Когато правителството обеща нови 250 хил. работни места през мандата, очаквахме промяна на класическия пасивен подход към икономиката, та администрацията да се прояви като инициатор на стопанска активност. В зората на прехода важна цел бе да извадим от управлението на предприятията държавата - хегемон на централно планираното тоталитарно стопанство. Затова и правехме приватизацията на всяка цена, с всички загуби за нацията. Теорията в основата на "Вашингтонския консенсус" доказва, че тоталната приватизация е по-малкото зло от тоталитарната държава. Затова се наложи принципът



администрацията регулира, но не управлява



бизнеса и е неутрална към всяко отделно предприятие. Очаква се бизнесът да генерира нови икономически инициативи, да носи изцяло инвестиционния риск, да се конкурира на равни начала, без да разчита на никакви протекции от държавата (после допуснахме "добрия" европейски протекционизъм в ограничен размер, платен с "европейски" пари и национални доплащания). Държавата е външен наблюдател и регулатор: налага правила, стимулира, регулира, контролира, наказва, но не се намесва и дори се изолира от бизнеса дотам, че внушава на чиновниците "да внимават с кого сядат на маса" и да бягат като шугави от срещи с бизнеса извън кабинетите. Лицемерие, защото политическата протекция за избрани - съответно репресия за нарочени фирми, остава доминиращ фактор в икономиката. Но тук разглеждаме един друг



вреден ефект на изолацията



на държавата от икономиката: пасивната администрация остава сляпа за очевидни проблеми, глуха за предложения и леко дебилна, стане ли дума за активни действия в бизнеса, за реална икономика. Например любимата ми "доматена революция": бизнес проект как нова държавна инвестиция за около 4-6 млрд. евро може да генерира над 20 млрд. евро прираст на брутния вътрешен продукт, като възстанови производството на домати и пр. зеленчуци. Само този проект дава 250 хил. работни места за 2 години. А какво значи 25% ръст на БВП за доходите и за живота в страната? Изводът:



държавата може и трябва да създава бизнес



за онези, които нямат познания и квалификация да си го създадат сами, нямат икономическа мощ да се наложат и да издържат дива и безскрупулна международна конкуренция. Много е лесно държавата да възложи на всички желаещи професионални консултанти да изготвят типови проекти за отделни малки бизнеси (семейна птицеферма, ателие за дребни шивашки услуги и ишлеме, домашни ремонти, селски микрокластер с овцевъдство и пр.) - мъничък франчайз, за който държавата плаща на професионалисти да го развият, да сглобят и договорят с банки финансиране за желаещите да влязат в бизнеса, да изградят и схема за общата логистика - доставки, продажба на продуктите и услугите, застраховки, счетоводство; най-често общата организация се изгражда като кооперация. Някога в книжарниците продаваха за нищо пари типови проекти за къщи и вили. Типови бизнес проекти също могат да се предлагат. Стига да са реални, готови и работещи решения. Държавата може да отвори десетки фабрики за бизнес. Тя е длъжна - има и стар неплатен



дълг да създаде поминък,



където традиционното монокултурно земеделие умира. Ето фрапиращ пример за узаконено държавно малоумие, което лесно ще реши една фабрика за бизнес - при нулев риск: Стотици хиляди български граждани се издържат от тютюн. Преди дни вдигаха протести, защото поминъкът им е умрял. Европа ясно каза: No tobacco! Изкупвачите плащат по 5 лв. килото, хората се трудят като роби, а пазарът ги обрича на глад. Икономическият извод е безспорен: Тютюнът трябва да се зареже. Веднага. И да се създаде нов поминък за тези хора. Но държавата реши да вземе от нас, данъкоплатците, и да подхвърли 100 млн. лв. "доплащане", щото жертвите на пазара да оживеят и да засеят (пак тютюн). Тежко зловредно малоумие! Нямало друг поминък. Заблуда на безпросветни мозъци. До 1945 г. родопчани тютюн са садили колкото да пълнят лулите. Големият поминък са овцете - лете на паша в планините, от ранна пролет - по Беломорието. Желязната завеса затвори зелената магистрала. За да осигури уседнал на място поминък, с помощ от съветски агрономи мичуринци властта разсажда тютюна. Логично е да се върнем обратно назад, но не е проста работа да се изгради наново зелената магистрала. И все пак дори за децата е очевидно, че



имаме готов поминък за всички бедстващи



и още догодина можем да изкореним тютюна. Чували сте за агнешките милиони. Катар е готов да купува 10 млн. агнета годишно, обеща 200 млн. долара аванс и дори депозира 50 млн. от тях в БНБ. Това значи да развъдим още 7 млн. глави овце (сега всички овце у нас са към 1.7 млн. глави, агнетата не стигат, та внасяме румънски). 10 млн. агнета са 400 хил. тона живо тегло, цената им, натоварени от място, е 6 лв. килото, 2.4 млрд. лв., от тях 350 млн. чиста печалба, 35 млн. лв. данък за хазната, поне 1 млрд. лв. доходи за хората - заплати, осигуровки, пенсии. Отделно до Кувейт и Катар цената се качва поне двойно (изнася се охладено месо на каркаси), печелят кланици, превозвачи, търговци. Какво трябва? Държавата да създаде организация (като стария "Храноизнос") с професионалисти - търговци, зоотехници, ветеринари и финансисти, да договори заеми, да помогне да се построят и стегнат кошари, да внесе заплодени овце, да ги даде на гледачи по договор, да ги застрахова, да доставя фураж, да наглежда овчарите, да организира логистиката от изкупуването до крайния клиент. Вместо тютюна - златен бизнес, вместо "национални доплащания" - постъпления в бюджета, 3-4% пряк ръст на БВП (освен от агнетата: мляко, вълна, овче месо), минимум още 1-2% съпътстващ ръст. И поне 100 хил. работни места. Ха да видим ще се заеме ли правителството да свърши работа?