Честването на кръгли годишнини на исторически събития и личности е дейност, за която всяко правителство не се скъпи да отделя значителни средства от държавния бюджет. За коктейли и празненства пари се намират винаги независимо от кризата. Проблемът е, че от помпозните харчове рядко произлиза нещо смислено - не е известно от вложените милиони в честванията през последните 10 години да е бил финансиран научен проект, който да разкрие неизвестни факти от историята ни. Няма доказателства патриотичните събития, доминирани от политиците, да са допринесли за съхраняване на духовни ценности или да са станали повод за разпространяване на интересна информация. Печели само политическият пиар, а дори покрай грандиозните празненства да се случва нещо положително в научната или в друга сфера, то не стига до публиката.

------------------------------------------------------------------



Историческите помпозности са любими на политиците не от вчера. По времето на социализма грандоманщината нямаше мярка при кръгли годишнини - села ставаха градове, вдигаха се паметници, правеха се мраморни площади, финансираха се родолюбиви събрания. Науката не напредна много покрай това, нито пък населението задълбочи историческите си знания.

През ХХI в. честването на събития от миналото стана всекидневие.



Ненадминат кич остава държавното погребение на цар Калоян



през пролетта на 2007 г., когато се навършиха 800 г. от гибелта му край Солун. Гражданите така и не разбраха колко струваше този масраф, но едва ли ще забравят опечалената физиономия на тогавашния президент Георги Първанов, крачещ заедно с военния министър от тройната коалиция Веселин Близнаков след военния лафет, който возеше из Велико Търново останките. Отпред гвардейци носеха портрет на Калоян като на скорошен покойник.

Театралното погребение беше по идея на Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. Той анонсира важен проект - в църквата "Св. 40 мъченици" да се създаде крипта на българските владетели и да се пренесат мощите на Михаил Шишман и цар Самуил, както и да се сложи шепа пръст от лобните места на хан Аспарух и хан Кубрат.

Историческата бутафория още не се е състояла докрай, но тя избута в ъгъла възможността за всякакви смислени научни изследвания във връзка с цар Калоян. Така и не се разбра негови ли бяха костите, положени в саркофага, който също заслужава специално внимание. Той беше изработен от неръждаема никелирана стомана в завод "Терем", а производителите гарантираха, че ще издържи поне 3000 години на огън и вода. Върху капака му беше поставен личният герб на владетеля, запечатаха го със силиконова паста, а костите вътре бяха обработени с пчелен восък. Още детайли станаха известни - митрополит чел очистителна молитва върху останките, след което ги прелял с елей и вино. Драматургията доби завършен вид с военен оркестър, БТР и високопарни речи на държавните мъже.

И нито дума за това, че откривателят на костите твърди, че това не е гробът на цар Калоян, а на болярин със същото име. Нито дума, че според археолози ръководителят на разкопките споделял, че му бил оказан натиск да каже, че гробът е царски. За научните проучвания по въпроса пари не бяха отделени.

Хитът през 2008 г. беше 100-годишнината от обявяването на независимостта на България. По този повод бяха изхарчени



7.5 млн. лв. в разгара на световната финансова криза



1.7 млн. лв. от тях бяха дадени на журналиста Росен Петров, който направи ток-шоу "Операция Слава".

Правителството се оправда, че средствата ще бъдат осигурени "за сметка на икономии и преизпълнение на приходите". Тогавашният премиер Сергей Станишев бе категоричен, че акцент трябва да бъде "чувството за национална цел", а честванията трябва да бъдат "ретроспективни, но модерни".

Можем да кажем само, че бяха истинска съсипия. Бяха поканени множество рекламни и пиар агенции, за да дадат идеи и да предложат "лого и други елементи". Естествено, не безплатно. Никой не разбра за какво беше нужно лого.

Тържествата се пренесоха и в чужбина - чествания в чужди парламенти, изложби, концерти, издаване на книги, семинари, научни конференции и др. До широката публика не стигна информация кои юбилейни печатни издания излязоха, коя беше планираната детска образователна илюстрована книга, кои документални филми бяха заснети, какъв беше приносът на международната научна конференция.

След тези много успешни за бенефициентите тържества последва отбелязването на 100-годишнината от Балканската война през 2012 г. Вътрешният министър Цветан Цветанов оглави Националния инициативен комитет. За възстановяване и ремонтиране на 51 военни паметника държавата отпусна 560 хил. лв. Инициативният комитет обеща след всяко заседание да публикува подробен отчет за размера на набраните финансови средства и начина, по който ще бъдат оползотворени. Такава отчетност не се появи, няма я и на специално създадения сайт, който седи полупразен.



Няма яснота нито за харченето на субсидията, нито на даренията



От оскъдната налична информация се разбира, че честванията са текли предимно по училища и пенсионерски клубове и най-интересните от тях са били изложби. Миналото лято, въпреки че празненствата са минали, са отпуснати допълнително 150 хил. лв. на военното министерството и на самото правителство неясно за какво.

Покрай протестите миналата година незабелязано минаха още три чествания - 70-годишнината от спасяването на българските евреи, 1150 години от великоморавската мисия на Кирил и Методий и 110 години от Илинденско-Преображенското въстание. За първото правителството на ГЕРБ е приело национален план с бюджет 150 хил. лв. Те са били за програма с официални, културни и обществени събития, научни форуми и конференции, планирани са паметници в София и Тел Авив. Честването е имало и международна част - представяне с документи и факти в Европа, САЩ и Израел, срещи с представители на еврейски организации и институти, изложба с документи в ООН, филми.

Основните чествания за Кирил и Методий бяха в БАН и Софийския университет. В Преслав се проведе международен симпозиум "Св. св. Кирил и Методий и българският Златен век" под патронажа на президента. Бюджетът за тези дейности също не е обявен, политиците доминират на всички тържества, дори когато са финансирани с дарения. До широката публика не стигна нищо за похарчените бюджетни пари освен ексцентричната идея на финансовия министър Симеон Дянков да се вдигне



паметник на Кирил и Методий в Улан Батор със 150 хил. лв.



от държавния бюджет. Той впрочем е предлагал да се обсъди идеята за паметник на светите братя и в Париж. До ден-днешен няма отчетност докъде стигнаха тези градежи.

През август е създаден Национален инициативен комитет за честването на Илинденско-Преображенското въстание с председател министърът на отбраната. Какво е правено и с какви пари - на сайта на правителството липсва информация.

Тази година предстоят две изпитания за управляващите. Първото е честване на 10 години от приемането на България в НАТО. За него са отделени 145 хил. лв. Празненствата са планирани за края на март и началото на април. Най-много пари ще вземе външното министерство - 139 800 лв. Останалите ще получи Министерството на отбраната. Ще бъде създаден сайт за 10 хил. лв. Толкова ще струва и предвиденото лятно училище, което ще се организира от Дипломатическия институт във военноморските бази в Бургас и Варна. Ще се награждават хора с принос за членството. 10 хил. лв. ще отидат за организиране на конференция в Кишинев, 12 хил. лв. за изложба, която ще пътува в чужбина, 8 хил. - за изложба на български журналисти, каквото и да значи това.

Това "евтино" честване обаче ще бъде ударено в земята от плановете за грандиозно отбелязване на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. За тях са предвидени 591 хил. лв., но няма разбивка по пера. Подготовката на мащабното събитие е започната още по време на ГЕРБ, когато тогавашният министър на културата Вежди Рашидов договоря с гръцките си колеги програма, замислена като патриотичен отговор на Скопие, обявило цар Самуил за македонец.

Националният комитет по честването е оглавен лично от премиера Пламен Орешарски. Кулминацията ще е на 6 октомври. Организаторите обещават "нов прочит на полувековните военни сблъсъци между Византия и България". Предвидени са 18 прояви: международна научна конференция, изложби, концерт, издаване на юбилейни книги и др. МО ще инвестира



9800 лв., за да мести в центъра на Кресна паметник на Самуил,



който се намира на входа на закритото военно поделение.

Министерството на културата и на образованието също са активни. Първото ще заеме и покаже лични вещи на царя и неговото семейство. Второто се придържа повече към реализма - ще организира нарочен час на класния, ще изготви плакат за първия учебен ден и ще подготви книжка за първокласниците "Защо се гордея да бъда българин".

Гвоздеят на програмата ще е, ако се сбъднат намеренията, от Солунския музей в София да се донесат и погребат предполагаемите кости на Самуил, племенника му Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му Гаврил Радомир. Те са открити през 1969 г. в базиликата "Свети Ахил" край Преспанското езеро.

"Уверихме се, че наистина това са костите на цар Самуил", кълне се Божидар Димитров. За това имало и косвени, и преки доказателства. Най-големият коз бил, че според византийските анали през 996 г. Самуил е ранен лошо в ръката и тя зараснала накриво. Проф. Йордан Йорданов прегледал костите и се уверил, че наистина има белег и зарастване накриво. Така и новите управляващи ще могат да се опечалят показно до царски ковчег!