Шамфор казал: Поглъщай една жаба всяка сутрин, че нищо повече да не те погнуси през останалия ден. Un crapaud tous les matins, pour ne trouver plus rien de degoutant le reste de la journee. Chamfort, 1741-1794.

Отцепването на Косово е законно, а на Крим е незаконно. Трябва да преглътнеш жаба, за да преглътнеш това. Ама бил референдум при руско военно присъствие? Обама знае, че се родил в Хавай, където е базата Пърл Харбър, и Хавай станал 50-и щат при US военно присъствие. Мисълта на Шамфор французите я приписват на немците, немците на англичаните, а според англичаните Марк Твен е спец по жабите.

Плагиати ньедни! Тази безсмъртна мисъл е на шопа Вуте, който казал: "Е що ги ручахме жабетата?" Чужденците не знаят за Вуте.

Полин Пиринска казваше чужбинци. Чужбина, чужбинци. Тя беше чужбинка, пристигнала от Ню Йорк, когато в България имаше лагери, в СССР - ГУЛАГ, в САЩ лов на вещици и макартизъм и Дълес и Макарти търсеха да не се е скрил някой комунист под кревата.

Полин преподаваше английски в Софийския университет. Когато не знаехме как нещо да преведем, звъняхме й на вратата без предварителна уговорка, отваряше ни тя или малкият Джорджи (сега коскоджамият Георги Пирински). Полин ни даваше по една бутилка нектар от вишни, помагаше ни в преводите и ние я обичахме. Пиейки вишнев сок, ние си разказвахме смешки. Тодор Вълчев разказа как тъща му помислила луковиците на лалетата за лукчета, сготвила попска яхния и яли и не се отровили. Кръстан Дянков разказа за Вуте и Нане и жабетата. Аз разказах как имах печеливш бизнес с жаби. По река Чая жаби колкото щеш. Бърках в подмолите и докопвах какво шава. Водните змии ги пусках, те са безвредни, мренките носех вкъщи за пържене, жабите носех в Пловдив в хотел ресторант "Молле", където панираните жабешки бутчета фигурираха в менюто като "водни пъдпъдъци". И ловец на котки бях. В един чувал парцал, напоен с валериан, и котките сами влизат в чувала. Но не купуваха котки в "Молле", а в медицинския факултет не знам с каква цел. С жабите завъртях бизнес, с котките не. Три пловдивчанчета ме елиминираха. Препречиха ми входа на факултета, леко разкрачени, тананикайки "Ний сме трима братя, от Кючук Париж/ Който ни се меши, ще яде мариз/. Първия в зъбите, втория в носа ...." Не дочаках да чуя третият къде ще ме удари. Бързо схващам дипломатическите намеци. Сега US ни пращат дипломати-п....сти, защото българските НПО и българските офицери се надупиха на САЩ без капка офицерска чест и аз, кръщелникът на Списаревски, съм отвратен.

Тримата кючук-парижани намекнаха, че в Марица има повече жаби, отколкото в Чая, и да не си мерим не знам какво си. Бях доставчик на жаби на "Молле", защото управителят Желю знаеше баща ми. Кючюк-парижаните не ме набих,а след като трите котки от моя чувал ги прехвърлихме в техния. Като жест на добра воля те ми позволиха да си взема празния чувал. Човешките отношения са като международните.

Полин преподаваше в ИФФ, Историко-филологически факултет на Софийския университет, където Кръстан и Тошо следваха редовно. Аз следвах чат-пат, защото Чат - приеха ме след конкурсен изпит във френска филология, Пат - изхвърлиха ме, Чат - приеха ме история, след конкурсен, Пат - изхвърлиха ме, Чат - немска филология, Пат - изхвърлиха ме. Все поради неблагонадежден произход. Все след месеци или години лекции, упражнения. Ручах жабета и накрая - задочно в Икономическия "Карл Маркс", който сега се казва Институт за национално и световно стопанство.

Искаше ми се да съм "рабфаковец" или турче; тях не ги изхвърляха, те бяха като децата на активните борци срещу капитализма и фашизма, които влизаха без приемен изпит, където си поискат.

Преди това във френския колеж исках да съм еврейче, понеже, когато имахме час по катехизис, еврейчетата ги освобождаваха и те ритаха футбол на "преото" (Le Preau). Излъгах йезуитите, че съм еврейче. Издаде ме не еврейче, а едно българче и Вай-вай, какъв скандал! 10-те еврейчета ги наказаха с "вен-сенк линьъ", да напишат 25 реда с "жьо не мантире плю", Аз няма повече да лъжа. Те не бяха лъгали, аз бях излъгал. Мен ме очакваше най-тежкото наказание. То е: влиза "льо префе дьо дисиплин", префектът по дисциплината с пръчка и шепа царевични зърна. Разпилява зърната на пода, ти коленичиш, зърната ти убиват на коленете, трябва да стоиш така десетина минути с разперени ръце, ако ги отпуснеш, пръчката заиграва по ръцете ти. Но има си чалъм. Можете да го пробвате. Предварително двама приятели застават от двете ти страни, придържат ти ръцете, прилепени към бедрата, ти се напрягаш да си вдигнеш ръцете и така стоите три минути. После за твое учудване ръцете ти сами се вдигат в хоризонтално положение. Щях да издържа с разперени ръце и да стана герой. Но учителят ми по пиано - падрето Оливие, забрани наказанието, щото съм пианист и да не ме бият по ръцете. Спектакълът не се състоя.

Наказанията бяха спектакли. Падрето Амброаз, префект по дисциплината, беше ниско човече и подскачаше, за да шамароса високия волейболист Грегоар (Гришата), който имаше отлични рефлекси - дръпваше си главата в последния миг, Амброаз замахваше в празното и ние се спуквахме от смях. Герой беше Гришата. Размина ми се наказанието, а десетте еврейчета си платиха с темоаняж. Йезуитите те изпитват по всички предмети ежедневно и ако не знаеш - наказание, ако знаеш - пак проблем. Ако блеснеш със знания, темоаняж според колко силно си блеснал - 5, 10, 20. Темоаняжът е билетче, синьото пет точки, жълтото десет, виолетовото двайсет. После вършиш безобразия и си плащаш с темоаняж. Ако ти остане неупотребен темоаняж, продаваш го на ученици, които нямат темоаняж.

Еврейчетата имаха темоаняж, те бяха силни ученици, но се огорчиха, че няма повече да ритаме заедно на преото. Макар кофти футболист, аз бях единайсетият в техния тим; има неща, които не се купуват нито с темоаняж, нито с пари. За тях само мечтаеш.

"Мечтание", "Траумерай" на Роберт Шуман продължихме да слушаме заедно, защото приятелството ни остана и защото те имаха грамофон, на който навиваш пружината с манивела. Моята мечта не беше да стана пианист или футболист, а дресьор. Не звероукротител на горките лъвове и тигри в цирка, а да дресирам плъхове. Прочел бях в "Рийдърс дайджест", че плъховете са по-ефикасни от кучетата в откриването на касетъчните мини (bomblets), които осакатяват деца по света. Представях си как спасявам деца като "Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър. Шествам по света в един бял огромен всъдеход, Той е огромен, понеже в задната част има клетки за дресираните плъхове и вода и храна за плъховете, а между кабината и задната част за мен, приятелите ми и приятелките ни има кухничка, салонче и душ кабина. Аз предвождам екипа от красиви и благородни спасители, светът ни се възхищава. По-красива беше мечтата ми, отколкото изпращането на български военни в Афганистан като теляци. Стотици деца окуцяват, настъпвайки "бомблетка", понеже авиацията на САЩ разпръсна много бомблетки в Индокитай, особено в Лаос. През 2008 г. в Дъблин 107 страни се разбраха за забрана на "cluster bombs"; между 107-те бяха 17 от 34-те държави, които ги произвеждаха, и 7 от 14-те държави, които ги използват. Договорът не подписаха държавите, притежаващи най-много cluster munitions: Китай, Русия, САЩ, Индия, Израел, Пакистан и Бразилия. През 2006 г. Барак Обама се обяви потив cluster munitions, Джон Маккейн и Хилари Клинтън се противопоставиха. Умен е Обама. Понякога. За Крим и Украйна вероятно ще руча жабета, но той си знае.

Всеки руча жабета. СССР при Горбачов и Елцин. САЩ в Ирак, Либия, Афганистан, Сирия. Преди това във Виетнам.

През 1956 г. Англия, Франция и Израел нападнаха Египет, понеже полковник Насър национализира Суецкия канал. САЩ и СССР се мразеха, но плеснаха през ръцете тройката Англия, Франция и Израел, защото и САЩ, и СССР искаха да се намърдат на мястото на старите колониални сили, на които Израел заложи и сбърка. Напоследък израелците се набъркват; чрез военни инструктори; къде - те си знаят. Не е в Крим, но е близо. Аз знам, че пак ще сбъркат като през 1956 г.

След Първата световна война Липман и помощниците му се затворили в една стая с цветни моливи и с карта на Балканите и нарисували докъде е България. Сбъркали.

Немският евреин Walter Lippmann с папийонката беше съветник на сума ти US президенти и най-влиятелният коментатор на всички времена. Нели Доспевска, Петко Бочаров и аз години превеждахме колонката на Липман, който обясни защо мразещите се US и СССР заедно плеснаха през ръцете Англия, Франция и Израел.

Британски премиер беше красавецът Антъни Идън, зет на Чърчил. Слушайки Чърчил, той се издъни в Суецката криза. Остана само неговият модел за официален костюм с вратовръзка-шалче и шапката "идънка". Sic transit Gloria Mundi. Франция се инати по-дълго, докато Дьо Гол я измъкна от 130-годишната война в Алжир.

Липман се ядоса на тайните служби, че го подслушват, и ги наруга на латински: "Noli permittere illegitimi" (да не се позволява на копелетата). Директорът на шпионажа Дълес спокойно му отговори: "Rebus sic standibus" (тъй стоят нещата) и Липман преглътна жабето. Според Липман (а и според мен) телевизията е за Untermensch. Вместо с "Rebus sic standibus" Уолтър Кронкайт завършваше вечерните тв новини с "That's the way it is", "Това е положението". Когато Кронкайт каза, че "САЩ губят войната във Виетнам", президент Линдън Джонсън проумя, че САЩ трябва да преглътнат голяма жаба.

Западът не даваше на комунистическите страни стратегически стоки (CoCom, Coordinating Committee for Multilateral Export Controls). СССР имаше много металургия в Украйна и другаде, но не можеше да прави безшевни тръби с голям диаметър, Западна Германия можеше. САЩ й позволиха да ги продава на СССР срещу отстъпки в търговията Западна Германия САЩ. Франция и Англия виеха от завист, но преглътнаха жабата и руски нефт и газ потекоха на Запад. Липман каза, че репченето с ултиматуми е "Lip service".

- Само най-интелигентните ще те разберат, Уолт - казали му, когато решавали кому да дадат наградата "Пулицър". - Не пиши рапсодии за пиано и симфоничен оркестър. Надуй бойната тръба, та всеки да те разбере.

- Може и да си прав, Джеймс (романистът Джеймс Кейн) - Но няма да пиша сигнали за тръба (You may be right, James. But I'm not going to writе bugle calls).

Мисля, че Липман би одобрил сегашния замисъл: 1. US наливат пари за антирурско брожение в Украйна. 2. Дрънкат оръжие и заплашват, но това е "Lip service", те не се намесват военно, за да не затънат както във Виетнам. З. Запорират задграничните активи на руските и украинските олигарси без тези, които финансират антируското брожение, с което привличат и други олигарси да го финансират.

Когато и ако САЩ постигнат война между Украйна и Русия, следват: 4. Войната се проточва, двете страни се изтощават взаимно, Путин е елиминиран поради вътрешно недоволство или "другояче", US слагат ръка върху природните богатства на Русия. 5. Украйна повече не е нужна, тя има само жито, въглища, метал, самолетостроене, ракетостроене, които само се пречкат на световния пазар; западноукраинските кафяви боевици са изиграли ролята си и не са повече потребни. 6. Западна или цялата Украйна е оставена да увисне на шията на ЕС и да й тежи като воденичен камък; 7. Тройна победа над Украйна, Русия и ЕС.

Това е теоремата Quod erat demonstrandum.

Servus, читатели. Извинявайте. Години превеждах Липман, повлиял съм се от него.

Postscriptum

Две жаби ги пуснали в две делви с мляко. Едната жаба видяла, че не може да излезе, и се примирила, втората отчаяно и напразно ритала, но не било напразно, от млякото се получила бучка масло, стъпвайки на бучката, жабата успяла да изпълзи от делвата. После жабите ги сложили в плитки съдове с вода; единия с гореща, другия със студена, която бавно загрявали. Първата се опарила и мигом изскочила от съда. Втората постепенно свиквала с повишаващата се температура и се сварила. С тази жаба започнах първия си политически коментар във време оно и оттогава все за нея пиша.

DI copyright