Съдиите явно получиха горчив урок, щом като нито един от тях не е съгласен да бъде номиниран за главен съдебен инспектор. Забележете - става дума за един от най-престижните и добре платени постове в съдебната система. Когато никой не иска да го заеме, очевидно е, че пътят към него е осеян с капани и те най-вероятно водят до политическа зависимост.

Тези изводи могат да се направят от неуспешния опит на Съюза на съдиите (ССБ) да излъчи кандидати за ключовата длъжност. Случилото се е и илюстрация на тежките дефекти, от които страдат изборните длъжности по високите етажи на съдебната власт. По закон номинациите се правят от парламентарните сили, като идеята е системата да не се капсулира - все пак депутатите са представители на гражданите. Необходимото за избора мнозинство от 2/3 от гласовете в Народното събрание обаче изисква категорично съгласие на политическите сили. Вместо до него да се стига след прозрачен "кастинг" на кандидати, процедурата отдавна се е превърнала в мръсна политическа сделка. Затова почтените хора вече не биха се съгласили да участват в надпревара, в която победителят ще бъде предопределен от политиците, а името на един честен участник само би пострадало от това. И случващото се е провал на политическата система, а не на съдийската гилдия.

Фактът, че два парламента подред не успяват да изберат главен съдебен инспектор, въпреки че мандатът на предишния изтече още през януари м.г., се дължи не на това, че в държавата няма честен и свестен юрист с опит, а



защото се търси кандидат, който е удобен и изгоден



на всички политически сили. Очевидно не с професионализма си, а с готовността си да е всеотдаен за техни си каузи, които нямат общо с принципите на демокрацията и правовата държава. И сега няма никакви гаранции, че парламентарните сили няма задкулисно да се договорят за свой кандидат и този на гилдията да е в ролята на сламения човек, който да легитимира прогнилата процедура.

Политическата класа не си направи труда и да анализира първия мандат на инспектората и честно да посочи недостатъците му. Да признае, че натовареният с много очаквания орган не винаги успяваше да избяга от политически инспирирани действия, че едни магистрати бяха галени с перце, докато към други се подхождаше с цялата възможна строгост. И така и не си завоюва особен авторитет сред магистратите, които трябва да проверява. Не трябва да се забравя и че самите инспектори се избират от парламента. И пак повече тежест има партийният, а не професионалният признак. Не един е примерът как номенклатурно определени хора прескочиха от членове на инспектората в членове на Висшия съдебен съвет.

Всъщност, който и да е новият главен съдебен инспектор, той ще трябва да работи с вече избраните от парламента инспектори, които имат 4-годишен мандат. Ако те решат да саботират работата му, той е обречен, колкото и добра визия да има развитието на институцията.

Затова нищо чудно, че дори когато гилдията реши да се включи в търсенето на подходящ кандидат,



никой професионалист не е "навит" да си го причини



Не е за пренебрегване и фактът, че от ГЕРБ заявиха, че ще припознаят кандидата, посочен от Съюза на съдиите. Дори не изчакаха да чуят кого ще подкрепят и да се мотивират с професионалните и моралните му качества. Дали обаче номинираните искат да имат нещо общо точно с политическата формация, която, докато беше на власт, грубо се опита да подчини съдебната система и да погази независимостта й. Дали всъщност биха искали да имат нещо общо с партиите, които в момента са представени в парламента?! Едва ли.

Миналата седмица и министърът на правосъдието Зинаида Златанова се включи в темата с неуспешната процедура на ССБ, като обвини съюза, че опитва да се занимава с политика и прехвърля вината за това, че не може да излъчи кандидат, върху политиците. В случая тя не е права. От ССБ декларираха, че в инициативата им не се търси непременно техен член. А всеки беше добре дошъл да предлага номинации. Така че, ако някой от другите гилдийни организации искаше да се включи или да си направи своя процедура, нищо не й пречеше. А и гилдията се включи в търсенето, след като политическата класа много пъти се провали. След като почти всеки магистрат, номиниран от политиците, се оказва с



нечисто минало, трудно обясними сделки



и притежания. Тъй че политиците са последните, които имат моралното право да обвиняват съдийската гилдия. Която поне отвори дебата за съдебен инспектор.

Според профила на главен съдебен инспектор, нарисуван от ССБ, шефът на инспектората трябва да е действащ съдия с несъмнена нравственост, с признат от юридическата гилдия и обществото висок професионален авторитет, с реформаторска нагласа и доказана способност да поддържа честна и открита позиция по значимите за съдебната власт проблеми, с утвърдени делови качества и работоспособност. Кандидатът трябва също да е с изявена дейност, допринесла за въвеждането и/или утвърждаването на добри практики в съдийската работа, с доказана инициативност, отлични умения за работа в екип. За да покриват изискванията на съюза, номинираните трябва да имат визия за бъдещата дейност на инспектората и капацитет да преодолее слабостите му. В държавата не може да няма професионалисти, които покриват тези критерии. Сигурно те не искат да се отказват от магистратската си работа и да попадат под светлината на прожекторите. Макар че когато години наред пледираш за реформа, трябва да си готов да се нагърбиш и с осъществяването й.

Но и ССБ трябва да излезе с достойнство от ситуацията, като обясни честно и открито какви са мотивите на посочените от гилдията юристи да не искат да участват в битката за поста. А не да предложи кандидат, само защото е дал съгласието си. Това ще е най-точната диагноза на проблема, с който след това трябва да се заеме законодателната власт. Стига наистина целта да е ефективна промяна.