|
| Димитри Иванов |
В подлеза при хотел "Плиска" в София едно циганче привикваше минувачите "Амичи, амичи", да играем на "Тука има, тука нема". Аз играх и циганчето винаги печелеше. Сега циганчето го няма, правят казино до подлеза. Ще питам Йордан Цонев, той е бил крупие в Бургас, държа се много културно с мен, когато Кеворк ни сложи един до друг на масата. Тя е голяма маса в ресторант "Uno" в старата ми махала срещу "Попа". Светлин Русев, Нешка Робева и Любомир Левчев не ги питам, защото да не викам през масата, те седят по-близо до Кево. С Кево аз съм приятел, а той не ми е приятел. "Виж какво, приятелю" казах му, когато той ме взе от улицата, от светофара пред Орлов мост, когато ме бяха уволнили отвсякъде. "Аз не съм ти приятел, аз съм ти програмен директор", поправи ме той. Това, че Кево не ми е приятел, не ми пречи, аз съм му приятел.
Йордан Цонев, с когото седим рамо до рамо на масата на Кево, все забравям да го питам за казината и за Пандира. Петьо Пандира беше приятел с артиста Апостол Карамитев и легендарен като спасител на плажа и с подвизите си в казиното. Петьо хващаше стола, вдигаше го над главата си, казваше с гласа на Луи Армстронг на чужденците: "Тия чужденци ще пият наш'то хубаво българско вино!"
Тогава по морето пиехме наливно памидово, естествено газирано, щото неприкипяло младо вино и много пивко и на сутринта ще ти се сцепи главата. Но бяхме млади, половин час в морето, половин час тичане по брега, пак половин час плуване, после - под душовете на плажа, малко old spice по бузите и бяхме свежи като кукуряци или свежи като краставици в зависимост от речниковия фонд, на който говореше. Тузарите чужденци не пиеха наливно памидово като нас, те пиеха бяло бутилирано, димят или мискет. Петьо Пандира се бунтуваше против неправдата. Той е първият дисидент в моите спомени. С рязко движение Петьо Пандира удряше стола в главата си, пробиваше прогнилата от морската влага шперплатова седалка и казваше с гласа на Луи Армстронг: Ха-ха! Веднъж не казал, понеже подменили виенския прогнил от морската влага шперплат с нашенски суров бук и Петьо Пандира се самонокаутирал в казиното пред онемелите чужденци. Не съм свидетел, не съм видял това. Но даже и да го бях видял, нямаше да го кажа от уважение към легендата за Петьо Пандира, недостижимия кумир за нас спасителите по софийските басейни. Повтарям, Пандира не беше мой приятел. По същия начин, по който Кево не ми приятел, но аз съм приятел на Кево.
Амичи, амичи .... Колкото по наближава краят, толкова по-малко остават старите приятели. Жени Божилова ми е отколешен приятел. Тя много хубаво преведе романа на Рей Бредбъри "Death is a Lonely Business". Смъртта е занимание самотно. Самотно е. Тази работа не можеш да я възложиш на друг, трябва сам да си я свършиш. И Томски ми е отколешен приятел. Гледам го на снимката как се е прегърнал с Рей Бредбъри. Жени ми каза по телефона, че ни кани на гости мен, Томски и жена му Калинка. Жени щяла да ми плати таксито. Не спират да ме будалкат старите ми приятели. Не ме изоставят в самотата. Амичи, амичи ....
Ще им обясня, ако ме оставят да взема думата от тях, че не е толкова самотно. Затрудня ли се да преведа нещо, притичват ми се на помощ от Хонконг и Сингапур. Е, не се притичват, а помагат с имейли да ми подскажат. Един амиго ми прати мате от Аржентина, друг ми донесе чай от Китай, трети и четвърти ми пращат книги, защото те ги харесали или защото нямали мнение и аз да си кажа мнението. Да не говоря за "проповедниците", които са се втурнали да спасяват душата ми, препечатвайки Библията и задръствайки форума. Те не са лоши хора, не са хейтъри, ама не може ли другаде да проповядват. Амичи, амичи ...
Кево и Томски бяха по-добри интервюори от мен. Аз спорех, Бжежински направо го направих на мат и маскара. Какво значение има, че се оказах прав? Никакво. Време ми е да си ходя. Снощи сънувах, че вече съм отишъл и какво ...интервюирам Конрад Аденуер. Аз никога не съм го виждал.
- Вие изградихте ХДС, Християндемократическия съюз, хер райхсканцлер, и аз Ви питам ...
- Не бях канцлер на Райха. Щях да се кандидатирам, но дойде Хитлер. Оглавих Бундесрепубликата чак през 1949. Вие сте неточен, майн хер. Както обикновено.
- Ach so (аз не говоря немски, но в съня си разговарях на немски)
- Извинете ме. Откъде знаете, че съм неточен както обикновено?
- Ние тук всичко знаем. Не можахме да ви научим българите на германска точност.
- Моля да ме извините. Паметта често ми изневерява, пък и време мина. Все пак спомням си как при вас Германия се съвзе след войната, влезе в НАТО и участва в основаването на Европейската общност, денацифицира се. Сега неонацисти и в София, и в Киев, и в Минск, и в Талин, и в Рига, и във Вилнюс ...
- Пропускате, че в Калифорния навремето имаше концентрационни лагери. Пак сте неточен. Престанете да досаждате.
- Щом е така, аз ..
- Не, останете. Скучно ми е . Вече никой за нищо не ме пита
- От фондацията "Конрад Аденауер", тя има клон и в София, не Ви ли ..
- Те най-малко. Игнорамуси.
- Аз Ви питам. Чели ли сте "Майн кампф"?
- Не исках да я докосна. Но я докоснах.
- Кога?
- На 27 август 1937, когато се омъжваше дъщеря ми Риа. На гражданската церемония в кметството - вече не бях кмет на Кьолн, бяха ме изгонили - на нея й връчиха "Майн кампф". Личният подарък от фюрера за всички новобрачни. Тя взе перодръжката да се разпише, после ми подаде книгата, да я държа. А след 1939 г., когато синовете ми бяха мобилизирани, трябваше да подписвам писмата си до тях с "Mit deutschem Gruss" (с немски поздрав). А пък Фон Рибентроп и Скрябин, като подписваха пакта за ненападение ...
- Мой ред е да Ви коригирам. Пактът беше подписан от Рибентроп и Молотов. Скрябин е пианист и композитор.
- Молотов му беше роднина и също се казваше Скрябин. Преименува се на "молот" (чук), за да звучи като регалията със сърпа и чука. Заклинания. Сталин, искаше да е "сталь" (стомана), а не Джугашвили. Кланяха се на регалиите си - петолъчки, свастики. Тотемът на племето. Дивакът е суетен. Кичи се. Със значката на футболния си клуб, с железния кръст на райха или звезда на герой на СССР; или поне с марков часовник или дреха. Имате ли още въпроси? Извинявайте, майн хер, но сте ми скучен. Впрочем тук е вечна скука. Вървете при G.B. Shaw. Ще си говорите за социализма, ако той позволи да говорите, той иска все той да говори, а другите да слушат .
Не отидох, понеже мобифонът звънна и ме събуди. Беше 06.00 GMT. Аз ставам в шест. Но по GMT.
DI copyright
