Имам спор за имоти и особено за тяхното ползване. Според мен става дума за самоуправство, което знам, че е престъпление. По какъв начин може да се реагира, преди да има наказателно дело и да се прекратят самоуправните действия своевременно?

А.Ф., София





Действително, законодателят е приел, че самоуправството е престъпление и го е поставил като отделен състав в Наказателния кодекс. Макар и да не говори с това понятие, то НК има предвид точно него в чл. 323. В неговата първа алинея е записано, че "който самоволно, не по установения от закона ред осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева". До три години затвор и глоба до 500 лв. пък заплашва всеки, който "самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред". Ако в горните случаи има използвана сила или заплаха, то наказанието "скача" до цели 6 години затвор.

Всъщност причината за вкарването на самоуправството в НК е именно честотата на случване, както и като опит за превенция на груби действия, които са налице не рядко между хора, спорещи за имоти, за лица, които са съседи като собственици на земя или съсобственици в сгради. В ситуацията "обвинен в самоуправство" може да попадне дори всеки, кой купува или продава, наследява, дели или наема имот, дори и когато прави обикновено преустройство на апартамент, къща, вила, гараж или магазин. Също толкова често може човек да попадне и в ролята на жертва на самоуправни действия - например при наем или при имотна измама. Затова и законодателят се е опитал да вкара превантивен текст в НК за неща, които на практика са гражданскоправен проблем. Затова и жалбата за самоуправство е един от вариантите прокуратурата и полицията да могат да възстановят, дори само временно, имот на истинския му собственик.

Тук веднага трябва обаче да се каже, че при жалба или сигнал за самоуправство се задвижва цялата репресивна част от държавната машина и може да се стигне до наистина тежки последици за всяка от спорещите страни. И при случая, в който дадено лице може да се оплаче от друг човек, че е извършил самоуправство, и в ситуацията, в която същото лице се оказва потърпевш от такова оплакване, се завързва процедура, която всеки е добре да знае.

Такава наказателна процедура може да тръгне дори срещу някой, който не иска да напусне взет под наем имот. Съдебната практика познава и случаи, в които наказателно производство се води дори срещу лице, което не е дало достъп до свой имот за отпушването на канализацията на блок.

Процедурата се задвижва по Наказателния кодекс и по Наказателно-процесуалния кодекс с подаване на жалба или сигнал до прокуратурата или със заявителски материал пред полицията. С последните поправки в законите отпреди десетина години тя се движи като полицейско дознание, наблюдавано от прокурор.

И тук идваме до проблемите с това какво да се прави, докато трае досъдебното производство или пък съдебно дело за самоуправство. Какви предварителни, превантивни действия за възстановяване на фактическо положение може да има. По стария закон за съдебната власт (ЗСВ) беше сравнително лесно. В него имаше специален текст, според който прокуратурата имаше право да "предприема действия за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права". Тя можеше да предприема тези действия вън от наказателната процедура. Така прокурор можеше да издаде постановление, с което да нареди на полицията да окаже "спешно съдействие за възстановяване на самоуправно нарушеното фактическо положение".

В сега действащия ЗСВ обаче такъв текст няма. В него обаче има разпоредба, която предвижда, че в рамките на своята компетентност и в съответствие със закона прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи. В закона за МВР пък има текст, според който "полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции".

Чл. 56 от закона за МВР е още по-конкретен. Според него "полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред". За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. По закон протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля.

Именно това са текстовете, по които прокуратурата и полицията може да се намеси и преди да има присъда в наказателен процес или решение по гражданско дело. За целта обаче те трябва да са приели, че става дума за извършвано или възможно самоуправство по смисъла на НК.

Като аргумент, че те могат да извършат тези предупредителни и превантивни действия, е и алинея 3 на чл.323 от НК. Там е записано, че деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. Тези държавни органи могат да са прокуратурата и полицията. Важно е да се знае обаче, че тази възможност "не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние".