С наближаването на поредните избори - тези за наши представители в Европарламента, темата с гражданската квота започва отново да набира сила.

Най-активна е БСП, която се опитва да превърне общуването с гражданското общество в своя запазена марка. От последното изборно взаимодействие между червените партийци и обикновените граждани не се родиха кой знае какви законодателни бисери, но си струва да се види какъв е коефициентът на полезно действие (КПД) на депутатите от левицата, наместени в парламента от т.нар "гражданска квота".

Краткият преглед на законодателните им инициативи не е особено окуражаващ, показва справка в архива на НС. Непрофесионалните политици имаха за цел да внесат повече престиж в листата, да провокират избирателна активност сред червените редици, отколкото да се свърши по-сериозна работа в съответния за тях сектор.



Но целта не бе постигната



Интересното е, че почти всички "политици граждани" - спортисти, психолози и земеделци, разбират много от изборните правила - повечето от тях бяха сред вносителите на новия изборен кодекс. Нека не бъдем максималисти, под такива мащабни проекти се събират най-често голямо количество депутатски подписи, по-скоро със символно значение, отколкото заради това, което са свършили по проекта.

"Сега" си направи труда да провери каква работа са свършили от началото на мандата Петър Курумбашев, Татяна Буруджиева, Христо Монов, Георги Мърков, Таню Киряков, Мартин Захариев, Румен Йончев. Таня Андреева получи по-добра реализация на "Дондуков" 1, където се помещава Министерският съвет. Вероятно с тази уговорка е и попаднала в списъка с гражданите. Тук попада и Петър Кънев, който малко условно е в тази квота, все пак е втори мандат депутат от левицата, също като Курумбашев, който беше и общински съветник от БСП.

Първенец по законодателни поправки е психологът Христо Монов - той е сред авторите на 13 законопроекта, сред които обаче са и спорните промени в Закона за енергетиката и този за потребителския кредит, както и споменатия Изборен кодекс. Веднага след него се нарежда Татяна Буруджиева, политолог и социолог, преподавател в университета. Жена с неограничен кръгозор - разбира от движението по пътищата, по-конкретно от движението на пияните пешеходци и изгонването на велосипедистите от пътното платно, до отпадането на забраната за пушене, социалните вземания на работниците, намаляването на таксите за ВУЗ и оттеглените промени в спортния закон, с които се уреждаше по революционен начин стопанисването на спортните имоти. Тя е и началник на кабинета на соцлидера Сергей Станишев и направи мини революция вътре в партията, и най-вече в пресцентъра.

Сред най-малко активните "граждани" са двама депутати - Курумбашев и шампионът Георги Мърков. Курумбашев, който оглавява и Комисията по околна среда, е вносител на едва два законопроекта - разбира се, единият е Изборният кодекс, а другият е за местното самоуправление, с който се позволи увеличаването на заплатите на общинските съветници. Напоследък той отново се наби в очите на колегите си, след като се разбра, че



се е добрал до заветното "да"



и ще попадне на избираемо място в евролистата. Олимпийският шампион по борба от 1972 г. Мърков пък изглежда по-скоро пасивен в собствената си област - спорта и младежката политика - внесъл е промени само в два закона - този за хазарта, който стана причина за доста дрязги между ДПС и БСП, и в Кодекса за социално осигуряване, където отпадна възрастта за пенсиониране на военните. Задал е и един-единствен въпрос на парламентарен контрол - за съдбата на Опитната станция по лозарство в гр. Септември. Е, други негови колеги пък изобщо не се интересуват от контрола, който се гледа по БНТ почти всеки петък. Нито един въпрос или питане не са отправили Татяна Буруджиева и Румен Йончев, както и Мартин Захариев.

Ако не със законотворчество, земеделецът Йончев ще остане в аналите на 42-рия парламент с нов тип политически живот. С единия си крак той е в левицата, а с другия нагази в полето на "България без цензура" на Николай Бареков. Тази сложна фигура от пързалянето по политическия терен той може да изпълнява до края на мандата по една много банална причина - крехкия кворум и необходимостта от гласове за БСП. Таню Киряков също е в списъка под изборния кодекс, също в закона за хазарта, пенсиите на военнослужещите и оттегления законопроект за спортните бази.

За сметка на мълчанието си в пленарната зала гражданите депутати са изключително активни в многобройните групи за приятелство с различни страни. Мърков е в цели 13 групи, но пък е член само на една постоянна парламентарна комисия, което си е рядкост. Буруджиева поддържа приятелството с 10 държави, а Румен Йончев, който стана популярен най-вече с парламентарната, но неофициална визита в непризнатия от България Тайван, в 9. Добрата новина е, че сред тези държави, с които той поддържа приятелските отношения, не е и Китай, но пък е зам.-председател на тази по външна политика и би трябвало да е по-наясно с международните ни отношения. Курумбашев се забелязва в осем подобни групи.

Тези депутати са сред най-редовните на заседанията на НС,



почти нямат неизвинени отсъствия,



ако се съди по справката на НС. Само едно-две имена се споменават, и то по веднъж за всичките месеци от края на май до сега. Също толкова изрядни са и при спазването на дисциплината в парламентарната група - точни са за заседанията и не губят времето на другите с прекалена словоохотливост, особено по политически теми. Така си спестяват попадането в неудобни ситуации, както се случи с Христо Монов в началото на мандата. Психологът си отвори нерегламентирано устата, за да произведе словосъчетанието "интернет лумпени" за протестиращите, а после трябваше да се извинява с дни, че не е имал точно това предвид.

Между другото, част от тези граждани в групата така и не успяват да се сработят с колегите си. На Мартин Захариев например му се наложи да чуе в прав текст, че негови колеги социалисти трудно обясняват на избирателите неговото присъствие в парламента. Курумбашев пък, който още в миналия парламент си навлече гнева на съпартийците си покрай лидерския двубой, изненадващо попадна на водаческо място в една от софийските листи. Но това съвсем не предизвика повече симпатии в колегите му, даже напротив. Покрай новото си амплоа Румен Йончев се превърна в пример за ренегат. Всъщност Йончев не се радваше на добро отношение в столетницата още от самото начало, тъй като цъфна на избираемо място вместо човек с партиен билет.

Гражданската квота наред с коалиционните партньори, като други земеделци, социалдемократи и прочее, и досега остава спорен въпрос. Голяма част от социалистите смятат, че те носят повече негативи, отколкото плюсове. Популярните личности все пак внасят цвят в листите, а дали останалите "пришълци" носят баланс? Съмнително, въпреки че лидерът Сергей Станишев продължава да се хвали колко голяма част от депутатската група е от гражданска квота. Хубаво, ама да види и какво са свършили. Поне за пред съпартийците си, които останаха извън НС именно заради тях.