Ако има нещо положително в инициативата на президента Росен Плевнелиев за референдум по повод изборното законодателство, това е фактът, че покрай нея въпросът за мажоритарния вот отново стана актуален. В началото на протестите от миналата година искането за мажоритарни избори за парламент бе също толкова ясно и отчетливо, колкото и настояването за оставка на правителството. За съжаление обаче постепенно темата за качествени промени в изборното законодателство заглъхна. Огромна роля за това имаше зам.-шефът на НС Мая Манолова при обсъждането във временните комисии, посветени на изготвянето на нов Изборен кодекс. Тя бе "не човек, а желязо" в изпълнението на партийната повеля да задуши в зародиш исканията за мажоритарен вот или поне силен мажоритарен елемент на парламентарните избори. Именно това бе целта на двете временни комисии за кодекса, оглавявани от Манолова, и обществените съвети към тях. Активността им на косъм не успя.



Плевнелиев развали цялата работа



Поради тази причина Манолова и лидерът на БСП Сергей Станишев са толкова изнервени в момента. Което напълно устройва и коалиционния партньор ДПС.

С голяма доза сигурност може да се предположи, че ако има референдум "за" и "против" чист мажоритарен вот в два тура за депутати, хората, които подкрепят тази идея, ще бъдат мнозинство. И тези настроения не са от вчера, те са факт много преди някой да е чувал за Бойко Борисов. Ето защо не прави чест на управляващите да твърдят, че искането на президента за референдум обслужва само и единствено интересите на ГЕРБ.

Аргументите за въвеждането на чист мажоритарен вот за депутати са много. Той няма да реши с магическа пръчка всички проблеми в политическия ни модел. Но със сигурност ще накара и партийните централи и избраните депутати да се съобразяват в много по-голяма степен с общественото мнение, отколкото го правят сега. С чист мажоритарен вот към момента ние избираме президент и кметове. Към досегашните държавни глави и градоначалници със сигурност може да има много критики, но едно е сигурно - всички те се стараеха и продължават да се стараят да не дразнят прекалено много гражданите, защото зависят от тях, ако искат да продължат политическата си кариера. Докато депутатите зависят само от партийните си централи.

Вярно е, че е възможно да има някои изкривявания на вота, ако той стане мажоритарен. Но нима сега няма подобни изкривявания? Нима ДПС не взе три мандата в София с по-малко от 1% от гласовете? Нима партиите, които управляват в момента, не го правят с около 20% от вота на всички избиратели? Нима през годините нямаше много случаи на хора, попаднали с чисто пропорционален вот в парламента единствено заради икономическите си възможности? Нима пропорционалната система не гарантира на Делян Пеевски пожизнено депутатско място? Няма изборна система, която да не дава отклонения. Но всяка изборна система носи със себе си определени политически последствия. А резултатите от пропорционалната система в нашата политика вече ги гледаме близо 25 години.

Противопоставянето на мажоритарността на партийността се прави или от неразбиране, или с користни цели. Идеята на мажоритарния вот



не е да избираме независими кандидати,



а да направим партийните кандидати по-независими. Дори наистина в парламента при мажоритарен вот да влязат само 2-3 партии (едва ли ще се случи, защото кметовете например определено не са само от 2-3 партии), централите в София ще бъдат принудени да издигат съвсем различен тип претенденти. Просто мажоритарният вот е кошмарът на водещите партии. Всички те, без изключение, се обявяват против него. И може би именно това е един от най-сериозните аргументи, че той трябва да бъде въведен.

Факт е също така, че и президентът е доста свенлив по темата с мажоритарния вот. В искането си за референдум той дори не казва ясно колко точно депутати според него трябва да бъдат избрани чрез такъв вот. Ако поне половината депутати се избират мажоритарно, това ще бъде сериозно развитие. Експериментът с 31 мажоритарни мандати през 2009 г. определено не бе добър, макар и не поради причините, които се изтъкват от настоящите управляващи. Положително развитие може да се постигне и чрез въвеждане на задължителна преференция с нулев праг, което ще даде право на избирателите да пренаредят партийните листи. Единственото, на което са склонни управляващите към момента обаче, е преференция по желание, гарнирана с праг за разместване на листите достатъчно висок, за да я обезсмисли. Ето защо актуализирането на темата от президента не е безвъзвратно закъсняло. Ако заедно с евроизборите направим и референдум за мажоритарния вот, това вероятно ще доведе до там, че на следващите парламентарни избори ще има сериозни промени в начина, по който избираме депутати.