Преди 33 години в едно интервю прозвучаха паметни думи, които сега неочаквано отново станаха актуални. "Ние трябва да се погрижим разпадането на съветската империя, ако то се случи заради вътрешните противоречия в нея, да не бъде съпроводено със силен взрив, а с тихо поскърцване", заяви през септември 1981 г. тогавашният американски министър на отбраната Каспър Уайнбъргър. Днес в Украйна, една от най-важните части на бившата империя, много неща говорят именно за силен взрив. Военни акции, изстрели, десетки убити и стотици ранени - това е само началото на драматичната борба за бъдещето на една от най-големите по територия държави в Европа.

В борбата се включват бойци, които добре разбират от подобни взривове. Американският сенатор Джон Маккейн, който е бивш военен пилот и през 1967 г. бе свален по време на войната във Виетнам, на 77 години отново се е запътил за фронта. От трибуната на Площада на независимостта в Киев той заяви през декември: "Украински народе! Това е твоят час! Свободният свят е с вас! Америка е с вас!". По този начин той показа, че Студената война се е възобновила и отново се води против Москва, само че с други оръжия.



Да се постави Русия пред шах и мат



Вече въобще не става дума за споразумението за асоцииране с Европейския съюз и даже за бъдещето на сваления президент Виктор Янукович, който е обвинен в корупция. Става дума за геополитика и кои центрове на властта ще доминират в Европа и в евразийското пространство. Бившият американски съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински сравнява тази територия с огромна шахматна дъска. Сред основните играчи са САЩ, Русия, ЕС и НАТО. Това е шахматна игра на минно поле. За това минирано поле с името Украйна говореше и либералният руски реформатор и бивш премиер Егор Гайдар по време на свое интервю през 2008 г., една година преди да почине. "Тези, които искат Киев да стане член на НАТО, като бившия президент Виктор Юшченко, забравят, че това ще лиши Русия от възможността да се отбранява", отбеляза тогава Гайдар. Опитният политик посъветва страните да се въздържат от подобни действия. Специалистът по американска геополитика Бжежински няма обаче нищо против да постави Русия в ситуацията на мат.

В своята книга "Великата шахматна дъска" той пише, че без Украйна руснаците "на практика ще се превърнат в азиатска империалистическа държава", която ще бъде принудена да се бори най-вече с конфликтите в Централна Азия. Ако обаче получи контрола над украинската територия и нейните богати ресурси, Руската федерация ще се превърне "в най-влиятелната империалистическа държава". От гледна точка на американския стратег най-опасни са "германско-руският сговор" и "съгласието между Европа и Русия, насочено срещу изтласкването на Америка от континента". По този начин Бжежински изразява американската стратегия, който запазва своята актуалност - САЩ искат максимално да отдалечат Русия, в това число и от нейното непосредствено обкръжение. Така, ако европейците вземат участие в събитията в Украйна, това неизбежно ще доведе до влошаване на отношенията с Москва, от което най-доволни ще са във Вашингтон. Известното вече скандално изречение на американския зам. държавен секретар Виктория Нюланд ("Майната му на ЕС") на този фон въобще не е случайна изцепка, а логично, макар и донякъде вулгарно изражение на геополитиката.



Слабите места на американската стратегия



се състоят в това, че Украйна с нейното 45-милионно население е прекалено голяма, за да може да бъде лесно интегрирана в западния свят с помощта на малки трансферни суми, както стана с бившите прибалтийски републики от Съветския съюз. Освен това украинското общество е дълбоко разделено. Слабите икономически региони в западната част на страната са бастионът на националистите. Големите производства, като предприятията на металургията, машиностроенето и други големи заводи, се намират на изток и техният пазар е именно Русия. Руският език се използва постоянно дори и в столицата Киев. Милиони руснаци живеят в източните райони на страната и на полуостров Крим, който бе даден по съветско време на Украйна през 1954 г. против желанието на местното население. В пристанището Севастопол пък се намира Черноморският флот на Русия, който е трън в очите на украинските националисти и приятелите им от Америка.

Украйна "няма по-голям приятел от Съединените щати", заяви американският посланик в страната Джефри Пайет по време на първите протести в Киев през октомври м.г. Той увери украинците, че те имат с американците "безброй възможности". Примамливи послания, които обаче по-скоро приличат на чекове без покритие и могат неволно да хвърлят една от най-бедните европейски държави в бездната на гражданската война. В Украйна обаче бе разтърсена не само властта на правителствения апарат, който е заподозрян в корупция, но и самата държава, която едва ли ще е много жизнеспособна в сегашните й граници. Особено след като бившата практика на режима на Виктор Янукович включваше безжалостен натиск и временни отстъпки и доведе до радикализация на протестните движения.

Там, където векторът на развитието на събитията се определя от готовите на всичко улични командири, започва динамиката на отцепването, което вече се видя и в Кавказ. Президиумът на Върховния съвет на Крим вече заплаши да призове населението на полуострова "за защита на гражданския мир". Досега Кремъл не подкрепяше сепаратистките настроения в източните и южните райони на Украйна. И едва ли дълбоко консервативната система на руския президент Владимир Путин е заинтересована от избухването на гражданска война пред собствената й врата. Но този сблъсък може да се разгори и въпреки желанията на Москва. Както показва историята на Украйна, войнствено настроените националисти от западната част на страната нееднократно са се впускали в подобни безсмислени борби. Както беше с въстаническата армия на Украйна, която продължи безсмислената партизанска война против съветската власт след края на Втората световна война и това коства живота на хиляди от двете страни.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер нарече Украйна "барутния погреб", край който не трябва да се играе с огън. И независимо от това революционната романтика може да доведе само до "голям взрив". Последствията от който няма да се ограничат само с Украйна.