Признавам си, че сбърках. Писах по повод огласения преди две седмици 13-и доклад за България от Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), че Брюксел гледа цирк у нас. Но Еврокомисията завчера ме поправи с нов доклад: не е цирк, а менажерия. В цирка показват умни животни, които изпълняват сложни команди. У нас е зверилник, който не признава контрол - Джурасик парк, населен с хищници, за които няма наяждане. Корупцията се е превърнала в основен закон на българската джунгла, на който служат според възможностите си именити политици от всички цветове, магистрати, висши администратори, елитни бизнесмени и техни добре облечени подгласници, средни и дребни чиновници, че дори и населението, примирило се със съдбата си постоянно да се принася в жертва като потърпевш участник в корупционните схеми.



От седем години България се измъчваше в ЕС,



че само тя заедно с Румъния е подложена на редовно осветяване заради корупция на високо равнище. Като много хищници и нейният политико-икономически елит предпочита да ловува на тъмно. В Европа той се признава като един от най-стръвните (по-стръвен и от румънския), защото само за него е добавено наблюдение и за организирана престъпност освен за корупция. От времето на тройната коалиция през кабинета на Борисов и сетне на Орешарски властите упорито подмятаха на Брюксел, че не се отнася справедливо към България, защото не само тя е развъдник на корупция. Вижте себе си, пък тогава ни критикувайте!, настояваха министри и родни евродепутати.

Желанието им се изпълни. По време на председателството си през втората половина на 2009 г. Швеция предложи въз основа на Лисабонския договор т.нар. Стокхолмска стратегия за изграждане на единно пространство на правосъдие, свобода и сигурност, която бе приета от Европейския съвет през пролетта на 2010 г. като Стокхолмска програма за периода 2010-2014 г. В средата на годината бе изработен и План за действие, който изискваше да се въведат общи механизми в нехармонизираната до този момент сфера на правосъдието и вътрешния ред. През 2011 г. бе решено да се подложат всички държави в ЕС на наблюдение за корупция, която се смята за най-голямото зло, защото ощетява общността всяка година с около 120 млрд. евро - приблизително колкото е нейният бюджет. За целта на две години ще бъде правен общ Антикорупционен доклад за целия Евросъюз с приложения за всяка държава членка. Първият доклад излезе миналия понеделник. Резултатът е разтърсващ. Принудени да признаят и своите грехове, западните държави, които ни служеха като наставници по демокрация, са излезли от дипломатическата сдържаност и са дали на Еврокомисията свобода, която по-рано не си е позволявала. Разликата може да се усети много добре при сравняване с неотдавнашния доклад за България. В него доминираше обичайната загадъчност, позната ни като "брюкселски език", който избягва прякото разобличаване на виновници. В новия текст имената сякаш са били на върха на езика на авторите, защото още първият прочит ги прави лесно разпознаваеми.



Тук е цялата менажерия, позната ни от годините на прехода



Забележете какви имена прозират зад кратките описания на техните дела - Георги Първанов, бивш президент, получил финансиране от лица (прочутите бизнесмени Людмил Стойков и Марио Николов), злоупотребили с фондове на ЕС по САПАРД; Ахмед Доган - "получил 1 милион евро като консултант по хидроенергийни проекти, без да има квалификация на инженер"; Волен Сидеров, "спорен" председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и за парламентарна етика, на когото по целесъобразност бе отнета парламентарната етика; Христо Бисеров, бивш зам.-председател на Народното събрание, обвинен в пране на пари; 16 народни представители от различни цветове, клъвнали на медийна въдичка с телефони "Верту" през 2010 г.; Румен Петков, бивш вътрешен министър, "подал оставка през 2008 г. след установяване, че е поддържал контакти с лидери на организираната престъпност (братя Галеви); Цветан Цветанов, друг бивш вътрешен министър, отличил се с "масово, непозволено подслушване на политици, магистрати и бизнесмени"; Мирослав Найденов, бивш земеделски министър, разследван за злоупотреби със средства на ЕС; Делян Пеевски, "спорна фигура начело на ДАНС, станал повод за безпокойство както в България, така и в чужбина". Единствено той е удостоен с двойно внимание в доклада, защото попада и в сектора за медиите, където се казва, че "собствеността на медиите е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица (Пеевски, майка му Ирена Кръстева и "кредитора" им Цветан Василев), което компрометира независимостта на издателствата"; Красьо Черния, "брокер на власт, обещавал продажба на високи постове в съдебната система"; Венета Марковска и Галя Гугушева, провалили се кандидати за Конституционния съд заради "предизвикателствата, свързани с етиката в съдебната система"; соченият в някои класации като най-богат българин Васил Божков, на когото пасва "общественото усещане, че няколко фирми доминират на пазара на обществените поръчки в области като пътното строителство" и пр. и пр.



Като участници в сафари сред свободно бродещи хищни видове



авторите на новия доклад предпазливо отбелязват, че в България има "известен напредък в борбата с корупцията по ниските етажи в граничната и пътната полиция". С други думи, някои нагли катаджии са усмирени, но на каква цена? "През 2011 г. един полицай е бил принуден да подаде оставка, след като е било установено, че е предоставил информация на медиите за дарителите на МВР, чиито автомобили се твърди, че са били освободени от проверки по пътищата. Твърденията, че сред дарителите на МВР има заподозрени, срещу които се води разследване (след разкритие на в. "Сега" - б. а.), накараха министерството да въведе правила за даренията и да публикува онлайн списък на даренията, който се актуализира на всеки три месеца." Следва предупреждение на ЕК от сорта "Не дразнете животните!": "Въпреки това не са предприети никакви стъпки за засилване на защитата на лицата, подаващи сигнали". Иначе "все още се получават сигнали за дребни подкупи в сферата на здравеопазването, полицията, митниците, местните власти и т.н.".

Но това е по отношение на дребните хищници. А за другите се казва: "До настоящия момент в съдилищата са внесени съвсем малък брой дела за корупция по високите етажи на властта... В практиката реално не се налагат възпиращи санкции за корупция, особено срещу висши държавни служители... Все още има предизвикателства, свързани с определянето на приоритет за случаите на корупция по високите етажи на властта". Което означава, че за големите зверове дори няма план с кои да се започне. Тяхната недосегаемост е повсеместна, включително и при манипулирането на избори: "Срещу по-високостоящи организатори на купуването на гласове все още не е имало наказателно преследване", установяват брюкселските изследователи на дивата природа.



Какъв план за борба с корупцията може да има в държава,



чието правителство (на Пламен Орешарски) представи през септември 2013 г. програма "за мерките срещу причините и предпоставките за корупцията, без да посочва изрично думата "корупция", чудят се природозащитниците в ЕК? Очевидно властта се тресе от страх дори да назове проблема, защото е част от проблема. "Според получените сведения организираната престъпност в България се ползва с протекции чрез корупцията в публичната администрация, съдебната система, полицията и митниците", пише в доклада. Няма как да е друго, след като разбойници контролират хранителната верига: "Организираната престъпност продължава да упражнява влияние върху икономиката". Затова "в България няма нормативна уредба за лобирането", "наказателното преследване на корупцията и организираната престъпност се възпрепятства от опорочени досъдебни разследвания, процесуално забавяне и прекратяване на делата поради формални недостатъци", а "опитите за приемане на кодекс за етично поведение на членовете на парламента се провалиха".

Щом от голямо разстояние се виждат с просто око такива чудовищни факти, какво излиза при по-внимателно взиране в гъсталака? "По-малките градове са изправени пред особени рискове от инфилтриране на организираната престъпност, което е свързано със съчетание от насилие, заплахи и тайни споразумения с местните политици и правоприлагащи органи, както и с концентрация на икономическа мощ", пишат политзоолозите. Според тях "тези рискове оказват пряко въздействие върху способността на местните власти за провеждане на безпристрастни и прозрачни процедури по възлагане на обществени поръчки". Което означава неизбежно хищническо разграбване на общественото богатство.



В опита си да изгонят чуждите наблюдатели от своите ловни полета



българските власти се поставиха под двойно осветяване. Те смятаха, че Евросъюзът ще прекрати специалния си мониторинг върху тях чрез МСП, като въведе общ контролен механизъм за всички държави, и че след това на фона на общите грехове собствената им крадливост няма да изглежда като уникално явление в ЕС. Нашите управленци се опираха на опита си в Съвета на Европа, където в края на 90-те години заради България бе въведена процедура на мониторинг за всички новоприети държави, след това пак заради нея бе въведена процедура на постмониторинг в началото на хилядолетието, а сетне проверките бяха разширени и за по-старите членки. Но както там тя си остана вечният проверяван (дежурният заподозрян), така и в Евросъюза получава шанс да увековечи мониторинга над себе си, защото Брюксел предупреди, че дори и да бъде прекратена някой ден процедурата по МСП, новата антикорупционна процедура ще продължи безсрочно. Ако досега България се сравняваше само със себе си (и донякъде с Румъния) при отчитането на напредък, занапред ще трябва да държи сметка за формиращата се обща нетърпимост към корупцията. Започва нова класация в Европа, в която нашата държава влиза с преднина от 13 обиколки - колкото са официалните доклади, уличили я след 2007 г. като пример за корумпираност в ЕС.