В развитите страни отново обърнаха внимание на промишлеността. След дълги години на деиндустриализация правителствата повдигат въпроса как да възродят производството - един от най-важните двигатели на икономическия растеж.

На 6 декември 2012 г. "Епъл" обяви инвестиционен план на стойност $100 млн. за откриване в САЩ на производствена линия на компютри Мас. Благодарение на обещаните инвестиции няколко модела на марката "Епъл" повече няма да носят обозначението "Разработено в Калифорния, произведено в Китай". На следващия ден компанията "Фокскон", един от най-големите производители на смартфони и платки за компютри и телевизори, обяви, че ще разшири присъствието си у дома, за да задоволи нуждите на клиентите си от изготвяне на изделия в САЩ. "Кетърпилър", "Дженерал Илектрик" и "Форд" също планират да върнат свои производства в САЩ. Какво е това: случайно съвпадение или първи признаци на тенденция, която набира сила?

Споровете за репатрирането на индустрията в САЩ стават все по-горещи. Скептиците посочват, че завръщането на производства не е довело до рязък скок на работните места. От януари 2010 г. заетостта в американската индустрия е нараснала с 520 000 работни места, като 50 000 са създадени от чуждестранни компании. Това не е малко, но е несъпоставимо със загубените 6 млн. работни места заради износа на производство в други страни - по данни на Американското бюро по трудова статистика за 2000-2009 г.

Оптимистите отделят по-голямо внимание на топящите се разлики в заплатите между Китай и САЩ и на растящата производителност на американските работници. Увеличаващите се транспортни разходи правят производството в чужбина по-скъпо. Освен това цената на енергията в САЩ намалява заради огромния добив на природен газ. Тези и други фактори могат да направят американската индустрия по-конкурентна не само в сравнение с Европа и Япония, но и с Китай.



След дълги години на деиндустриализация



правителствата на развитите страни търсят възможност да възродят производството, разглеждайки го като важен фактор за икономически растеж. Те също поставят под съмнение създалото се в последно време разделение на труда между висококвалифицирания Запад, обречен на сферата на услугите, и Изтока с ниските му заплати и затова по-добре приспособен към индустриалното производство.

В поредния доклад "За състоянието на съюза" от 12 февруари 2013 г. Барак Обама подчерта, че главната задача е Америка да се превърне в магнит за нови работни места и нови производства. "След 10 години съкращения в индустриалния сектор през последните три години компаниите, занимаващи се с производство, създадоха около половин милион работни места", заяви той.

Подобни промени се наблюдават във Франция, където правителството ще пише сценарии за индустриално развитие. Дори консервативното британско правителство на Дейвид Камерън вече обсъжда с най-престижните университети как да се стимулира възраждането на производството във Великобритания.

Може ли САЩ да живее и процъфтява без индустриално производство? В търсене на отговор Масачузетският технологичен институт (МТИ) започна изследователската програма "Производството в иновационната икономика", която анализира състоянието на промишлеността в САЩ и препоръчва нови стратегии. Според проф. Сюзън Бъргър от МТИ проблемът е в огромното социално неравенство в САЩ, породено от икономика, лишена от производствена база, и от разрастващата се пропаст между "горещи анклави", като Силициевата долина, Бостън, Дъръм-Роли, Остин, и "черни дупки" като Детройт. Бъргър смята, че иновациите, които не са осигурени с промишлен потенциал, не водят до създаването на средна класа. Целта на изследователите е да покажат



как нововъведенията могат да се трансформират в нови мощности



Индустриалното производство е извор на знания. То изисква научни изследвания и разработки, съдействащи за значителен прираст на производителността на труда. Индустриалните стоки носят със себе си и нови технологии. Знанието не се ограничава с промишления потенциал, обхваща цялата икономическата система. Като цяло, по-високата производителност на труда отговаря на по-високото заплащане, което съдейства за привличането на висококвалифицирани кадри и за създаването на благоприятен цикъл на тяхната ротация. Производството е необходимо за търговията с останалия свят. Неговият упадък неизбежно води до растящ търговски дефицит, който в дългосрочна перспектива намалява вътрешното търсене, а това се отразява зле на жизнения стандарт.

Акио Морита, основател на компанията "Сони", твърдеше преди много години, че всяка световна държава, която загуби своята производствена база, рано или късно ще престане да бъде велика. Ето защо китайците са така решително настроени в полза на промишлеността, те разбират, че в нея се крие ключът към стопанския растеж.



Новата математика на глобализацията



Мнозинството анализатори са единодушни, че завръщането на производството по родните краища се корени в икономиката. Цената на петрола се утрои за последното десетилетие. Така транспортирането на стоки между континентите се оскъпи. В същото време бумът в добива на природен газ в САЩ намалява разходите на заводите за електричество. Това са убедителни доводи за компаниите да върнат производството у дома.

Освен това според изследване на "Бостън Кънсалтинг груп" заплатите в Китай от 2000 г. насам са нараствали с над 10% годишно. Според други статистически данни те са се повишили с 43%, а цената на единица труд в долари от 2007 г. се е покачила с 20%. Така Китай в значителна степен е загубил предимствата, свързани с цената на работната ръка. Към това трябва да се добави и появата на независими синдикати в китайските заводи.

Според изследване на икономистите на Международния валутен фонд (МВФ) Митали Дас и Папа Н`Диайе след няколко години Китай плътно ще се доближи до т.нар. "преломен момент на Люис". Носителят на Нобелова награда сър Артър Люис е изчислил, че когато работната сила стане твърде дефицитна, това води до внезапно повишаване на заплатите, намаляване на печалбите на промишлените компании и последващ спад на инвестициите. Двамата икономисти очакват този момент в Китай да настъпи между 2020 и 2025. По данни на ООН трудоспособното население на Китай ще започне да намалява през 2020 г., а през 2012 Пекин обяви, че активното население се е свило с 3.5 млн. души до 937 милиона.

В същото време американските синдикати вече проявяват по-голяма гъвкавост в организирането на работата и сговорчивост при намаляването на заплатите и привилегиите. В индустриалния парк за битова техника в град Луисвил, създаден от "Дженерал Илектрик" през 1951 г., почасовото заплащане на труда на 70% от работниците е 13.5 долара - с една трета по-ниско от нивото, предвидено в трудовия договор от 2005. Производителността на труда расте, съотношението между цената на американската работна ръка и крайния продукт намалява.

Масачузетският технологичен институт неотдавна проведе анкета, за да разбере какво мислят американските бизнесмени за завръщането на производството в САЩ и какви фактори влияят върху взимането на решения. В анкетата се включиха 340 компании, включително 198 производствени. 33.6% от анкетираните са обмисляли репатриране на дейността си в САЩ, а 15.3% имат реални планове за завръщане.

Според доклад на БКГ около 2015 г. ще станем свидетели на ренесанса на промишленото производство в САЩ. В кои области да очакваме най-напред пробив? БКГ откроява седем - битова електроника и електротехника, металообработване, мебели, производство на машини, пластмасови гумени изделия и транспортни средства. До края на десетилетието в САЩ могат да се завърнат от 10 до 30% от индустриалните стоки в тези отрасли, което ще добави към американския БВП от 20 до 55 млрд. долара.



*Авторът е ръководител на на изследователската група "Номисма" към Болонския университет. Статията му е публикувана в ежегодника "Номос и Хаос" 2013/2014 г. "Сега" я препечатва от агенция БГНЕС