Имаше симпатична паника през седмицата заради поредна екзотична идея от европейската столица на екзотичните идеи Брюксел. Разпространен бил доклад (или отчет?) на ЕС, изготвен от Комитета по правата на жените и половото равенство. Единствената причина подобно съчинение да получи отзвук в българската медийна среда вероятно е досегашният опит с други нелепи претенции, в края на краищата прокарвани и узаконявани от еврочиновниците, необяснимо за разума и нуждите на обществото.

Мерките срещу кривите краставици и грижата за щастието на кокошки и прасета са достатъчна причина за повишено внимание и към новите, ясно изразени намерения за социално инженерство сред подрастващите, които могат да имат и други последици, освен заявените от авторите на доклада: да променят постепенно идентичността им в съответствие с възгледите на тези автори. Според тях класическите произведения на литературата за деца формират у новото поколение невярна представа за съвременния свят, затова четенето на такива книги следва да се ограничи. У съвременните малки европейчета се "създава впечатление, че мястото на жената не е в офиса, а в кухнята". Това поражда много силно възмущение у докладчиците, те се тревожат, че то ще спъва кариерното развитие на идващите поколения европейки и ще ги обременява в главното състезание на века - за равенство и надмощие над срещуположния пол. Директивата, която се предлага на европейската култура, гласи: "Задачата за промяна на идентичността на момичетата и момчетата е повече да не се показват в книгите и по телевизията традиционни семейства, където мъжът храни семейството, а жената се грижи за децата".



От промъкналите се в българския печат откъслеци



от текста на доклада става ясно, че създателите му са готови да отидат и още по-далече. Във второто десетилетие на ХХI век се предлага забрана на определени книги и произведения, които не служат на правата на жените и равноправието между половете: "Традиционните детски приказки могат да нанесат вреда на възможностите за кариера на жените в Европа и поради това те трябва да се забранят". Досега такива мерки няма дори срещу филмите и литературата с насилие и убийства - широко разпространено обяснение за пораждането на престъпността в обществото. Ограничения и забрани, каквито се предлагат, има срещу проповядването на нацизъм и расизъм. Поставянето на традиционните приказки до тях очевидно не смущава европейските специалистки.

Дори по времето, когато в ранната социалистическа държава някои прекалени светци са гледали приказния фолклор накриво заради самото споменаване на царе, царски синове и дъщери, дори тогава те не са вземани на сериозно и обществото с досада ги е чакало да изтрезнеят. Но документът, който сега се завърта из европейското пространство, дава да се разбере, че въпросът не е поставен пожелателно: той призовава да се изработи ново законодателство в областта на детската литература поради "крайна необходимост" от такова. Идеята да се "вземат мерки", ако е витаела в нечии глави, вече не витае - тя се приземява и пред очите ни се превръща в реална дивотия. Нищо чудно народните приказки, Ангел Каралийчев, Андерсен и Братя Грим една сутрин да осъмнат извън закона.

При повече място бих могъл доста разточително да се разпростра в защита на приказките. Смущава ме обаче, че ще съм принуден към това от хора, които най-вероятно също като мен са отгледани (и най-вероятно със същите тези приказки) в света на принцове и принцеси, на змейове и магьосници, на замъци, златни ябълки и джуджета. И че единственото доказателство срещу вълшебния свят на приказките са същите тези съвременници, които се отричат от тях и понечват да ги отпишат и дори забранят.



Защото не отреждат заслужено място на жената в офиса



и затъмняват перспективата й за бляскава кариера.

Пред такова доказателство следва да отпуснем ръце. Кои сме ние да защитаваме тези безсмъртни творби, щом група пораснали техни читатели формулират абсурдните днешни обвинения? Само така, мимоходом, се сещам за будната и оперена Крали-Маркова невеста, която тайно, за всеки случай, скрила под седлото сабята дипленица, а в торбата - тежкия боздуган. И така спасила юнака в битката с черните арапи и освободила три синджира роби. Ей така, от вкъщи, дето е речено, от семейното гнездо. Без офис, телефон и факс, без компютър и кантонерки. Направила е кариера в народната душа, ако толкова не можем без кариера.

Сюжетите и героите в приказното творчество са изпипвани столетия и за столетия, проверявани са откъм морал и достоверност, почиствани са от фалш и лековатост. Житейска и художествена правда спояват дори измислицата и фантазията, мотивират непременната победа на Доброто. Подценяване и дискриминация (по полов признак!) на героините може да се мержелее само на комплексирани еврочиновнички. Идеята да се редактира и дори забрани вълнуващият свят на детството е несмислена и примитивна. Но като всяка примитивна идея - опасна. И най-вече - непредвидима.

Препоръчвам да останем нащрек.