От години се опитвам да привлека вниманието на българските предприемачи и властващите към една индустрия, за която България има уникален потенциал, която в последните 10 г. се е удвоила, а през следващите 10 ще се утрои. Казват, че днес годишната й добавена стойност е 90 млрд. долара, ама не е вярно - толкова са само разходите от централизирани специализирани фондове за въпросната индустрия. 2-3 пъти по-големи суми клиентите самофинансират, т.е. плащат от джоба си. Човек цял живот пести, за да плаща на точно тази индустрия. Тя е така нова, още не знаем как да я наричаме -



една индустрия без име



Говорим за стопанската дейност, обслужваща специфичните потребности на хората, превалили активна възраст, стигнали да се отдадат на заслужен отдих и да ползват натрупаните пенсии и спестявания. На никой език тази индустрия си няма наименование. Хитроумните български чиновници нелепо я кръстиха "индустрия за възрастни" - безумие, защото това е името на друга индустрия. Така (adult industry) наричат подотрасъла на киноиндустрията с най-големи приходи - за филми с еротика и порнография; на тях се падат поне 50% от съдържанието и 75% от трафика в глобалната мрежа. Та "индустрия за възрастни" не става. Най-популярният засега термин на английски е "senior industry", заимстван вероятно от "Seniorenindustrie" в немския език, напълно непреводим на български. "Senior" ("старейшина") е евфемизъм за "старец", "пенсионер". Освен че не знаем как ще се казва, не е ясно



това наистина ли е индустрия,



щом не произвежда продукти, а услуги. В България под "индустрия" разбираме заводи с комини, които бълват нещо от стомана, чугун или поне от бетон. Затова и статистиката отделя "услугите" от онова, което тя нарича "индустрия". Въпросът е важен, защото и у нас, и в Европа все по-често ще говорим за "реиндустриализация" - новия политически лозунг на социалистите. Те водят в предизборните нагласи, вероятно ще оглавят Европейската комисия, вече година те доминират правителствената коалиция у нас. "Индустрия" е термин на XVII-XVIII век, ползван за модерно капиталистическо производство, различно от (преобладаващото) занаятчийско и натурално стопанство. Днес "индустрия" се нарича цялото търговско, пазарно ориентирано производство на стоки и услуги (по Уикипедия); отличаваме първична (добивна), вторична (преработваща промишленост, която на английски наричат manufacturing). Услугите са третичната индустрия. Говори се за четвъртична индустрия - наука, изследвания, технологии, някои включват тук, други отделят като "петична" ("quinary") индустрия управлението и висшите финанси. Тези приказки са само за предупреждение



срещу примитивната реиндустриализация,



която залага на добивната и преработващата промишленост. Наивна ще е "реиндустриализацията" чрез възкресяване на покойни гиганти като "Химко" и "Кремиковци" - те само могат да погълнат нови десетки милиарди, както гълтаха десетилетия наред. Вместо към фабрики за преработване на инвестиции в чисти загуби плановете за "реиндустриализация" трябва да се насочат към по-високи индустрии (от третична нагоре). Например софтуерната. Непременно към специализираните услуги за най-възрастните. За радост новите правителствени тезиси сочат тъкмо тази най-бързо развиваща се индустрия

сред главните приоритети

на страната. Не защото четат икономически коментари и анализи, а понеже наскоро парламентът гласува промени в законодателството, наложени от европейския регламент за трансграничните здравни услуги - директива 2011/24/ЕС. И логично кабинетът се замисля как да "усвоим" максимална сума от трансферите на "пари за здраве", чертае планове за "аутсорсинг" на здравни услуги за стари хора. Има бизнес в тази ниша. Но тя е върхът на айсберга. Индустрията, за която говорим, много далеч надхвърля здравните услуги за възрастни. Основният сегмент от новата индустрия е друг: специализирани услуги не за болните, а за здравите хора на възраст. Здрави остават все по-дълги години все повече хора. Тъкмо здравите харчат много повече от болните, но тъкмо специализирани за тях услуги практически липсват. Щом ще ни е национален приоритет, първата задача е



да разберем какви услуги се търсят



от здравите и жизнени пенсионери, чиито брой взривно расте у нас, в Европа и по целия свят расте. Да, имат нужда от болници, санаториуми, хосписи, старчески домове. Такива услуги се предлагат и днес. Могат да се развиват и у нас и всякакъв вид здравни заведения ще са добра инвестиция, ако гарантират желаното качество на оптимална цена. Обаче много по-голямо е търсенето на услуга, каквато все още никъде не се предлага. Услугата "домуване"! Европейският пенсионер е мобилен. 90% никога не са имали собствен дом, живеят цял живот под наем от град на град, където ги води професионалната кариера. След пенсия те имат други нужди



милиони си търсят нов дом



и жизнена среда. Домуването не е "нещо като хотел". Това не са туристи, щастливи да ги пъхнеш в стая с баня, две легла и телевизор, 16 кв. м плюс екстри отгоре за "звезди". Не стига да ги храниш "ол инклузив". Те търсят нов стил на живот. Лайф стайл синиър (life style, sr.) ще е новата услуга. "Life inclusive" ще e много по-рентабилен бизнес модел от "all inclusive". Но трябва да се измисли. Какво иска пенсионерът, за какво мечтае? Най-популярният модел е къща с градинка, в тишина, съседи, с които можеш да поговориш, парк да се пошляеш, места да поиграеш, клуб (пуб, кръчма) да пийнеш с компания. Не стига. Това са екстри. Друго е важно:



те търсят смислен живот,



да вършат нещо, да са полезни и на старини, да пътуват понякога. Да са максимално автономни, но да има кой да помогне при нужда. Домуването изисква не грамадни хотели, а жилищни общности, нужни са мрежи за услуги, не локации, пенсионерът не желае да е затворник. Не е човек "след активна възраст". Напротив, той вече е отслужил дълга да се труди от осем до пет. Вече е свободен и много по-активен като потребител. В цяла Европа тъкмо той е човекът с пари и свободно време. Който успее да му предложи каквото му трябва, той ще направи големия бизнес удар. За България индустрията на домуването е най-перспективният бъдещ бизнес. Тя има потенциал поне 10 пъти по-голям от масовия туризъм. Дано има дейни хора да го разберат и организират, инвестиции (десетки милиарди), ще се намерят.