Ако потърсите снимки на Генерал Тошево в интернет, със сигурност първата, която ще видите, е на площада в центъра на града. Чист, спретнат и ремонтиран наскоро, той със сигурност е любимото място на местните жители през летните вечери. От лятото на тази година мястото ще се промени, защото ще бъде превърнато в строителна площадка. За ремонта на площада, който не личи да има нужда от това, правителството даде цели 3.5 млн. лв.

Реконструкцията на центъра на Генерал Тошево е един от 392-та общински проекта, които правителството реши да финансира по новата си програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". За тях са отделени 289 млн. лв. от общо 500 млн. лв. по програмата. Парите за нея бяха отделени от капиталовите разходи на министерствата за тази година. Още при създаването на фонда за програмата обаче депутати, включително и от БСП, изразиха съмнения, че не се посочват целите, за които ще се изразходват парите. Опасенията бяха, че по този начин проектите ще са



толкова разнородни, че няма да могат да се сравняват,



и така да се прецени ефектът от тях.

Така и стана. Одобрените в сряда проекти повдигнаха и редица други притеснителни въпроси - как точно е станал изборът на изпълнителите, какви са били критериите за оценка, тяхната тежест и какъв е очакваният икономически ефект и дали не са предпочетени "нашите" кметове пред тези на опозицията. Само за 11 дни междуведомствената комисия, сформирана с постановление на Министерския съвет, е успяла да разгледа 1100 проектни предложения на общините за близо 2 млрд. лв. Допълнително в Министерството на финансите са постъпили и 16 предложения от министерства, от които са били одобрени 13. Това означава, че средно на ден комисията е разглеждала по 100 проекта. Справка в списъка с проектите показа, че основният дял от парите е отишъл в местната власт -



над 200 от тях са в ръководени от БСП общини и над 96 - на ДПС



По неофициална информация от правителството са спуснали инструкции към общините да дават само проекти, които са готови за реализация, за да може бързо да се усвоят отпуснатите пари. Целта е да се усети ефектът от усвояването на парите още за предстоящите евроизбори и така да се постигне мобилизиращ ефект върху електората. По подобен начин преди парламентарните избори правителството на НДСВ лансира "План 2004", по-известен като "малките демонстрационни проекти на царя". Абсолютно по аналогичен начин тогавашните управляващи еднолично и без никакъв контрол избраха проектите, в които да инвестират отделените пари. По-късно се оказа, че именно фирми, свързани с партията, са били избрани за изпълнители. И въпреки че тогава именно дейци от БСП разкриваха злоупотребите с "чешмичките на царя", днес управляващите повтарят техните предизборни "ходове". Но вече става дума за много повече пари.

От апликационната форма за кандидатстване става ясно, че единствената информация, която е трябвало да се попълни, е продължителност на проекта, наличие на проектна готовност, финансиране, цели и очаквани резултати. Тази информация обаче не е достатъчна, за да се отговори на одобрените 11 критерия за оценка, които и без това са неясни. На първо място е проектът



да е в съответствие с програмата на правителството,



което не е ясно какво точно означава. Следващият критерий е "очаквани ефекти от изпълнението на проекта (отразяващи цели на политиката на правителството)". На последното място е поставен проектът да има принос за икономическото развитие на национално, регионално или местно ниво.

Рекордьор по финансиране - 15.3 млн. лв., е община Кюстендил - здрава социалистическа крепост и избирателен район на зам.-шефа на парламента Мая Манолова. Само проектът "Акрополът на Пауталия - пътешествие през вековете", намирисващ на исторически кич, ще струва над 5 млн. лв. 12 млн. лв. ще отидат в Бургас, в който бъдещият спортен и бизнес център "Арена" ще глътне 5 млн. лв. Над 7 млн. лв. ще получи подземен гараж в Русе. Нищо не обединява тези три проекта например, нито е ясна икономическата им ефективност и възможност за създаване на заетост.

В Пловдив пък, където БСП и ДПС нямат позиции, не беше финансиран нито един от предложените проекти за 37 млн. лв. - за доизграждане на спортната зала "Колодрума", строеж на офис сграда, реконструкция на бул. "Васил Априлов", зоологическа и детска градина. София също е разочарована - кандидатства за над 40 млн., а й отпуснаха само 6 млн. лв. за детски градини.

Въпреки че от левицата неведнъж декларираха, че



физкултурният период в политиката уж е приключил,



управляващите явно залагат изпитаната формула на ГЕРБ със строежа на спортни зали. Това по принцип не е лошо, но нали идеята уж е за икономически растеж на регионите, а не за спортна слава.

От публикувания списък прави впечатление, че близо 55 млн. лв. са раздадени за спортни обекти на общините и регионалното министерство. Футболният клуб "Марек" се радва на симпатиите и на тази власт, след като единственият проект за Дупница е за изграждане на спортната му зала за 4.5 млн. лв. По времето на ГЕРБ същите пак получиха финансова помощ от държавата. 3.5 млн. ще струва изцяло новата спортна зала в Гоце Делчев. С 500 хил. лв. повече ще струва доизграждането на залата в Мездра, а 1.5 млн. лв. ще излезе реконструкцията на спортното съоръжение в Якоруда. За спортната зала в Ботевград пък са отпуснати близо 2 млн. лв., включително и изграждането на фонтан и "водно огледало" пред нея. Стадионът на отбор "Лудогорец" в Разград също касира 3 млн. лв. Дано това да помогне за получаване на лиценз от УЕФА, та да няма сблъскване на Националния стадион, когато мач на отбора съвпадне с концерт на някого като Роджър Уотърс.



Най-много трябва да черпят 539-те жители на варненското с. Разделна,



дано повечето да са здрави и млади, тъй като ще се радват на нова спортна площадка за 100 хил. лв. Сходна е ситуацията и в пет от селата в община Кирково, където средно живеят между 300 и 400 души. За тях са предвидени спортни съоръжения за близо 300 хил. лв. Интересен факт е, че спортното министерство също получава пари за изграждане на спортни площадки в различни градове и паланки.

Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) адмирираха идеята за създаването на фонда и за възможността общините да получат пари за инвестиции, но разкритикуваха част от проектите и начина, по които средствата са разпределени. "Около 1/10 от фонда отива за ремонт и довършване на спортни зали. "Лудогорец Арена" също получава финансиране, спортната зала в Мездра - това ли е най-важното, в което трябва да се инвестират парите? Дали тези проекти ще създадат заетост", попита Петър Ганев по време на дискусия за предизвикателствата пред развитието на областите, организирана от ИПИ. Ганев допълни, че това ще бъдат "едни бързо похарчени пари в проекти с ниска ефективност", но заяви, че "като цяло идеята не е лоша". Като добри примери бяха посочени ВиК проектите, както и изграждането на ново средищно земеделско училище в с. Маноле, община Марица.

От администрацията на президента определиха класирането на проектите като "скандално" заради неефективни класирани проекти.





НАЙ-СКЪПИТЕ ПРОЕКТИ

Изграждане на подземен паркинг на бизнес център - Русе - 7 млн. лв.

Строителство на детски градини - София - 6 млн. лв.

Спортен и бизнес център "Арена" - Бургас - 5 млн. лв.

Ремонт и рехабилитация на спортен комплекс - Смолян - 5 млн. лв.

Училище по земеделие - с. Маноле - 5 млн. лв.

Многофункционална спортна зала "Марек" - Дупница - 4.5 млн. лв.

Реконструкция зала "Конгресна" - Варна - 4.5 млн. лв.



НАЙ-НАГРАДЕНИТЕ МИНИСТЕРСТВА

- регионално развитие - 50 млн. лв.

- правосъдие - 30 млн. лв.

- околна среда - 29 млн. лв.

- здравеопазване - 24 млн. лв.

- регионално развитие - 20 млн. лв.

- младежта и спорта - 20 млн. лв.

- транспорта - 15 млн. лв.

- инвестиционно проектиране - 6.35 млн. лв.