Най-добре е Висшият съдебен съвет да се саморазпусне. Кадровият орган на съдебната власт напълно изгуби легитимност със скандалното си решение от четвъртък да уволни члена на съвета Камен Ситнилски. За да го уволнят, членовете изтълкуваха закона, както им бе удобно. Неговото уволнение не решава ключовия въпрос виновен ли е Ситнилски. Това тепърва ще решава съдът. Освен това заради дисциплинарното производство Ситнилски вече заведе дело срещу държавата и в Страсбург.

Законът е категоричен и не оставя поле за размишления - член на ВСС се уволнява дисциплинарно с гласовете на поне 17 от колегите си. А бившият зам. главен прокурор бе махнат миналия четвъртък с 16 гласа. Как така съветът реши, че това мнозинство е достатъчно и в случая със "Ситнилски" законът не важи, никой не посмя да обясни. Не стана ясно и с какви аргументи членовете на съвета са отхвърлили искането на Ситнилски за отвод на десетима от тях, които по някакъв начин са свързани с него. А когато подобни въпроси остават без отговор, очевидно има доста гузни. Хилаво е оправданието, че ставало дума за законовата тайна на дисциплинарното производство. В крайна сметка то тръгна по публикации в медиите и през цялото време се водеше и по вестникарските страници. Дори решението за уволнението изтече, преди да бъде взето. Така че, за да е убедителен в това, което прие, съветът дължи обяснения и на обществото, и на гилдията. Тук не става дума просто за вътрешносъсловни боричкания. ВСС кадрува в съдебната система, чийто представители в крайна сметка решават стотици хиляди съдби всяка година.



Странно пресметнатото мнозинство от 16 души приема,



че Ситнилски е извършил действия, накърняващи престижа на съдебната власт и етичния кодекс на магистратите. В края на юни 2013 г. в някои медии изтекоха записи, направени със специални разузнавателни средства, по повод избор на членове на ВСС от прокурорската квота година по-рано. Съветът сега приема, че Ситнилски непозволено е лобирал за себе си. Това обаче означава, че всеки от прокуратурата трябва да хвърли оставка. Защото уволнението на Ситнилски е признание, че всеки прокурор, който е участвал в избора на членовете на съвета от квотата на обвинението, е бил натискан как да гласува. И дори да е устоял на натиска, го приема за нещо напълно естествено. Защото никой от хилядите прокурори в държавата досега не се оплака, че ВСС се избира с манипулации!

И ако Ситнилски е пратен във ВСС по този начин, какви са гаранциите, че всички останали 21 избираеми членове на органа са попаднали там заради професионалните си качества и моралните си достойнства. Отговорът е - никакви. Видяхме как парламентът избира своите 11 представители във ВСС, лобирането в съдебните квоти е обществена тайна.

Има и още нещо: в изтеклите стенограми от подслушани разговори ставаше ясно, че двама прокурори - окръжният на Хасково Иван Ванчев и апелативният на Бургас Емил Христов - са лобирали за избора на Ситнилски, но и за още един кадровик от прокурорската квота - Румен Боев. За поведението на Боев обаче никой не отваря дума. Главният прокурор Сотир Цацаров потвърди автентичността на разговорите и обясни, че те са част от разследване за престъпление по служба срещу Христов. Шефът на държавното обвинение поиска отстраняването на Христов и Ванчев. В деня на уволнението на Ситнилски обаче ВАС отмени отстраняването на Христов и го върна на поста му. От съдебното решение се вижда, че срещу него разследване няма, а той е бил разпитван само като свидетел.



Странно съвпадение по казуса "Ситнилски"



бе и че ден преди съветът да го уволни, срещу него бе образувано второ дисциплинарно дело. Явно в съвета не са били убедени, че ще съберат мнозинство да уволнят Ситнилски по първата дисциплинарка и затова са се презастраховали с втора. И тя е по публикации. Този път повод даде интервю на сегашния зам. главен прокурор и бивш окръжен обвинител на Шумен Ася Петрова. Тя се оплака от телефонен разговор със Ситнилски от 2010 г. покрай един от арестите по делото "Килърите", който разчела като натиск. Интересно защо Петрова се сети сега да се оплаква, а не го е направила през 2010 г.? Версията на Ситнилски за въпросната разправия е друга. Той твърди, че е избухнал, след като Петрова му обяснила, че не докладвала на ръководството на прокуратурата, тъй като се е отчела пред вътрешния министър - по това време Цветан Цветанов. Близостта на Петрова с Цветанов се смята за основна причина шуменската прокурорка да получи поста на зам. главен обвинител. Ситнилски признава, че си е изпуснал нервите и е нагрубил Петрова, но след това се е извинил, а шуменската прокурорка започнала да се отчита на други висши магистрати. Дали сега, като дава повод за нова атака срещу Ситнилски, Петрова не заздравява позициите си и в прокуратурата и пред съвета?!



На фона на скоростта, с която ВСС приключва дисциплинарните дела,



това срещу Ситнилски, образувано в края на миналия юли, завърши направо за нула време. Това е друг знак, който не трябва да се подминава. Прелюбопитен е и ентусиазмът, с който някои от членовете на съвета се подложиха на проверката за допуск до секретна информация, само и само да могат да четат секретните материали срещу Ситнилски. Не трябва да се забравя и истеричната медийна атака във вестниците от групата на неуспелия шеф на ДАНС, депутат от ДПС и следовател в отпуск Делян Пеевски. Нито почасовите протести под прозорците на ВСС срещу Ситнилски, на които се събираха хора, които не знаеха нито името му, нито длъжността му, нито дори как изглежда. Медийно атакувани непосредствено преди гласуването на уволнението бяха и някои от членовете на съвета. Което остави привкус, че точно преди вота им се размахва пръст да внимават какво решение ще вземат. И така се превръщат във Висш съвет за саморазправа.

Всичко това води до въпроса - интересите на кого настъпи Ситнилски и чия конфигурация във ВСС обърква. И дали скоро няма да станем свидетели и на друго отстраняване на член на съвета по същата схема? Защото в близките месеци предстои кадровиците да направят не един важен избор. Включително на председател на Върховния касационен съд, чийто мандат е 7 години, шеф на Софийския апелативен съд, където стигат всички ключови дела, както и за районен прокурор на София. Ако дотогава членовете на съвета не са показали по достатъчно убедителен начин, че не са кукли на конци, които изпълняват сценарий, писан не от съдебната власт, а от политически и икономически лобита, е по-добре да подадат оставка и да дадат минимален шанс на системата да се очисти.