Реакцията на Путин и западните лидери на решението на Съвета на федерациите за Украйна показва, че върви активна задкулисна политическа търговия. |
Едва ли руската политическа власт не осъзнава, че реалните бойни действия на територията на Украйна за дълги години ще сплотят украинците, в това число и рускоезичните, срещу Русия, накланяйки техния геополитически избор еднозначно в полза на Европа. Нещо повече - сплотяването на украинците срещу Русия може да стане и спирачка във формирането на нова постсъветска украинска нация.
Все пак изглежда, че
Путин разбира повече, отколкото казва
- война засега няма, но съдейки по рязкото изменение на тона на изявленията на западните политици в нощта на 2 срещу 3 март, върви активна търговия със Запада, започнал е процесът на интензивни задкулисни политически консултации.
Пълен политически и икономически разрив с цивилизования свят е крайно неизгоден за руския елит, по-голямата част от който има имоти и активи на Запад, а и разглежда някои държави от ЕС и САЩ като резервен изход. За САЩ и ЕС, особено за ЕС, пък ситуацията около Украйна може би е основното политическо предизвикателство от времената на разпад на Югославия. На карта е поставена цялата и без това крехка геополитическа архитектура на съвременния свят.
Затова е любопитно с какви предложения отива в Киев държавният секретар на САЩ Джон Кери. Например - не е невероятен вариант, при който Русия дава съгласие САЩ да свали режима на Башар Асад в Сирия и да признае новите украински власти в замяна на фактическото съгласие на Запада без особени санкции срещу Москва да се примири с откъсването на Крим от Украйна.
Много показателно е, че засега Путин не праща в Крим с руски танк сваления украински президент Виктор Янукович. Ясно е, че "легитимният" президент на Украйна получи трибуна за пресконференция в Ростов на Дон само по решение на руските власти. Но самото ниво на тази пресконференция и показателното отсъствие на реакция от Москва на нея показват, че Русия едва ли ще се старае
на всяка цена да възстанови предишната власт в Киев
Янукович стана политически труп в очите на по-голямата част, в това число и руски граждани на Украйна, и е нужен само за преходния период.
Освен това едва ли руските ръководители до такава степен са загубили чувството си за реалност, че да имат намерение да окупират цяла Украйна, да стигнат до Киев и да сложат край на стабилността вътре в Русия. Не трябва да се забравя, че икономическата ситуация в Русия днес е много по-лоша, отколкото по време на войната с Грузия, която продължи по-малко от седмица. А и в чисто икономически план
защо й е на Русия днешна Украйна, намираща се на границата на фалита
Предавайки Сирия и признавайки новата украинска власт (днес не може да се каже каква в крайна сметка ще е тя - ако се мине без война, не е задължително да е откровено антируска) в замяна на Крим, за Путин ще бъде отличен вариант да влезе в историята. А и самата продължителност на управлението на руския президент вече го принуждава да търси своето място там.
Да бъдем откровени - съдбата на Сирия съвършено не вълнува болшинството от руснаците. Част от елита, разбира се, ще пострада от прекратяването на военните доставки в тази страна, но все пак основното обкръжение на Путин няма бизнес в Сирия, а в онези страни, които сега могат да се окажат наши политически врагове.
А връщането на Крим - дори той да не стане част от Русия, а да се превърне в нова Абхазия, непризната от света, но призната от Русия независима държава -
ще стане знаково за голяма част от руснаците,
които имат силни имперски амбиции и носталгия по великата държава.
Такива амбиции и носталгия има и Путин и в този смисъл даже "символичното" връщане на Крим в Русия може да стане за него по-значимо събитие от олимпиадата в Сочи. Още повече че целият ефект от олимпиадата бе зачеркнат в световен мащаб с решението за вкарване на руски войски на територията на Украйна.
Във всички случаи базовите координати на ситуацията около Украйна не са се изменили - войната там е неизгодна или направо опасна за всички страни. Възможно е Русия просто да е взела решение да води отчаяна дипломация от позицията на силата - ако западните политици от гледна точка на Кремъл не желаят да направят това по мирен път. В противен случай това наистина изглежда като самоубийствена политическа авантюра. Съвсем скоро ще се разбере каква е целта. Вероятно в близките няколко дни.