каламбура "Когато е зелена, синята слива е червена". Звучи объркващо, но е 100% вярно. Не може да се каже същото обаче за отчета на първите 6 месеца на правителството на Пламен Орешарски. Документът, в който също има игра с цветовете, на много места се опитва да ни убеди, че черното е бяло, а червеното - зелено.

Премиерът Орешарски определено се отличава от своя предшественик и вече наложи похвалната практика да се отчита през 3 месеца за свършената работа. Че го прави редовно и често, е факт, но дали го прави честно и самокритично? Да видим какво съдържат 150-те страници на документа, изготвен по случай завършването на една осма от мандата. За прегледност всяко министерство е изброило в табличен вид своите мерки обещания и сроковете за изпълнение, а под тях има подробности и разяснения. В таблицата мерките са обагрени в различен фон според напредъка - в зелено са обещанията, които правителството смята за изпълнени, в жълто са тези, които са в процес на изпълнение, а в червено - при които има трудности. Светофарната уредба на отчета е чудесно хрумване, защото улеснява възприемането. Това, което озадачава и обърква, е "самодоволството", което лъха от документа. От десетки изредени мерки само 3-4 горят в червено, всички останали правителството брои за успешно приключени или за напредващи в добро темпо.

Отчитането започва с комплекс от мерки под



гръмкото заглавие "Държавата срещу монополите"



Тук всички мерки са в жълто или зелено, а червено изобщо няма. От което може да се направи неверният извод, че държавата по спешност кове работещи закони и гради мощни регулаторни органи, така че скоро всички монополи и картели ще бъдат наврени в миша дупка. Но следва обяснителната част и там пише, че "в партньорство със Световната банка се извършва цялостен анализ на правната, институционалната рамка и антимонополните практики и на тази основа се подготвят както законодателни промени, така и конкретни мерки за защита на конкуренцията". С други думи, всичко е в начална точка.

Едно от конкретните действия в този антитръстов комплект е "Промяна на Закона за защита на конкуренцията - засилване на функционалния и административния капацитет на органите за защита на конкуренцията чрез въвеждане на обществен контрол върху дейността им". Мярката лъщи в жизнерадостно жълто, а всъщност в уречения срок 31 декември промяна в закона няма. Няма дори и проект, предложен за обществено обсъждане, размятат се само някакви апокрифни чернови. Така и в края на януари остава загадка как точно правителството смята да засили "капацитета на органите за защита на конкуренцията" и "да защити националните ни пазари", както вече осми месец обещава.

Следващата мярка е "зелена" - правителственият семафор отчита, че Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е засилила "контрола върху организаторите на борсите и тържищата по отношение на входно-изходния режим и е извършила 186 проверки на 11 места". Това звучи като похвала за добре свършена работа. Но тогава защо министърът на икономиката смята да закрие тази комисия и сам да поеме отговорността за пазарите и борсите, каквато е най-горещата новина"? Да не би комисията да се е престарала с контрола и да е засегнала нечии бизнес интереси?

Объркването на четящия отчета се засилва при следващата зелена, тоест преброена за изпълнена мярка на кабинета, която гласи: "Промени в Закона за обществени поръчки. Публичност на всички договори и анекси". Срокът е 30 октомври. Всъщност промени в закона няма, те са заседнали в Народното събрание. А причината е, че още с качването му в интернет



проектът на МС бе разпердушинен от критики



като недодялано и лошо адаптирано ехо на европейските препоръки в тази област. След като законът не е подобрен, ясно е, че честните, прозрачни и икономисващи обществения ресурс поръчки си остават голи думи и кухи обещания. Въпреки това в цвят на тучна ливада отчетът ни убеждава, че още от есента са налице: улеснен достъп на малкия бизнес до обществените поръчки, въвеждане на електронни търгове, намаляване на административната тежест и ограничаване на корупцията? Такова чудо за жалост няма, както няма и "публичност на всички договори и анекси".

И в раздела "Защита на потребителите" веднага се набива на очи самохвалното зелено на мярката "създаване на регулаторната рамка за извънсъдебна защита на потребителите в секторите: финансови услуги, енергетика, телекомуникации и пътнически транспорт". Тук става дума за т.нар. помирителни комисии между фирмите и техните недоволни клиенти, за чието създаване слушаме от лятото, а както се оказва, още сме на фаза "правна рамка". Всъщност такива комисии са регламентирани във всички досегашни ЗЗП - закони за защита на потребителите, поне от 1999 г. насам. Има и правилници за дейността им, включително и на правителството на Сергей Станишев, в което Орешарски бе министър.

"Новата рамка" се заключава в една допълнителна алинейка в ЗЗП, която гласи, че: "При потребителски спорове в областта на енергетиката, топлоснабдяването, водоснабдяването, телекомуникациите, превоза на пътници и финансовите услуги помирителната комисия включва по един представител на Комисията за защита на потребителите, на съответния регулаторен орган и на търговците от съответния сектор". С други думи, помирителните тричленки ще се занимават както с жалби за обувки, хладилници и закъснели самолети, така и със сигнали срещу банки, телекоми, ВиК и т.н. Затова в тях ще бъде включван представител на съответния регулатор - примерно, ако спорът е за сметка за ток, ще има човек от ДКЕВР, а ако жалбата е срещу телеком, ще участва някой от Комисията за регулиране на съобщенията. Необяснимо е обаче защо при положение, че дотук в помирителната комисия едното място винаги е било запазено за представител на потребителска организация, в тричленките, предлагани от кабинета "Орешарски", ще има двама чиновници и един представител на бизнеса, срещу който има оплакване, но



нито един представител на сдружение на потребителите



В зелено се кипри и мярката "Задължителна оценка на въздействието на всички промени и нови законови и подзаконови актове относно ефекта върху малките и средните предприятия" с краен срок миналия септември. Това звучи като подигравка. Само преди дни на бизнесфорум вицепремиерката Даниела Бобева и депутатът от ДПС Йордан Цонев признаха, че оценка на въздействието не се прави не само за малките фирми, а изобщо, защото било сложна и времеемка работа, а управляващите бързали да изпълняват законодателна си програма. Според правителствения рапорт "Разработена е Концепция за провеждане на МСП-тест, чрез който ще се отчита въздействието на нормативните актове върху малките и средните предприятия и ще се прави преценка дали изискванията, въвеждани с акта, могат да бъдат изпълнени от тях". Обърнете внимание - говорят за концепция и времето е "ЩЕ".

Първият алармен сигнал в отчета на Орешарски идва в главата, кръстена амбициозно "Отговорно управление на държавното участие". Обещаното "разработване на планове за преструктуриране и оздравяване на държавните фирми в тежко финансово състояние" със срок 31 декември 2013 г. е една от малкото мерки, оцветени в тревожно червено. Парадоксалното е, че докато се чуди как се пише план за лечение на тежко болни държавни предприятия, правителството реално



продължава да разболява цял сектор като енергетиката



И се захваща да вади от гроба загинали или загиващи частни предприятия - като злополучния частен и отдавна фалирал торов комбинат "Химко".

Тревожни нюанси припламват и в частта, наречена "Спасяване на българската енергетика". Но не за ценовия батак, а само за две "мерки", свързани с АЕЦ "Белене". Първата е подготовка на анализ на проекта "Белене" и на финансовата му структура и на прогнози за електропотреблението в региона, втората е преговори с "Росатом" с оглед решаване на споровете. Чудно е колко пъти трябва да плащаме за анализи и прогнози (които струват милиони)? И ако липсват надеждни анализи, как изобщо сме водили и ще водим преговори с "Росатом"?

Дори няма смисъл да коментираме следните "успехи", отчетени от кабинета - "възстановяване на доверието на гражданите в системата за регулиране на енергетиката" и "с промени в Закона и в ценовия модел са създадени благоприятни условия за развитие на либерализирания енергиен пазар".

Ето и друго смехотворно твърдение от отчета: "За постигане на целта по реиндустриализация на българската икономика се работи по потенциални проекти за инвестиции в сферата на автомобилната промишленост на стойност 1.2 млрд. лв., създаващи над 8500 работни места." Истината е, че по тези проекти се работи не "за постигане на целта" на кабинета, а защото има компании, които са решили, че си струва да инвестират в тях. Това няма нищо общо с лозунгите на кабинета на Орешарски, да не говорим, че повечето проекти са започнати в мандата на друго правителство.

Светофарът на кабинета очевидно е повреден, щом като свети зелено, когато трябва да показва предупредително жълто или опасно червено. А всеки знае, че когато светлините се объркат, има опасност от катастрофи. Правителството се нуждае от спешна корекция на зрението. Ако Орешарски смята да отчита по същия начин и следващите три или 6 месеца, по-добре е да се откаже и да не губи времето на подчинените си. От напудрени "успехи" полза няма - за никого.