Събитията в Киев, които миналата седмица отнеха живота на десетки хора, имат една зловеща закономерност. Винаги щом страните в конфликта успеят да се договорят за нещо, се случва неочаквано събитие, което отново взривява ситуацията и води до по-остро противопоставяне. Така се случи през ноември след отказа на Виктор Янукович да подпише споразумението за асоцииране с ЕС, когато бойците от "Беркут" внезапно започнаха демонстративно жестоко да разгонват студентския "Евромайдан", с което започналият да затихва протест се разрази с нова сила. Така се случи и с внезапното приемане на законите за ограничение на митингите - киевчани, които бяха се разотишли по домовете си за новогодишните празници, отново се устремиха към Майдана и започнаха да завземат държавните сгради в регионите. Така бе и със загадъчните похищения над активисти на опозицията. Така стана и с убийствата на опозиционери на 22 януари, които до момента не са разследвани.

Всеки път подобни събития, които по-скоро изглеждаха като нелепи грешки от страна на екипа на Виктор Янукович, водеха до рязко увеличаване броя на протестиращите. "Периодично възниква усещането, че в момента, в който ситуацията се стабилизира, някой нарочно започва да я разклаща. Някаква вътрешна ли, външна ли сила, съвършено невидима, с неясни намерения", сподели високопоставен украински чиновник в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността. От действието на "неясни сили" се оплакваха в Мюнхен и украинските опозиционери.

Последната седмица, превърнала се в най-кървавата в постсъветската история на Украйна, изобилстваше от подобни събития: започващите като мирни "маршове" на опозицията незабавно се превръщаха в погроми и убийства, а ответните действия на силите на реда завършиха с нелогични атаки на Майдана и жертви сред гражданите. Точно така се развиха събитията и в четвъртък, 20 февруари, когато през нощта лидерите на опозицията постигнаха с президента Виктор Янукович примирие, а на сутринта един от лидерите на "Десния сектор" (десните радикали в Украйна - бел.ред.) - Дмитрий Ярош, написа във "Фейсбук", че последователите му не признават никакво примирие. Скоро след това радикалите щурмуваха Върховната рада, "Беркут" започна да стреля с бойни патрони, а в центъра на града се задействаха снайперисти.

Политическото противопоставяне в Украйна в резултат на безпрецедентния брой убити и ранени доведе до още една крайно важна последица - икономическата. Настоящата криза до голяма степен започна с икономически въпроси. За екипа на Янукович подписването на споразумение за асоцииране с ЕС и за зона за свободна търговия бе не само въпрос на геополитическа ориентация и не толкова средство за предизборна пропаганда, колкото условие за получаване на кредит от МВФ и на средства от ЕС - както се надяваше Киев, за покриване на негативните последствия от създаването на зоната за свободна търговия. Парите бяха от остра необходимост. Социалната насоченост на бюджета на Украйна, нежеланието в предизборната 2014 г. да се извършват болезнени за населението реформи и да се увеличават данъците, както и стремежът да се удържи курсът на гривната изправиха Киев на ръба на банкрута. Янукович се готвеше да закърпи положението с кредит от МВФ, но няколко дни преди подписването на споразумението във Вилнюс през ноември фондът отказа.

Тогава Киев направи рязък завой - премиерът Николай Азаров обяви курс на сближаване с Русия. Според събеседник на "Власт" в украинското правителство преговарящият екип до последно се надявал, че във Вилнюс или малко след това ще се подпише споразумение, ако Европа се съгласи да даде пари. Но страните от ЕС, особено Германия, заеха категорична позиция. Наближаваше дата за плащане по външния дълг, все по-трудно ставаше разсрочването на дълга за руския газ. Парите ставаха все по-неотложно нужни на Киев и Москва обеща кредит от 15 млрд. долара, а след това изкупи и първите украински облигации с 5 % годишна лихва за 2 млрд. долара. Успоредно с това започна политическата криза, която се развиваше по спиралата - от мирен протест на средната класа и студентите до гражданска война в центъра на Киев.

Трите месеца на гражданско противостояние, приемащо все по-остри форми, не можеха да не се отразят на икономиката и на бизнес климата. Руски събеседници на "Власт", занимаващи се с бизнес в Украйна, разказаха, че още през декември започнали да връщат семействата си в Русия. Украинските им делови партньори също при възможност се опитвали да изведат семействата си извън страната или поне извън столицата, която се наводни с "титушки" и радикали от "Десния сектор". По думите на източник на "Власт" от декемврийската коледна ваканция не са се върнали в Украйна и много мениджъри чужденци, немалко поискали от компаниите си да ги изпратят в други страни. През януари вече имаше чужденци, които бяха готови да си тръгнат дори и с цената на прекратяване на договора и отказ от годишния бонус.

Влошаващата се икономическа динамика е още по-ясно видима при макропоказателите. През декември 2013 г. първо е отчетено изтичане на средства от банковата система. Частните вложители прибраха 0.9% от депозитите, а компаниите - 4.9%. Спад отчитат както курсът на гривната, така и капитализацията на фондовия пазар. Пада и реалната икономика. Производството на стомана - основната суровина в украинския износ, през януари намаля с 8 %.

В разгара на кризата гражданите започнаха панически да купуват бензин, хранителни стоки и продукти от първа необходимост. Дълговият пазар дава още по-тревожни сигнали. На 19 февруари при началото на сблъсъците в Киев доходността на украинските държавни облигации скочи до 34.27%, а стойността на кредитните дефолтни суапове на украинските облигации се повишиха до историческия максимум от юли 2009 г. По-високо се оценяват от пазара рисковете единствено в Аржентина и Венецуела. Резервът на страната изтъня - през януари той намаля с 13 % до $17.8 млрд. По разчетите на Morgan Stanley това стига за покриване на вноса за 2 месеца.

От 6 февруари Националната банка на Украйна започна да поставя бариери пред свободното движение на капитали и засега никой не се кани да вдигне тези ограничения. Аналитици предрекоха, че изострянето на политическата ситуация може да доведе до криза на ликвидността, а след това и до пълномащабна банкова криза. Прогнозата бе точна - в четвъртък хората в Киев и в регионите се струпаха пред обменните бюра, а когато парите там свършиха, и към банкоматите.

Настоящата обстановка ще влоши още и бездруго негативното състояние на икономиката. Повечето анализатори са съгласни, че без външни заеми Украйна едва ли ще успее през 2014 г. да избегне фалит или неуправляема девалвация. Междувременно Русия вече започна да се колебае за дългосрочното изкупуване на украински облигации, като междувременно настоява постъпилите средства да отиват за погасяване на дълга към "Газпром". До този момент Украйна няма и подобие на стабилно правителство, глобалните инвеститори едва ли ще започнат да оценяват украинския дълг повече от аржентинския или венецуелския. Кредит от МВФ и ЕС е невъзможен, докато ситуацията с властта е неясна - по политически причини.

Финансовата и икономическата задънена улица, в която се оказа Украйна, възникна не през ноември и бе предизвикана не от протестите, а от дългите години бюджетен популизъм. В днешната кризисна ситуация политическите неуредици провокират финансови. А икономическите проблеми на свой ред ще извеждат на улицата все по-озлобени и недоволни хора.