На две инстанции прокуратурата загуби делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и ексглавния секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. От случая не би трябвало да се прави трагедия. Не би било нормално, ако държавното обвинение постигаше 100% осъдителни присъди.

Процесът "Цонев, Сантиров, Попов" обаче е интересен с друго. Две съдебни инстанции с категоричен тон приеха, че в разследването срещу тримата има куп нарушения при искането и прилагането на специални разузнавателни средства. И не само това - цялото дело почива върху непозволената по закон провокация към подкуп. Според Наказателния кодекс провокацията към подкуп се наказва с до 3 години затвор. Вярно е, че последната дума по казуса ще е на Върховния касационен съд. Но когато долните две инстанции правят еднопосочен и ясен извод, това



би трябвало да светне лампата, че проблем има



Цонев, Сантиров и Попов бяха обвинени по времето на ГЕРБ, че са предлагали подкуп от 20 000 евро на следователя Петьо Петров (в момента директор на столичното следствие), за да смачка дело срещу Цонев. Делото стана особено популярно, след като на 1 април 2010 г. при ареста на ексвоенния министър тогавашният зам. градски прокурор Роман Василев го нарече "абсолютен престъпник" и му нареди да коленичи. Но това поведение на Роман Василев изглежда е малкият дефект в разследването.

Големият е, че единственият свидетел, който подкрепя тезата на прокуратурата, е шефът на столичното следствие Петьо Петров, известен и с прякора Пепи Еврото. И градските, и апелативните съдии приеха, че Петров провокира към подкуп. В решението на втората инстанция в прав текст се казва, че практически този свидетел е нагласял извършването на корупционен акт от страна на всеки от тримата подсъдими, въздействайки върху Сантиров и Попов директно. Той е правел всичко, за да бъде задействана корупционна схема, убеждавал и е манипулирал Сантиров и Попов,



преднамерено и злонамерено е създал предпоставки



за реализиране на цялата верига от събития.

Такива бяха и изводите в мотивите на градския съд отпреди месеци, но те не доведоха до никакви последици за Петров. Той остана шеф на столичното следствие, а Висшият съдебен съвет (ВСС) не отвори и дума за това дали поведението му покрива стандартите за магистратска етика. Сигурно защото за ВСС етиката е разтегливо понятие и се предъвква в зависимост от ситуацията.

Критики за това имаше и в последния доклад на Брюксел. Съветът дори не си направи труда от кумова срама да вземе принципно становище за това, камо ли да накаже следователя Петров. Който, между другото, не за първи път влиза в ролята на прокурорски свидетел. Електронното издание "Медиапул" съобщи, че в момента срещу него и шефа на етичната комисия във ВСС Ясен Тодоров тече прокурорска проверка за лъжесвидетелстване по делото, по което бе осъден бившият районен обвинител Славчо Кържев.

От прокуратурата, чийто служител все пак е Петров, отказват да коментират поведението му по делото "Цонев, Сантиров, Попов", криейки се зад дежурното, че трябва да се запознаят подробно със съдебните решения, които на всичко отгоре още не са в сила. Ако пък Петров е бил принуден от някого да инсценира провокацията,



на обществото се дължи обяснение от кого и защо



Нормалната логика е, че ако някой постъпва така против волята си, то здраво е държан с нещо, което не иска да изплува на повърхността. В същото време атестацията му като магистрат е отлична. През 2011 г., когато е правена, Петров е събрал максимума от 100 точки при проверката на професионалните и нравствените качества. Тази оценка се дава за "изключително изпълнение на работата". По това време Петров е командирован в Националната следствена служба, след като между 2004 и 2009 г. е бил зам.-директор на столичното следствие. Любопитно е още, че на фона на колегите си, които са със средна натовареност 63 дела, Петров има едва 4. От атестацията не е ясно за какъв период е това, но разминаването е драстично. От декември 2011 г. до сега пък братът на Петров е командирован от Районната прокуратура във Враца в Софийската градска прокуратура заради "служебна необходимост".

Проверка в регистъра на Сметната палата показва, че през последните години Петров не е променил особено имотното си състояние. От 2006 г., за когато са първите публични имуществени декларации, всяка година досега Петров декларира заем от 5000 евро към Корпоративна търговска банка, както и заем към Централна корпоративна банка. През 2009 г. си е купил лек автомобил УАЗ за 100 лв., а година по-късно е вдигнал нивото с "Волво ХС 60" за 53 265 лв. на лизинг.

Не по-малко интересен детайл от делото "Цонев, Сантиров, Попов" е, че според двете съдебни решения



СРС-тата по разследването са опорочени



И настоящият главен прокурор Сотир Цацаров, който по времето на акцията е шеф на окръжния съд в Пловдив, е бил заблуден от Роман Василев да издаде разрешение за подслушване. Всъщност самият Цацаров призна това, но после изненадващо прехвърли отговорността на ДАНС и издаде индулгенция за Василев. Едва наскоро Василев, който дълги години бе приеман за "острието" на прокуратурата по всички знакови разследвания с успех, клонящ към нулата, бе разжалван като зам. градски прокурор и пратен в слабо натоварената спецапелативна прокуратурата, за да си прави дисертацията на спокойствие.

По това дело прокуратурата може да провери методите на разследването и без да чака решението на последната инстанция. Тъй като изобщо въпросът за вината на тримата подсъдими няма отношение към изводите на съдилищата за това как се е водило следствието. Освен това от държавното обвинение трябва да отговорят публично и на неудобния въпрос защо разследването, заради което според обвинителния акт е подкупван Петров, вече пета година се води срещу неизвестен извършител и не е приключило.

Докато съдебната власт си позволява лукса да приютява хора със съмнителен морал и гузно мълчи, когато наяве излизат случаи на крещящ непрофесионализъм, и двойно повече приказки и закани за реформа няма да имат ефект. А цената й ще продължава да се срива. И под едното евро, което очевидно струва сега.