Десетки съоръжения, които трябва да доставят питейна вода, днес стоят полупостроени, полуразрушени. С първа копка преди демокрацията, изградени в различна степен до края на 90-те години на миналия век, днес те са оставени на произвола на природата.

Десетина от язовирите са крайно необходими, защото могат да решат проблема със засушаването и безводието, който мъчи хиляди българи. Всяко лято около 150 хиляди души (според официалните данни, реално вероятно са много повече) са на режим в 20 области - Търговище, Пловдив, Плевен, Враца, Благоевград, Кюстендил, Перник и др. Въпреки обещанията на поне две правителства в годините назад, регионалното министерство няма да ги построи и в този мандат - макар борбата с безводието да бе обявена като един от основните приоритети от министър Десислава Терзиева. От повече от 20 години у нас не е построен нито един нов язовир за питейна вода, но пък приказките за бъдещето на съоръженията се леят постоянно.

Едно от тях например е язовир "Черни Осъм", който трябва да реши дългосрочно проблема с питейната вода за областите Плевен и Ловеч. Той постоянно се включва в плановете за развитие на ВиК сектора и на региона. Изграждането на съоръжението е спряно в началото на 90-те години на миналия век. Според оценките за довършването му са необходими около 100 милиона лева.



Проектът се записва във всички стратегии



на общините и на областите. При всяко посещение на политици и министри в региона на хората се обещава работата по него да потръгне, но напразно. А плевенчани и ловчанлии си знаят - дойде ли лятото, идва и водният режим. И трае със седмици.

Язовир "Кюстендил" на река Струма също е построен наполовина (около 55% от съоръжението е изградено), но след това е изоставен. Последното "възраждане" на проекта - само на приказки - бе през 2012 г. Язовир "Мокра Бяла" до Габрово трябва реши водните проблеми в Севлиевско. Последният пример е показателен - строителството на обекта започва през 1979 г., но е спряно през 1995 г. Оттогава периодично някой управляващ обещава да продължи изграждането му. Язовир "Луда Мара" над Петрич е друга изоставена идея. Има още много незавършени съоръжения - Левка, Самуилово, Чаталка, Калинките, Татарево, Тихомир, Люляково, Раков дол, Никудин, Брезница и др., които обаче са по-малки. "Чаталка" край Стара Загора например е започнат през 80-те години, построен е на около 70%, спрян е през 1998 г., а днес е безстопанствен и обект на постоянни кражби. "Чакалица" край Благоевград също бе сред приоритетните проекти на предишното ръководство на министерството. Така си и остана - приоритет.

Проблемът пред довършването на всички съоръжения е ясен - за тях няма пари. Според действащата до миналата година стратегия за ВиК сектора, приета през 2004 г., за изграждането и довършването на девет язовира, определени като най-необходими, са били нужни 500 млн. лв. Както и други подобни документи, водната стратегия е написана по-скоро за отчитане на дейност, защото записаният срок за завършване на тези съоръжения е 2015 г. Към днешна дата работата по нито едно от тях не е продължена или започнала. В новата водна стратегия



вече не става и дума за довършване на язовирите



Един от вариантите за дострояване на някои от водоемите, оповестен от регионалното министерството преди две години, беше те да бъдат изградени от частници. След това те щяха да ги управляват за период от 20 години, като в този период възстановят вложението си с приходите от продажба на електроенергия и вода. Досега обаче няма нито една частна инвестиция. Нещо повече - интересът към идеята е нулев.

Надеждата отново е в държавните пари и в заемите. Добрата новина е, че след около 2 г. закъснение през 2014 г. може най-накрая да започне изграждането на "Луда Яна" край Панагюрище. За него и за язовирите "Пловдивци" (край Рудозем), "Нейковци" (край Трявна), както и за ремонта на стената на пернишкия язовир "Студена" тази година регионалното министерство е заделило 25 млн. лв. Парите идват от заем от Световната банка от 81 млн. евро, който бе даден още през 2009 г., но трябваше да бъде удължен до 2017 г., защото не бе усвоен. Според оценките на банката след изграждането на трите язовира 140 000 души от 4 общини ще имат сигурно и надеждно снабдяване с вода.

Липсата на достатъчно язовири за питейна вода е едната страна на проблема. При отчета за първите си 100 дни на поста през миналата година министър Терзиева каза, че през лятото на 2013 г. 230 градове и села са страдали от воден режим, защото в последните пет години ВиК секторът е бил занемарен, а започнати водни проекти за канализация, тръбопроводи и водни станции са спирани необосновано, въпреки че министерството е имало пари за тях. Строители дори водели дела срещу ведомството.

Колко и кои са проектите, колко пари дължи министерството на строители и какво се случва с недостроените съоръжения са въпроси, на които тогава Терзиева обеща да отговори в "отделна пресконференция". Но през последните два месеца на тази година подчинените й не пожелаха да дадат конкретни отговори на въпросите на "Сега". А "отделната пресконференция" не се задава. От министерството все пак казаха, че имали анализ, според който са необходими 28 млн. лв. за довършване на 12 най-належащи, но спрени от ГЕРБ водни проекта. Кои са проектите пак се оказа строга тайна. Все пак два вече са известни - с 4.3 млн. лв. ще се довършват канализацията на Кърджали и пречиствателната станция в Сливен. Последният обект бе единственият посочен от Терзиева като пример за десетките прекратени водни договори от ГЕРБ. Оказа се, че там строителят - "Главболгарстрой" - в последните години



охранява за своя сметка построеното, без да е длъжен



"През август 2009 г. МРРБ спря проектирането, строително-монтажните работи и строителния надзор на проекти в отрасъл водоснабдяване и канализация поради липса на осигурено финансиране. Някои от обектите са спрени с Акт 10, а други - преди реално да стартират дейностите по проектиране и строителство. Министерството на регионалното развитие предприе действия за поетапното завършване на спрените с Акт 10 проекти. За тази цел се залагат средства в списъците за капиталови инвестиции на министерството за тази и следващите 2 години според възможностите на бюджета, с които проектите да бъдат завършени поетапно. За всеки от обектите се прави проверка за двойно финансиране преди възобновяване на строителството по него", обясниха от ведомството.

Парадоксално, макар Терзиева да обяви, че има неразплатени пари към строители, от ведомството официално отговориха, че "извършените и приети строително-монтажни работи по тези проекти преди преустановяване на изпълнението им са разплатени".

ГЕРБ наистина прекратиха редица договори за водна инфраструктура с мотива, че те не са били обезпечени и че в бюджета няма пари. Но липсата на пари бе и оправданието за цели 4 години нито един лев да не се инвестира в кадастър. А в същото време регионалното министерство само в една година получи почти 1 милиард лева чрез допълнителните трансфери от държавния бюджет, които ГЕРБ правеше абсолютно на тъмно и без обосновка. Доклад на Сметната палата за договорите за изграждане на ВиК инфраструктура за периода от януари 2008 г. до края на декември 2009 г. показа, че наистина много договори са изоставали. От проверените 60 договора 35 не са завършени в срок. "Основните причини са липсата на финансови средства от страна на МРРБ за своевременно плащане на извършените работи и необходимостта от разработване на парцеларни и подробни устройствени планове", пишат одиторите.

"Недостатъчните бюджетни средства за изпълнение на договорите за изграждане на ВиК инфраструктура, заедно с липсата на нова система от показатели и критерии за обективно и точно определяне на приоритетността им за включване в списъците за финансиране, са оказали неблагоприятно влияние за икономично, ефективно и ефикасно изпълнение на договорите за изграждане на ВиК инфраструктурни обекти. Това е довело до увеличение на стойностния размер на незавършеното строителство от 238 495 755 лева към 31.12.2007 г. на 393 440 229 лева към 31.12.2009 г." Тази сума явно е разплатена от МРР.

Язовирите са част от проблема. Изтичането на средно около 60% от водата по старите тръби, честите аварии - средно по една на всеки километър тръби - са другата страна. Затова сега с интерес се очаква програмата за безводието на министерството, според която през тази година за справяне с проблема ще се вложат 25 млн. лв. Според анализ на Световната банка за пълно решаване на всички проблеми във ВиК сектора на България ще са нужни поне 11 милиарда лева.

Впрочем програмата на министерството засега е само на приказки, защото все още не е готова. А лятото идва.