Идеята за привличане на алкохолици в почистването на града се ражда преди около година в Оостерпарк в Амстердам. Пространството с много зеленина близо до центъра на холандския град, с езерото и просторните тревни площи е било приятно място за семеен отдих. Но също така и подходящо място за консумация на алкохол. "От години жителите на града се оплакват от силния шум в парка", казва Каспар Иц, говорител на регионалната власт в Оост. Той разказва, че група от 40 алкохолици превръщат парка в несигурно място, където често се стига до юмручен бой, уриниране на обществени места и непрекъснати крясъци. Градските власти опитват всичко, за да решат проблемите - налагат глоби, дори пълна забрана на алкохола в парка. Всичко обаче се оказва напразно и не дава резултат, докато не е предложен проектът с почистването на улиците от алкохолиците. Това е вид мярка за общественополезен труд, която може да се приложи само в Амстердам, един от най-либералните големи градове в Европа. Там



спокойният прагматизъм доминира над политиката



по отношение на наркотиците и от време на време полъх от дим от канабис се носи от почти всеки ъгъл по улиците.

Проектът функционира по следния начин: алкохолиците получават метла и трябва да поддържат чисти улиците и парковете. Трудът им дневно се заплаща с по 10 евро, половин пакет тютюн за свиване на цигари и пет кутии бира - две сутринта, две след обяд и една след края на работния ден. Програмата е разработена съвместно с експерти по зависимостите и вече се радва на огромен успех, хвали се Каспар Иц. "Тези хора имат с какво да се занимават, ежедневието им е структурирано и вече не се запиват в парка", казва той.

В момента 19 алкохолици участват в проекта. Иц бързо добавя, че безплатната бира не е замислена като възнаграждение за труда им, а по-скоро е част от медицинското им лечение. "Програмата работи на принципа на лечението на наркозависимите. Сред чистачите на парка, пристрастени към алкохола, винаги има и експерт по зависимостите, който контролира количествата бира, получавани от всеки от участниците в проекта. Дори и петте бири на ден са по-малко от количеството алкохол, което те биха изпили, без да им се упражнява контрол, и това е една от причините да не им се дават само пари за свършената работа", допълва Каспар Иц. Алкохолиците са доволни от това, което получават. "Мисля, че мога да говоря за нашата група и искам да кажа, че ако не ни даваха бирите, ние изобщо нямаше да идваме", споделя 45-годишният Франк, който участва в проекта.



"Трябва ни алкохол, за да работим,



това е едно от неудобствата на хроничния алкохолизъм."

Работният ден за чистаците алкохолици започва в 9 ч. сутринта в навес за инструменти, който е определен за "централата" на проекта. Всеки от участниците получава кафе, цигара и два кена от традиционната холандска бира Grolsch. Чистачите си обличат неоново оранжевите жилетки за безопасност, вземат по един чувал за боклук и специални уреди за събиране на отпадъците, след което тръгват по улиците на Амстердам. "Нямаме намерение да заменим щатните служители, които се грижат за чистотата на нашия град. Основната цел е да ангажираме алкохолиците и да ги накараме да стоят далеч от парка", казва Иц.



Проектът се финансира от социалния фонд на Амстердам



"Той обаче е много по-евтин в сравнение с репресивните методи, които прилагахме преди", добавя Иц. Дневно властта харчи за един работник по 19 евро. Други градове в Холандия проявяват интерес да въведат програмата, която вече е в процес на разширяване в амстердамските квартали. "Навсякъде има паркове и гари, където се събират пияници и създават проблеми", казва Каспар Иц.

Германски експерти за разлика от холандците реагират резервирано към проекта. "Със сигурност има смисъл да се постави задача на алкохолиците, както и да им се поставят ежедневни ангажименти", казва Криста Мерферт-Дите, говорителка на Германската централна служба по въпросите на наркоманиите. "Не разбираме обаче защо трябва да се дават тютюневи изделия и алкохол заедно с парите. Алкохолици могат да купуват бира в супермаркетите и няма причина да се раздава безплатно", смята тя.

Каспар Иц казва, че и в Холандия също е имало дискусия



дали е етично да се осигури бира на алкохолиците



"Едва когато първо анализираш начина, по който бирата може да повлияе на пристрастяването, чак тогава може да се помогне на зависимите, а и да се решават проблемите на жителите на града", обяснява той. Според него хората в града са научили доста неща относно борбата с алкохолната зависимост.

Що се отнася до това дали алкохолиците ще пият по-малко, то участникът в проекта Франк е скептично настроен. Когато той и неговите колеги приключат дневните си задължения, те просто отиват до магазина, за да си купят още бира. В рамките на работния ден обаче консумацията е значително ограничена.