Zuckerberg е фамилията на младежа, измислил, наложил и продал на света "Фейсбук". На немски се чете "Цукаберг" и значи "захарен хълм"; Един Berg може да е доста сериозно възвишение, все пак не цяла планина. Немският език има уникална свързаност. Думите се закачат една за друга като вагончета, можеш да композираш цял влак, ако локомотивът на смисъла успее да тегли тежката конструкция (по-точно да я бута пред себе си, защото в немския последната дума носи основната същност, пред нея са определителите). Жалко, че наред с другите езици немският се маргинализира, разрежда се и се стапя в глобалния нюспийк, традиционно наричан "английски". Все по-малко хора ползват концептуалната мощ на немския език и светът губи от това. Ето и пример: наскоро мернах мижава дописка, но със заглавие, за което може да завиди и Иманюел Кант. Казваше се



Zuckerbergbau



Ако можех да измисля една-единствена национална цел и стратегическа икономическа програма, щях да избера точно тази идея и точно това наименование: Zuckerbergbau. То най-точно казва накъде и как можем да се насочим ние, за да не догонваме, а да водим - включително по доходи на глава, утрешния свят. Да дешифрирам идеята. Знаете кой е (Mark) Zuckerberg. А Bergbau означава "рудодобив" - минната индустрия се свързва с понятието "хълм" и сложния термин Bau, който означава, от една страна, строеж, от друга, някакво добиване и стопанисване. Zuckerbergbau е стратегията да произвеждаме движещите идеи на бъдещия свят. Т.е. да растат у нас личности като г-н Марк Зукърбърг, чиято идея, проект и продукт преобразиха света. Разбира се, никой не знае



как се правят зукърбърги;



всъщност те не се правят, не се измислят в лаборатории и в кабинети. Те се самоизмислят и се самосъздават дори само с едничка идея, ако тя има потенциал да промени света. Не е нужно да измислиш нов ФБ или "Гугъл". Може да е далеч по-скромен софтуер или технологична иновация. Достатъчни са три неща: Първо, да видиш нуждата от ново решение; второ, да измислиш как забелязаният проблем да се реши и, трето, да превърнеш решението си в продаваем продукт. (Третото най-трудно ни се удава, то изисква търговски нюх и известни умения в бизнеса и финансите. Дори за гений като Никола Тесла е било трудно да превърне изумителните си открития в продаваема икономическа субстанция, затова други са станали и ще стават милиардери от неговите идеи.)



Сами не знаем колко сме напред



в дигиталния свят и каква уникална среда за зукърбърги е България. Един ден историците ще умуват как се е получил първичен бульон от коацерватни капки в една периферна и (уж) бедна страна. На тази среда й викат "първичен бульон" ("каша", аз предпочитам термина "лютеница"), защото се създава сама, напук и въпреки. От липсата - от вакуум и хаос. Движещата й сила са тъкмо негативните фактори. Формулата на българската творческа лютеница е "завист (= отрицание + озлобление) + информационни технологии". В нормално общество не може да се получи толкова пълно отхвърляне на базисни ценности, разруха на жизненоважни институции, отрицание на всякакви авторитети, усещане, че си измамен. Затова и интернет у нас се разви така взривно и толкова бързо - имаше неимоверно голямо търсене на това ново средство да си създадеш



виртуална реалност,



в която да се гмурнеш. Знаете сигурно, че България е сред водещите страни по скоростен интернет. Наскоро договорях доставката на интернет за един хотел в самия географски център на Германия с двете най-големи комуникационни компании в страната. Оказа се, че никой няма поне година-две напред да ми даде връзка със скорост, която от година-две ползвам насред София. Но има един много по-важен показател от техническите: българите много повече живеят в интернет (за активните и разумни 10-12% става дума, ясно, че интернет присъствието на оскотялата част от нацията е нулево, затова средното "проникване" е ниско). Веднъж гмурнал се в интернет, "локалът" е само подробност. Няма значение в Ню Йорк ли си, в Токио или в Казичане. Само от теб зависи къде искаш и можеш да стигнеш. Остава само



да търсиш своя захарен хълм,



да напипаш проблем, важен за другите, да измислиш как да го решиш, да успееш да превърнеш решението в продаваем продукт, да печелиш от това. Близките хълмове са отъпкани. Скачай напред. Интернет мрежата е вече завзета, върви към новите земи отвъд пределите й. Сега се развива нещо, което наричат IoT, internet of things, интернет на нещата. Идеята е, че не само хората, вече и вещите комуникират помежду си. Мисли какво трябва в новия интернет! Хиляди нови решения са нужни. Примерно търсачки. Някой ще измисли гугъла на IoT? Не стига нещо да е в мрежата, трябва да го намериш. С "Гугъл" търсим страници. Как търсим неща? Планини от нов софтуер са нужни, щом като след компютри, телефони и автомобили, вече хладилниците са smart и свързани. Това е



бизнес за милиарди,



цяла нова икономика, която ще преобърне старата. Кой ще купува нещо, ако може да го ползва по-евтино само като му трябва? Как да намеря и да получа временно достъп до неща, които желая? Не спирайте, скачайте отвъд интернета на нещата. Жреците на мрежата вече провиждат как след internet of things иде internet of everything. Това не е само свойството "дигитална достъпност" (Datability) на всичко мислимо (хитът на тазгодишния ЦеБит). Светът върви към глобална свързаност. Днес можеш да ползваш през мрежата суперкомпютъра на някой австралиец да реши обемна задача, можеш да съхраниш всякакво нещо в "облаците" (стига да е в цифров вид, да има datability). Утре ще можеш да ровиш в складовете и да командваш машините на някой германец, да си произведеш сам свой компютър, автомобил или одеколон. Не спирай и не се бави, защото



прогресът обезценява капитала



Технология, която днес е писъкът на новото, утре е скрап. Вещите ще се обезценяват все по-бързо. Все по-голяма стойност ще имат идеите, които правят нещата и "всичко" достъпно. Свръхценност е свързаността. Мислете как да създавате свързаност. Как да задвижите от смартфона на лейди X. конвейера на Да Гонгсъ в Шанхай и да доставите в Лондон още утре сутринта новата рокля, която сама си измисли? Индустрията на глобалната свързаност утре ще носи доход в милиарди и трилиони на онези, които я измислят днес.