Отец Йозе Головшек се моли за финансов спасителен пакет. Но ако се случи най-лошото и банките изземат църквата му, той може да се утеши с това, че ангелите вътре не могат да бъдат разпродадени. "Църквата е защитена като културно наследство", обяснява свещеникът, като тъжно гледа към красивата барокова сграда в Марибор, втори по големина град в Словения. Построеният през ХVIII век храм "Св. Алоис" е изправен пред опасността да смени собственика си заради търговските несполуки на духовенството. Епархията в Марибор е във фалит, не може да си плаща дълговете и е оставена на милостта на кредиторите си. И църквата на отец Головшек може да плати цената за това.

Финансовите трудности не са непознати на Римокатолическата църква. Крахът на мариборската епархия и свързаните с нея инвестиционни фондове - Zvon Ena и Zvon Dva - е един от най-големите. Претенциите към нея са на обща стойност 1 млрд. евро. "Св. Алоис" е в ръцете на съдия-изпълнител заради предприемачески дух, съмнителни финансови операции и... порно. Трима епископи вече се оттеглиха, а един свещеник, превърнал се във финансов магьосник, е на път да влезе в затвора.

Това развитие на събитията болезнено напомня на Словения за миналото, когато в продължение на години се разхищаваха средства и в резултат на това икономиката на страната сега е на ръба да поиска спасителен пакет от еврозоната. За Ватикана, който в момента е управляван от папа, борещ се срещу "издигането на парите в култ", това е сериозен урок за опасностите, които се крият пред оставен без контрол мениджмънт.

Чрез двата фонда Zvon епархията в Марибор участва в инвестиционната империя, занимаваща се с издателска дейност, производство на бои, стъклария, водни паркове, телекомуникации, недвижима собственост в Хърватия



и дори кланица в Буенос Айрес



Печалбите от прегрелия фондов пазар обезпечават заемите, които се увеличават. Когато финансовият балон се спука, повечето от инвестиционните фондове се сринаха. Zvon Ena и Zvon Dva бяха в по-добра позиция от другите словенски фондове, но словенските акции обаче паднаха с 40% и двата фонда обявиха фалит.

Трудно е да се определи крайният резултат от управленския провал на епархията в Марибор. Въпреки че общо исковете по време на процедурата за банкрут възлизат на 1 млрд. евро, по-точната цифра вероятно е около 500 млн. евро в нетни заеми от банките. За сравнение, годишният бюджет на администрацията на Светия престол е около 250 млн. евро. Според правилата на Ватикана всеки заем от над 1 млн. долара трябва да получи одобрение от Рим.

Вината за бедствието е хвърлена върху Мирко Крашовец - хитър свещеник, който е ковчежник на Марибор от 1985 г. След като мариборската епархия фалира през 2011 г., Крашовец бе прогонен в манастир в Австрия, а през декември бе осъден на 2 г. лишаване от свобода за участието си в злоупотреби с еврофондове. Той обжалва присъдата. Крашовец признава грешки, но настоява, че е само изкупителна жертва.

След като Словения се отделя от бивша Югославия през 1991 г., острите инстинкти на Крашовец стават безценни. Той изгражда връзки в чужбина и



отваря успешната спестовна банка Krekova,



която през 2002 г. е продадена за 30 млн. евро на австрийската Райфайзенбанк. Марибор обаче не се възползва добре от реституцията на имоти. Крашовец е свещеник с интелект, който може да реши проблема. Важно решение е да се съберат приватизационните сертификати, раздадени на словенците по време на масовата приватизация, чиято условна стойност е между 1500 и 3000 евро. Свещениците в Словения са привлечени да помагат и да убеждават хората да ги предоставят на църквата. В началото Марибор се справя добре и стойността на фонда се покачва, когато Словения влиза в еврозоната през 2004 г. Основният пазарен индекс скача с 500% в периода между 2003 и 2007 г. - ръст, който накрая е унищожен. Симон Здолшек, който е бивш ръководител на Zvon Ena, казва: "Всички ние направихме грешка - Zvon, банките и църквата - тъй като повярвахме в този растеж". В интервю за в. "Дело" преди да бъде изгонен, Крашовец казва: "Това е все едно си засял пшеница, но реколтата е унищожена от градушка, а в същото време изгаря и плевнята. Ако някой ни беше предупредил, че това ще се случи, ние никога нямаше да действаме така".

Както много инвестиционни фондове, Zvon Ena и Zvon Dva вземат прекалено много заеми и ръководството им не се отказва от спекулативните инвестиции. И след това идва Т2. И чак тук се намесва Ватиканът - защото става дума и за порнография.

В края на 2007 г., Т2 - компания, контролирана от Zvon Ena - решава да се пробва на словенския тв пазар, като предлага пакет от 120 канала - сред тях има и такива, предназначени само за възрастни. Банкер се шегува, че Т2 предлага "най-добрата порнография в Словения".

Не е ясно дали папа Бенедикт повдига въпроса директно, но през 2008 г., когато словенски епископи посещават Рим, са предупредени, че порното и финансовите приключения трябва да спрат.



Папата призовава гостите



към "по-голяма преданост към Евангелието при управлението на църковните имоти".

С течение на времето става ясно, че порното на Т2 е едно от най-умелите търговски решения. Голямата грешка е опитът да се изгради собствена инфраструктура от телекоми на територията на Словения - незавършена и в крайна сметка пагубна цел. Пазарът се променя точно когато проектът е най-уязвим; банките са уплашени. Това е най-големият актив на Zvon и ключът към падението.

Въпреки че подозренията във Ватикана към Марибор датират от 2008 г., на Светия престол му трябват три години, за да предприеме мерки - нарежда разследване и отстранява трима епископи. Дори и сега в Словения се чуват открити критики към папа Франциск, че през миналото лято е отстранил монсеньор Антон Стреш, който става архиепископ на Любляна, след като е служил в Марибор.

Крашовец твърди, че епископите са одобрявали стратегията и подкрепяли важните решения. Проблемът бил в излизането на капиталистическите пазари, а не самото изпълнение. В писмо до клира, появило се на страниците на местния в. "Дневник", Крашовец казва, че "е приел ролята на изкупителна жертва". "Но увъртането на истината отива твърде далеч... това несправедливо очерняне на името ми няма да позволи на църквата да излезе невредима".



Сътресенията обаче продължават



Възможни са и още последствия. Кредиторите очакват да получават само част от описаното в исковете си. В църквата пък се разширява дебатът дали инвеститорите трябва да получат компенсации. Богдан Кнавш, францискански монах, роден в Марибор, открито казва, че няма да прости грях като безразсъдно прахосване на "спестяванията на обикновените хора". "Ако тази несправедливост не бъде поправена ... петното ще остане върху Църквата за десетилетия", пише той.

Епископите са категорични, че отговорността е ограничена: други епархии няма да отговорят за грешки, допуснати в Марибор; Марибор законно се е отделил от инвестиционните компании; а инвеститорите няколко пъти са имали възможност да се оттеглят. Според монсеньор Главан исканията за обезщетения са "неоснователни".

Съседна епархия в Австрия може да се намеси, за да спаси "Св.Алоис". Църквата е съвсем наясно, че репутацията й пострада; близо до църквата "Св. Алоис" има стени, надраскани с имената на църковните ръководители и със свастики. Негодуванието се задълбочава.

Според добре запознати отпускането на спасителен заем от Ватикана било много близо - дори условно одобрено - преди да бъде отхвърлено след тайнствена намеса. По-късно банките искат допълнителни гаранции от други епархии, като това кара доста хора да подозират, че има заговор срещу цялата Римокатолическа църква.

"Научих нещо за църквата", казва Зоран Желич, който е психолог, инвестирал в Zvon. "На всяка църковна служба има признание, признаване на грях. Казват, че това е ритуал, но и те не вярват в това, животът си тече както преди. Те се крият, крият се от моралната отговорност, крият се зад законни структури и не казват какво точно притежават."