|
| Бойко Ламбовски |
лучше жить в провинции, у моря...*
Йосиф Бродски
Юлия Тимошенко, която излиза от затвора, евентуално за да оглави държава, и държавен глава, който бяга от столицата, за да се спаси от затвор, е ситуация, характерна до характеропатичност. Тя ни съобщава с голяма доза точност мястото на Украйна в моделите на съвременната политическа култура. Горе-долу подобни неща сме виждали в Египет, Пакистан, ЮАР, Турция, Чили... Имам предвид в днешно сравнително време. Още по-радикални действия около властта - убийства на държавни глави, преврати, също сме виждали - сега повече в Африка и Латинска Америка... Трудно можем да си го представим в някоя възпитана и подредена страна - в Дания например.
Не можем днес, а преди няколко века се е случвало. Дори класици като Шекспир са я ползвали - Дания, като образец на лесни убийства с цел власт. Черпейки от живата история около себе си. Това само показва още веднъж колко разноскоростно се движат отделните части на света по отношение на политическа култура, ценностни приоритети, организационни стереотипи и прочее. Ако не беше тъй, то дори в рамките на егоцентричния ни континент нямаше да имаме такива гигантски отлики. Примерно страна като Босна и Херцеговина нямаше да се различава особено от страна като Швейцария. А ето на - различава се.
Лично аз очаквам още - уви - неприятности в Украйна. Те са някак предопределени
дори от името й
Тази голяма страна няма международни административни проблеми с наименованието си, както например малката Македония, но комплексите й са доста сходни с македонските. По въпроса с името са предимно психологически. Неотдавна си приказвах с млад украинец, който ми каза, че има нови, модерни концепции за името на Украйна. То най-вероятно идело от названието "укри" или "укры" - славянско племе, било ту независимо, ту владяно от германци или поляци и така нататък. Защо толкова важен този въпрос за украинците, можем да разберем. Една сериозна страна не може да има име, което обозначава отстояние, периферност спрямо нещо друго - по-голямо и по-значимо. А името "Украйна" повечето етимолози досега извеждат от "от края, отстрани, покрайнина...". От края на какво?
На империята, разбира се. Сещам се за още една такава страна днес в Европа - тя на езика, на който говори, нарича себе си "Източната държава"...
Това, което приказват пък руснаците по форумите за "укрите", и това, което говорят нашенци за "македон" и "етничките", си схожда по тон, макар не по мащаби. Между нас и македонците и Русия и украинците има много повече паралели, отколкото разлики. Затова си струва да надзърнем в тези огледала. Макар да рискуваме да не харесаме някои от образите в тях. Как укрите са се появили на света преди хората, как и Луната е поробена македонска земя, как укрите създали древна Елада и Рим, а "етничките" създали Египет - така по-големият иронизира по-малкия, когото би искал до покровителства и приобщи. Както вече казахме - да приобщават по принцип искат и малкият, и големият - големият просто има повече сила да го прави. Поне така е в тъжната история на света, отнасяща се до периода на държавни и национални образувания. Империите играят голяма роля в този период. Той още не е свършил. Леко покровителственият, с оттенъци на насмешливост тон на водещия етнос в една империя или в нещо с претенции за миниимперия - като бивша Югославия, се сменя лесно с недоумение и неприязън, когато доминирана националност тръгне да се еманципира и бунтува. Ние имаме опит от живот в империи - особено в Отоманската. "Да му имам втория акъл на българина" - така се бъзикал доминиращият тогава в империята етнос с нашите прадеди: един вид дедите ни бавно загрявали. "Абе, аланкоолу, да бяхте видели какви топове има в Цариград, преди да се буните, бе" - възкликнал турчин, като видял пленените черешови топчета на априлските въстаници. В Цариград наистина имало големи топове - империята си ги купувала от немеца Круп.
Не смятам империите за еднозначно зло, те са част от света. Най-малкото -
все пак една империя с нашата религия и близък език
ни освободи от една друга, с по-чужд език и религия.
Римляни, маи, инки, испанци, британци, французи, руснаци, японци, китайци - кой не е създавал империи. За елитите ползата е ясна - повече богатство, повече власт, просто поради мащабите. А за жителите? И за тях има ползи. Империята дава възможност за по-кумулативни разпределения на ролите и ценностите - повече екстри за "хранените хора", повече новобранци за войска, повече бради за наука, повече творци за изкуство... Съответно - по-високи постижения. Чисто идеологически - дава възможност да се отъждествяваш с нещо голямо, силно и де факто ефективно, а не - примерно - с красивата кройка на олимпийските костюми, с които участва твоята страна в международен спортен форум.
Но има и минуси. Също не са малко. Най-големият е, че империите много се срастват с величието си и докато гледат да контролират другите, изпускат контрола върху себе си. Тогава мухите неизбежно осират портрета на императора - като в кръчмата на Паливец, в която пие Швейк.
---
* Ако се е случило да се родиш в империя,
по-добре да си в провинцията, до морето...
