По време на празника възбудата, предизвикана от събитията в Украйна, достигна чудни измерения. Четох из форумите русофилски изблици, призоваващи империята да смачка с оръжие "фашистите бендеровци", но най-изумително бе писмо, пратено ми от развълнуван младеж. Той зовеше за бойкот на всичко руско. Да не се приказва с руснаци, да не се обслужват в магазина, да не се прави бизнес с тях, да не им се обръща внимание и прочее... Били лоши хора.

Воистина скоропалителен младеж, рекох си - съумя да ме шашардиса. А мислех, че вече трудно се впечатлявам. Затова писмото ми е главно до него. То почва така:

Младежо,

Ако употребяваш спиртни напитъци, иди си сипи една ледена водка - празник е. Замези с малко салата, пийни и огледай внимателно прекрасния и жесток свят наоколо. В него бялото и черното са така омешани, че само много наивен наивник би тръгнал да ги идентифицира толкоз категорично.

Ако не употребяваш спиртни напитъци, стори друго. Иди все пак до хладилника. Тури си главата вътре, постой така една минута. Ще ти изкристализират интересни дилеми. Примерно - ако мамата на руснака е половин украинка и половин полякиня, а татьото - половин руснак и половин татарин, то може ли на три четвърти да се приказва с него? А ако татьото е половин евреин, половин украинец, пък мамата е чиста рускиня, но пее песни срещу Путин по мегданите, може ли на бебето им да се има 73% политическо доверие? И да му се продаде българска близалка?

Младежо, няма нищо по-вредно и тъпо от етническия подход към ближния на тази земя. Национализмите се пребраждат с религиозни, етически, политдоктринални и какви ли още не забрадки, но като чопнеш по-навътре, са си все това - моето племе срещу твоето за една гора, една крава или една нива повече.

Или за един Крим. Крим - където е служил и прочутият с паметници у нас генерал Гурко. Крим, който е бил гръцки, татарски, турски, руски, съветски, украински - до който дори са си дали труда да стигнат Англия и Франция, за да воюват с Руската империя, помагайки на Отоманската. Като младеж на твоята възраст съм се почудвал защо са подминали тези храбри френски и британски драгуни братята си христиени на Балканите в мрака на игото, а са се занесли чак до Крим, за да помагат на агарянския супостат, ама вече не се чудя. Файда ще да са имали някаква вождовете им. А войничетата таман хептен файда не са имали. Подкарали са ги генералите, файдата на войничетата е била, че ако се подчиняват, могат да останат живи, ако не - разстрел за неподчинение. Армията, която твоето поколение слабо познава, е на този принцип, младежо. Така и руският император подкарал армиите си към Дунава през 1877-а. В тези армии имало какви ли не - и украинци, и руснаци, и финландци, и поляци, и румънци, че и българи... Някои тръгнали с ентусиазъм - опълченците. Някои вероятно - без особен. Но тръгнали. За да направят нова държава на картата на света - българската. Било си е агресия и вмешателство във вътрешните работи на една суверенна държава - Османската империя. Прекрояване на граници. Както бе вмешателство и прекрояване на граници намесата на НАТО в бивша Югославия, свършила със създаването на държавицата Косово. Стават такива работи на тази чудна планета. Не винаги справедливи работи. Или ако за едни са справедливи, за други са чисто насилие. Правото е силно, но май повече силното е право в този най-добър от световете, млади мой друже.

Да се върнем на генерал Гурко обаче. Той е герой за нас. Инак не би имал паметници и улици на негово име из цяла България.



За поляците не е герой



Смазал е въстанието във Варшава, бил е и губернатор там - доста безмилостен губернатор. Дослужва до генерал-фелдмаршал на империята, пък самият той не е дори руснак.

Империите, младежо, са тежко, понякога смазващо нещо. Гледат да се разширяват, а когато се стесняват, скърцат със зъби. Дали имат император или не, не е важно - важно е, че имат високо самочувствие. Което често става арогантност. Затова си позволяват да смятат, че големи части от света са им задна градинка, в която могат да влизат и колтучат, каквото си решат. Една империя така решила, че белите хора са по-висши хора, и скубела черни хора от един континент, за да работят на белите хора без пари. Черните работели. Файдата им била, че иначе ядели бой.

Неимпериите, впрочем, са не по-малко жестоки, като им падне случай. Отличава ги само мащабът, не моралът.

Националното тук, младежо, е само шарка, пряпорец, камуфлаж. Когато се ритат големи атове, а ти не си ат, не се обиждай, че свободни са ролите за магаре. Големи атове се сритали през 1683 г. пред стените на Виена. Великият везир на султан Мехмед IV - Кара Мустафа, повел многохилядна армия и обсадил града, който дразнел Отоманската империя отдавна. В армията му имало гигантски сбиротък - турци, молдавци, власи, елитни еничари с вероятно много българи по кръв сред тях, огромен корпус от кримски татари...

Спасил Виена и християнска Европа полският крал Ян Собиески, повел също армия от всякакъв сбиротък - поляци, литовци, саксонци, австрийци, дори запорожки казаци.

Що се сетих за това ли - ами пийни водка "Собиески", младежо, ако не щеш руска от принципи. Ляхистан аслан - така нарекли отоманците смелия Ян. Загубилия Кара Мустафа го удушили с копринена връв неговите си хора. А Отоманската империя тръгнала сетне само назад. Полското кралство, впрочем, също.

Други империи взели да се въздигат, защото празно в света, пълен със страсти към власт и надмощие, няма.