В края на изолираната пустиня Руб ал Хали на Арабския полуостров стотици хиляди криви огледала, наредени в спретнати редици, тихо произвеждат електричество. Слънчевата светлина се отразява в огледалата, които концентрират лъчите върху специално направена течност, която се загрява до почти 400 градуса по Целзий. Загрятата течност се използва, за да създаде пара, която върти турбините, те произвеждат електричество за около 20 000 домакинства в Обединените арабски емирства. Това е "Шамс 1" - най-голямата електроцентрала от слънчева енергия в света, когато започна да работи м.г. Идеята зад концентрираната слънчева енергия не е нова - по време на битката за Сиракуза в III век преди Хр. гръцкият откривател Архимед е използвал огледала, с които е фокусирал слънчевите лъчи върху римския флот и е запалил корабите им.

Новото е, че богатите на петрол близкоизточни страни - особено тези от района на Персийския залив - стават все по-оптимистични относно слънчевата енергия, опитвайки се да увеличат запасите си от енергия и да спечелят нещо в процеса. За слънчевата индустрия 2013 г. бе година на пробиви - в допълнение към откриването на централата "Шамс 1, в Дубай започна работа първата слънчева електроцентрала, а Кувейт и Оман решиха да построят свои. В Саудитска Арабия анализатори изчислиха, че произведеното електричество от централите там вече е толкова евтино, колкото и електричеството от старите нефтени централи. Плановете на Саудитска Арабия явно са най-бомбастичните в региона - кралството обяви, че ще инвестира 109 млрд. долара в слънчева енергия и ще получава една трета от енергията си от слънцето до 2032 г. Тази цел е "прекалено амбициозна", заяви Хусам Ханакар от Центъра за наука и технологии в Саудитска Арабия, но добави, че притежават технологията да го постигнат.



Защо сега?



Преди 2008 г. цената на възобновяемата енергия бе прекалено висока, казва Юсуф ал Али, генерален мениджър на "Шамс пауър", компанията, която управлява "Шамс 1". Но в последните години въпреки глобалната рецесия китайските компании произвеждат огромно количество фотоволтаични слънчеви панели. Сега, казва Али, цената на произвеждания ток от слънчеви електроцентрали в много случаи е колкото електричеството, произведено от дизел. Само за последните пет години цената на фотоволтаичните панели е паднала с около 75% според Амит Ронен, директор на соларния институт на университета "Джордж Вашингтон". Това ще направи слънчевата енергия по-привлекателна за местата, които преди не са смятали, че могат да си я позволят. "През т.г. и след това ще видите много нови страни, които отговарят на новата икономика, основана на соларната енергия", казва Матю Кемпбъл, директор на "Сън Пауър", американска компания за слънчева енергия.

Политиците, занимаващи се с енергията на региона, са наясно, че разцветът няма да продължи вечно. На пръв поглед е трудно да се вземат на сериозно енергийните проблеми на страните от Персийския залив, които отдавна са сред най-големите износители на петрол и природен газ. Но бъдещето не изглежда толкова слънчево за тези, които се тревожат, че страните им рискуват да пропилеят геоложкото си наследство. Доклад на лондонския мозъчен тръст "Чатъм хаус" описва в детайли "системното разхищение на природни ресурси" в тези страни. Ако това продължи, Саудитска Арабия може би ще употреби всичкия си петрол за вътрешна употреба в следващите 15 години. Петролът в страните от Персийския залив е субсидиран, тъй че една голяма част от произведеното гориво остава за домашна употреба. Обезсолената вода също се продава на ниски цени, тъй че това също се отразява на запасите от гориво. Заради повечето работници, които всяка година се внасят в района, за да строят инфраструктура, търсенето на енергия продължава да нараства.

За тяхно щастие



богатите на петрол държави са още по-богати на слънце



Арабският полуостров е сред най-слънчевите места на света заедно с американския щат Аризона и някои части от Андите в Южна Америка. Един квадратен километър земя в Катар получава толкова слънчева енергия за година, колкото се съдържа в 1.5 млн. барела петрол, показват проучвания. Обединените арабски емирства са най-активната страна в региона в рекламирането на алтернативни източници на енергия. Правителството твърди, че планира да похарчи 350 млн. долара за проекти за възобновяема енергия в развиващите се страни, а в столицата Абу Даби се намира Международната агенция по възобновяема енергия. В последните години Фондът за развитие в Абу Даби и "Масдар" - правителствена компания за чиста енергия, развиха и финансираха огромна слънчева електроцентрала в Мавритания, ветрена централа на Сейшелските острови и планират да започнат подобни енергийни проекти в пет островни държави в Тихия океан.

Собственият интерес е един от факторите, които стимулират тези политики. "Вижда се как страни като ОАЕ правят значителни инвестиции във възобновяема енергия, защото осъзнават, че чистата енергия ще бъде една от най-силно растящите индустрии на XXI век", казва Ронен. "Те искат да бъдат част от играта", допълва той. Журналистическите материали за разпространението на слънчевата енергия в Персийския залив явно сгряват сърцата на природозащитниците. Ако дори водещите износители на петрол планират мащабни проекти за алтернативна енергия, със сигурност има надежда глобалната климатична промяна да бъде спряна, преди да е късно. От друга страна, може би ще бъде лековерно да се смята, че възможното бурно развитие на слънчевата енергия със сигурност ще бъде "зелено". При положение че суровият петрол се продава за повече от 100 долара на барел в последните години, износителите може да решат, че ще спечелят повече, ако използват по-малко от него за вътрешна употреба, а продават повече петрол в чужбина.



Развитието на възобновяемата енергия ще позволи



на страните от този регион "да продължат да правят пари, изнасяйки петрол и природен газ, и да създават повече работни места", убеден е Ронен. "Все пак природният газ няма да остане необработен заради слънчевата енергия", смята той. Икономистът Джефри Сакс отбеляза пред годишното събрание на Международната агенция за възобновяема енергия в Абу Даби, че не е достатъчно само да се развиват алтернативни източници. За да може да се намали ефектът на глобалното затопляне, трябва да бъде ограничена употребата на изкопаеми горива. В ерата след аварията в японската АЕЦ "Фукушима" някои природозащитници се отвращават от стратегията ядрената енергетика да бъде използвана за разнообразяване на енергийните запаси. Саудитска Арабия например обмисля да построи няколко ядрени реактора, които може да струват до 100 млрд. долара, а ОАЕ планират да имат четири действащи ядрени централи до 2020 г. Това значи, че в бъдещето на тези страни старите практики ще вървят ръка за ръка с новите тенденции по света поне в областта на енергийните ресурси.